Определение № 19570 от 18.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 8060/2026
- Вид
- Определение № 19570
- Подписан
- 18.09.2026
- В сила
- 18.09.2026
- Състав
- Райна Стефанова, Даяна Калинова Топалова, Милена Богданова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.75, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19570 гр. София, 18.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове:
Милена Богданова
Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508060 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частни жалби на П. С. С. и адв. С.Д. срещу определение № 18740/19.05.2026 г., постановено по гр. д. № 39138/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127-ми състав, с което са оставени без уважение молбите на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските.
Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че не е налице нито една от кумулативно изискуемите предпоставки на чл.75, ал.2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски, тъй като не е налице признание на иска, а признание на факти, и ответникът е дал повод за завеждане на иска, тъй като е отказал да отпише извънсъдебно процесните суми като дължими, въпреки подадената молба, поради което и доколкото давността не се прилага служебно единствената защита за ищеца е по съдебен ред. С жалбата се иска съдът да отмени обжалваното определение и да осъди ответника „Софийска вода“ АД да заплати разноски за държавна такса в размер 26.36 евро и адвокатско възнаграждение в размер 245.42 евро на адв. Д..
Ответникът по жалбата не ангажира становище.
Частната жалба е подадена от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна и в определения от закона срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледани по същество жалбите са основателни по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от П. С.
С. срещу „Софийска вода“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че иющецът не дължи сумата 840.04 лв. представялваща цена за ВиК услуги за периода 26.09.2016 г. – 22.08.2017 г., поради липса на облигационно отношение, евентуално поради погасяване на вземането по давност. Ищецът е представляван безплатно в производството от адв. Д. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
С отговора на исковата молба ответникът заявява, че признава иска по основание и размер и оспорва отговорността за разноски с твърдения, че не е дал повод за завеждане на делото.
1
С постановеното по делото решение № 5491/27.03.2024 г. искът е уважен и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100 лв. като съдът е приел, че ответникът не е длъжен да съобразява изтекла погасителна давност и да намалява размера на претенцията, а издаването на фактури не може да се разглежда като повод за завеждане на делото, доколкото длъжникът може да реши да изпълни задължението си по арг. от чл.118 ЗЗД.
От жалбоподателите е подадена молба от 06.12.2024 г. по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските.
С обжалваното определение искането на жалбоподателите за изменение на решението, в частта за разноските, е оставено без уважение като съдът е приел, че начисляване на сумите и незаличаването им служебно от счетоводните регистри не е поведение несъвместимо с приложение на последиците на чл.78, ал.2 ГПК.
Определението е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът се освобождава от разноски при наличието на кумулативните предпоставки да не е дал повод за завеждане на иска и да го е призна.
Следователно ищецът, включително и когато не е заплашен непосредствено от принуда, тъй като може да поиска решение при признание на иска, има правен интерес от установяване погасяване на вземането на ответника, а право на разноски би имал само ако предприетата от него съдебна защита е необходима, не само с оглед неговия интерес и преценката му, относно средствата за защита, а когато ответникът е действал или бездействал неоснователно.
От доказателствата, представени пред първоинстанционния съд се установява, че преди предявяване на иска ищецът е отправил искане до ответника за погасяване на процесните задължения като погасени по давност. В отговор на молбата с писмо от 16.02.2021 г. ответникът "СОФИЙСКА ВОДА" АД е оспорил настъпилия погасителен ефект на задълженията, позовавайки се на чл. 120 от ЗЗД, съгласно който давността не се прилага служебно. Това предприето от страна на длъжника действие по извънсъдебно позоваване на изтекла погасителна давност, очевидно изключва възможността за доброволно плащане с последиците на чл.118 ЗЗД, поради което кредиторът е следвало да извърши съответните счетоводни операции по отписване на вземането от счетоводните книги. Такива действия не само не са предприети, а в посоченото писмо ответникът е отрекъл възможността за извънсъдебно позоваване на давността и приложено към писмото е представил справка на сумите, които счита за дължими, включваща и погасените по давност, и е отправил покана за сключване на споразумение за разсрочване на дълга.
Предвид изложеното ответникът е действал неоснователно и с поведението си е дал повод за завеждане на делото, предвид отречената извънсъдебна възможност за позоваване на давността, поради което следва да понесе отговорността за разноски.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени като на ищеца се присъдят разноски за държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 26,36 евро, а на адв. Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер 245.42 евро, а от ответника е релевирано възражение за прекомерност с отговора на исковата молба, което следва да бъде разгледано.
Произнасяйки се по въпроса за размера на разноските, които следва да бъдат присъдени за адвокатско възнаграждение, независимо от реда на сключване на договора за правна защита и съдействие, съдът следва да съобрази задължителните за националните 2 юрисдикции указания по тълкуването на общностното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС.
Така, съгласно задължително за българските съдилища тълкуване национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба.
Предвид така даденото тълкуване и невъзможността за позоваване на легитимни цели, преследвани от посочената национална правна уредба, за да се отрече приложението н а забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, и съдът при произнасянето си не следва да прилага наредбата, освен като ориентир.
П р и определяне на дължимото за репариране адвокатско възнаграждение, съдът следва да съобрази, че същото представлява разноски, направени в резултат от предизвикания от ответника процесуален деликт, поради което размерът му следва да е в причинна връзка с необходимите и положени процесуални усилия по делото, обобщени в критерия действителна правна и фактическа сложност, който следва да се приложи съответно, с оглед спецификата на конкретното дело.
По делото следва да се съобрази, че е предявен един осъдителен иск, с отговора на исковата молба не е оспорен, проведено е едно съдебно заседание, приети са само писмени доказателства. Следва също така да се съобрази и това, че защитаваното право е оценяемо в пари, поради което релевантен е и ниският материалният интерес, поради което справедливото и обосновано адвокатско възнаграждение е в размер 150 евро.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 26,36 евро, а на адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер 150 евро.
Искането на частния жалбоподател за присъждане на разноските, направени в рамките на настоящото производство е неоснователно. Производството по чл. 248 ГПК няма самостоятелен предмер, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски нито за страната, инициирала това производство, включително по реда на инстанционното обжалване, нито за насрещната страна по делото ( в този смисъл определение № 1382 от 25.03.2024 г. по ч. гр. д. № 864/2024 г. на IV-то гр. отд. на ВКС ).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 18740/19.05.2026 г., постановено по гр. д. № 39138/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127-ми състав, с което са оставени без уважение молбите на жалбоподателите за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 5491/27.03.2024 г., постановено по гр. д.
№ 39138/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127-ми състав. в частта за разноските, като:
ОТМЕНЯ решението, в частта с която П. С. С., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 на основание чл.78, ал.2 ГПК сумата 100 лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 да заплати на П. С. С., ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 26,36 евро – разноски за производството за държавна такса.
3
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 да заплати на адв. С.Й. Д., ЕГН ********** сумата 150 евро представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца П. С. по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Д. в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4