Решение № 12022 от 31.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12022 гр. София, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20211110142443 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от /фирма/ срещу К. В.

Г., с която са предявени искове за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 900,00 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № ********* от /дата/ г., сключен между /фирма/ и К. В. Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.09.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 57,24 лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.01.2019 г. до 08.05.2019 г., сумата от 39,15 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 09.05.2019 г. до 27.08.2020 г., за които на 27.10.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41944/2020 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47- ми състав.

В исковата молба се твърди, че на /дата/ г. между /фирма/ и срещу К. В. Г. бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № ********* от /дата/ г., по силата на който на ответницата бил предоставен револвиращ кредит, усвояван чрез предоставена на кредитополучателя международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. К. Г. усвоила предоставения кредит до максималния отпуснат кредитен лимит от 900,00 лева, но не изплатила посочената сума, както и дължимата по кредита възнаградителна лихва в размер на 57,24 лева, поради което била начислена мораторна лихва в размер от 39,15 лева, за периода от 09.05.2019 г. (датата, на която кредит бил обявен за 1 предсрочно изискуем) до 27.08.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Така възникналите вземания били прехвърлено от /фирма/ на /фирма/ по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 26.02.2020 г. За така извършеното цедиране длъжницата била уведомена от ищцовото дружество, изрично упълномощено да извърши уведомяването от името и за сметка на цедента, чрез уведомление за извършена цесия, приложено към исковата молба. Поради неизплащане на дължимата сума, /фирма/ подало заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение срещу К. В. Г., като срещу издадената въз основа на същото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК било подадено възражение в срок. Поради тази причина ищецът претенидира установяване дължимостта на процесните задължения в общ размер от 996,39 лева и моли предявените искове да бъдат уважени изцяло, като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответницата К. В. Г. за отговор на 10.11.2021 г., но такъв не е подаден в законоустановения едномесечен срок, а на 20.01.2022 г. В така постъпилия извън срока отговор са изложени твърдения за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Релевирани са възражения за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор и за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 41944/2020 г. по описа на СРС, по заявление на /фирма/ е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. В. Г. да заплати на кредитора сумата от 900 лева, представляваща главница по договор за кредит № ********* от/дата/ г., ведно със законна лихва от 02.09.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 57,24 лева, представляваща договорна лихва за периода от 16.01.2019 г. до 08.05.2019 г., и сумата от 39,15 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.05.2019 г. до 27.08.2020 г. Присъдени са и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от заявлението, тъй като същото е частично отхвърлено.

С Разпореждане № 20140502 от 16.06.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 41944/2020 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена надлежно на длъжника на 02.04.2021 г., като на 27.04.2021 г. същият е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което е указал на заявителя – настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

От представения като доказателство договор за кредит „Бяла карта“ от /дата/ г., сключен между /фирма/ като кредитодател и К. В. Г. като кредитополучател се установява, че кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 900,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна карта – бяла карта/ Access 2

Finance/iCard, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.

Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора, при подписването му кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент – кобрандирана кредитна карта с № *********, издадена от /фирма/ /картоиздател/, като заедно с картата кредитополучателят удостоверява, че е получил запечатан плик, съдържащ ПИН код за ползване на картата.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за кредит, кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения му кредит, като заплаща текущото си задължение до всяко 2-ро число на текущия месец. В чл. 3, ал. 3 от договора е дадено определение на понятието „текущо задължение“, а именно сбор от следните суми: 1. Усвоена и непогасена главница между 1-во и 19-то число на текущия месец; 2. Усвоена и непогасена главница между 20-то последно число на предходния месец; 3. Начислена и непогасена договорна лихва върху предходните две суми /по т. 1 и т. 2/ на основата на посочения в договора годишен лихвен процент.

Съгласно уговореното в чл. 4, ал. 1 от договора кредитодателят предоставя на кредиполучателя кредит при следните условия: 1. Срок на кредита – за неопределен срок; 2. Фиксиран лихвен процент на заема – 43,2 %. Върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница; 3. Общата сума, дължима от кредитополучателя съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, е сборът от следните суми: 1. усвоена и непогасена главница; 2. договорна лихва върху усвоената и непогасена главница; 3. такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя, посочени в Тарифата.

В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят, в 3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, е длъжен да предостави на кредитодателя обезпечение – поръчител по чл. 15 от договора, както и да заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи за частичното погасяване на задълженията му.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията на договора, същият се задължава в срок от 3 дни след падежа, да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение – поръчител, който следва да отговаря на посочените в ал. 3 изисквания.

В чл. 20, ал. 1 страните са уговорили, че в случай че кредитополучателят не представи допълнително обезпечение в срока по чл. 15, последният дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.

В чл. 21, ал. 1 страните са уговорили, че в случай че кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично задължение по договора с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15 % от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по договора за предсрочно изискуемо, като начините за обявяване на предсрочната изискуемост са уредени в чл. 27 от договора.

В чл. 21, ал. 3 от договора е предвидено, че при забава на плащанията, кредитополучателят дължи лихва за забава за всеки ден просрочие, както и разходи за 3 действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение – чл. 21, ал. 4 от договора. В ал. 5 е предвидено, че след настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

Според чл. 27 от договора всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адреса за кореспонденция, изпратени чрез СМС на телефона за кореспонденция и електронна поща на кредитополучателя, посочени в договора.

Кредитодателят може да изпраща съобщения на кредитополучателя и на личния му акаунт, както и да го уведомява на посочения в договора интернет страница – www.bialakarta.bg.

По делото е представен като доказателство и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., сключен между /фирма/, в качеството на цедент, и /фирма/, в качеството на цесионер. Съгласно уговореното в чл. 2, ал. 1 от Рамковия договор, страните са се споразумели продавачът да прехвърли на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по см. на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по см. на ЗПК и договори за паричен заем по реда на ЗПФУР, сключени от продавача с физически лица, и такива, сключени между /фирма/ и физически лица, които продавачът е придобил по силата на договор за цесия от 01.07.2014 г., които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора.

Видно от представената по делото извадка от посоченото приложение, сключен между /фирма/ и /фирма/ на 06.04.2020 г. /на която дата приложението е подписано от продавача – цедент/, под № 458 фигурират задълженията на К. В. Г. по процесния договор за кредит „Бяла карта“ от /дата/ г., а именно: сумата от 900 лева - остатък от главница в лева; сумата от 30,50 лева – лихва за забава в лв.; сумата от 57,24 лева – договорна лихва в лв.; сумата от 75,75 лева – остатък такси/неустойки/разходи за забава в лв. или общият размер на задължението е 1063,49 лв.

От представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа на управителя на /фирма/, се установява, че /фирма/ е упълномощило /фирма/ с правото да уведомява от името на /фирма/ всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно Рамков договор за прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г. и включени в което и да е подписано между страните Приложeние № 1, което е неразделна част от Рамковия договор за цесия.

По делото е представено и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от /фирма/, с което се потвърждава извършената цесия на всички вземания, цедирани от /фирма/ на /фирма/, съгласно договор за цесия от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него, представляваща неразделна част от договора.

По делото е представено уведомление до ответницата по чл. 99, ал. 4 ЗЗД от /фирма/ чрез пълномощника му /фирма/, видно от което цесионерът /фирма/, легитимирайки се като такъв по силата на рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., Приложение № 1 към него и потвърждение за сключена цесия, уведомява ответницата от името на цедента си /фирма/, че задълженията по процесния договор за кредит „Бяла карта“ № ********* от /дата/ г. са прехвърлени в негова полза, като е посочена и банкова сметка, по която дължимите по него суми да бъдат превеждани.