Решение № 36 от 08.02.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. ХАСКОВО, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500874 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр.

Пловдив против Решение №626/06.10.2023г., постановено по гр.д.№370/2023г. на Районен съд-Хасково,с което: ОТХВЪРЛЯ предявените от „Електроразпределение Юг“ЕАД искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено, че М. Ю. И. дължи на „Елоктроразпределение Юг“ЕАД следните суми: сумата в размер на 1286,50лв.-главница, представляваща задължение за заплащане стойността на допълнително начислена електроенергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електроенергия за периода 18.01.2022г. до 18.04.2022г., на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД и чл.98а от ЗЕ по партидата на длъжника с кл.№ ***, отнасяща се за обект на потребление с адрес : ***, ***, ИТН ***; сумата в размер на 30,73лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3159/2022г. по описа на РС-Хасково-14.12.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №1492 от 16.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3159/2022г. на РС- 1

Хасково; ОСЪЖДА „ Електроразпределение Юг“ЕАД-гр.Пловдив, на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв., да заплати на адвокатско дружество „Г. и М.“ сумата от общо 1475лв./с включен ДДС/, представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство, от които 995лв. по настоящето дело и 480лв. по ч.гр.д.№3159/2022г. на РС-Хасково.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.

Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, което довело и до постановяването на едно неправилно решение. Жалбоподателят сочи още, че ирелевантен за спора бил въпросът кой бил конкретният извършител на манипулациите по измервателния уред, тъй като единственото условие за упражняване правото на оператор да извърши едностранна корекция било установяването по надлежен ред на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Чл. 82 от ЗЗД бил неприложим на плоскостта на обществени отношения като процесните, като в подкрепа на доводите си, жалбоподателят сочи съдебна практика. Предвид изложените съображения, намира, че процесната сума била основателно начислена и моли съда да отмени атакуваното решение и да уважи предявените искове. Претендират се още заплащането на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. Ю. И., чрез пълномощника си депозира писмен отговор на постъпилата въззивна жалба, с който оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково и претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Хасковският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания срещу атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК предявен от ищеца „Електроразпределение Юг“ ЕАД против ответника М. Ю. И.. Ищецът е твърдял, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Хасково срещу ответника, което било изцяло уважено и издадена Заповед №1492 от 16.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3159/2022г. на РС-Хасково. Поддържал е, че в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа , съгласно чл.88 от ЗЕ осъществява разпределение на електрическа електроенергия по електроразпределителната мрежа и отговаря за нейното функциониране. КЕВР в изпълнение на правомощията си по ЗЕ приел нови ПИКЕ, обнародвани в ДВ бр.35 от 30.04.2019г. и дал нова регламентация на обществените отношения, свързани с реда и начините на преизчисление на количествата електроенергия в случаите на неточно или неизмерено количество такава. Съгласно тези правила имал правомощията да извърши корекция и преизчисление на електроенергията на съответния потребител, при наличието на предпоставките за това При извършена проверка 2 на кл.№ ***, отнасяща се за обект на потребление с адрес :***, ***, ИТН *** електромера бил демонтиран и изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория. От заключението на лабораторията се установило следното: „осъществен е достъп до вътрешността на електромера-липсват втора и трета токови вериги. Пробити/прекъснати/ са токовите преобразуватели. Има изменение на електрическата схема. По този начин са изменени техническите и метрологични характеристики на електромера с преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение, извън границите на допустимото“.

За извършената проверка бил изготвен и Констативен протокол от метрологична експертиза за средство за търговско измерване №696/19.07.2022г. Вследствие на това на потребителя на електрическа енергия допълнително била начислена сумата в размер на 1286,50лв. за периода от 18.01.2022г. до 18.04.2022г., обективирана във фактура №***/09.09.2022г.

Поради забава в плащането се дължало и обезщетение върху посочената главница в размер на 30,73лв. за периода от 20.09.2022г. до 14.12.2022г.Тъй като ответникът не заплатил издадената фактура предприел действия пред РС-Хасково като поискал издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите описани в исковата молба, което било уважено и по ч.гр.д.№3159/2022г. била издадена Заповед № 1492/16.12.2022г. Поради възражение от страна на ответника по реда на чл.414 от ГПК твърди,че има правен интерес от правявяването на специалния установителен иск.Претендирал е съдът да приеме за установено по отношение на ответника,че дължи на „Електроразпределение Юг“ЕАД следните суми: сумата в размер на 1286,50лв.-главница, представляваща задължение за заплащане стойността на допълнително начислена електроенергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електроенергия за периода 18.01.2022г. до 18.04.2022г., на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД и чл.98а от ЗЕ по партидата на длъжника с кл.№ ***, отнасяща се за обект на потребление с адрес :***, ***, ИТН ***; сумата в размер на 30,73лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3159/2022г. по описа на РС-Хасково14.12.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №1492 от 16.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№3159/2022г. на РС-Хасково.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът М. Ю. И.,чрез пълномощника си е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция като неоснователна. Изложил е своите доводи по отношение на релевантните за спора факти, като посочил, че не са били налице основания за преизчисление на консумираната в обекта електроенергия. Претендирал е отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните факти и обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените 3 към исковата молба и към писмения отговор документи, назначена е била и съдебно – техническа експертиза, разпитани са свидетели.

Във въззивното производство не се ангажират нови доказателства.

По делото не се спори, че ответникът е потребител на електроенергия, доставяна и снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.

Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правилата за измерване на количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на потребителя на електроенергия.

Между страните няма спор, че на 18.04.2022г. е извършена проверка на електромер №***,отчитащ доставяна електрическа енергия в обект с ИТН ***, с адрес в *** ***, констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № *** за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. Действията по проверката са извършени в отсъствие на ответника .

Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора, въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд фактология. Спорният момент в производството се свежда до спазване на нормативните изисквания при извършване на проверката от страна на ответното дружество и следва ли да се търси вина за отговорността на длъжника-ответник в производството.

При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т.е. техническата процедура по установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.

Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС).

Тук е моментът да се отбележи, че крайният потребител, какъвто безспорно е ответникат е обвързан от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР. Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т.е. отношенията между страните се 4 уреждат, както от законовата регламентация, така и от общите условия на крайния снабдител на електроенергия и очертава правата и задълженията им. Липсва обаче пряка договорна връзка между потребителя и ищцовото дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на съответната на мрежа – в случая ищцовото дружество ЕР ЮГ има право единствено да извършва изчисленията, без обаче да има право да коригира сметката на крайния потребител.

Това води до извода на въззивната инстанция, че задължение за плащане по извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се изисква виновно поведение на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от ответника – потребител, както е посочил районният съд, не е доказано в хода на първоинстанционното производство.

От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече уредена в закон безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, още по-малко пък в полза на дружество, което се явява трето лице за договорната връзка между снабдител и потребител.