Решение № 499 от 21.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Плевен, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20244400500541 по описа за 2024 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 332/20.03.2024 г., постановено по гр. дело № 3797/2023 г. по описа на Плевенски районен съд е осъдено на основание чл.55 ал.1 ЗЗД „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ***, представлявано от И. Д. и Д. Н., да заплати на А. А. М., ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. *** сумата от 3157,00 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение – „такса за предоставяне на гаранция/поръчителство“ по Договор за гаранция /поръчителство/ от 17.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 05.07.2023 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 5351,35 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение, ПлРС е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ***, представлявано от И. Д. и Д. Н., да заплати 1 на А. А. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к. ***, разноски в размер на 214,05 лв. за държавна такса и 163,50 лв. за депозит за вещо лице по съдебносчетоводна експертиза.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ***, представлявано от И. Д. и Д. Н. да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК: ***, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. ***, представлявано от адв. М. В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 450,99 лв. за оказаната по производството безплатна правна помощ.

С Определение № 2330/12.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3797/2023 г. е изменено Решение № 332/20.03.2024 г., постановено по същото дело в частта за присъдените разноски, както следва:

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ***, представлявано от И. Д. и Д. Н. да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., с ЕИК: ***, със съдебен адрес: гр.Стара Загора, ул. ***, представлявано от адв. М. В. М., адвокатско възнаграждение в размер на 615,70 лева за оказаната по производството безплатна правна помощ“.

С Определение № 2332/12.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3797/2023 г. е допусната на основание чл.247 ал.1 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на Определение № 2330/12.06.2024 г., постановено по гр.дело № 3797/2023 г. по описа на ПлРС, като вместо: „…а именно 400 лева + 10% от 2357 лева = 615,70 лева/“, да се чете: „…а именно 400 лева + 10% от 2157 лева = 615,70 лева/“.

Постъпила е въззивна жалба от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *** чрез пълномощника – юрк. Г. Г., в която се изразява становище, че първоинстанционното решение е изцяло неправилно. Въззивникът счита за неправилен извода на съда, че таксата за гарант следва да бъде включена в годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че сключването на договор за гаранция с „ФЕРАТУМ БАНК" ЕАД е допълнителна услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и не подлежи на включване в 2 годишния процент на разходите по Договора за кредит. Потребителят може да посочи свой поръчител и да не поема тези разходи. Посочва, че дружеството „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД е дружество - партньор на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, но същото е самостоятелно юридическо лице. Твърди, че дължимата по договора за гаранция такса е възнаграждение за поръчителя, като ЗЗД не съдържа забрана същият да е възмезден. Въззивникът счита, че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и потребителят има цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него.

Според въззивника, първоинстанционният съд неправилно е приел, че „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД трябва да възстанови сумата от 3157.00 лв., тъй като същата не е задържана от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, а е преведена към „ФЕРАТУМ БАНК“ и тези преводи се осъществяват автоматично в деня, в който постъпи плащане. Твърди, че плащанията и платежните нареждания са групирани в партиди, поради което няма отделни платежни нареждания и счетоводни записи за всяка пренасочена гаранционна такса.

Моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение на Плевенски районен съд, като неправилно и да отхвърли иска на въззиваемия.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата А. А. М. чрез пълномощника й – адв. М. М. от АК – Стара Загора, в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че уговореното възнаграждение под формата на „такса за гарант" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК и с тази уговорка „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД цели да заблуди кредитополучателя относно действителния годишен процент на разходите, което води до нищожност на разпоредбата на чл.4 договора, тъй като по смисъла на чл.11 от ЗПК вр. чл.19 от ГПК вр. чл.22 от ЗПК липсата на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит води до нищожност на договора.

На следващо място, въззиваемата посочва, че чл.10а от ЗПК изрично забранява да се събират такси и комисионни за действия, свързани с усвояване 3 и управление на кредита, каквото е именно изискването за възмездно поръчителство, а уговорката за възмездно поръчителство със свързано лице на въззивника е в пълно противоречие на Директива 2008/48. Посочва, че завишаването на разходите по заема, без изрично да е посочено такова, представлява нелоялна търговска практика. Въззиваемата счита за несъстоятелно възражението на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, че сключването на договор за предоставянето на поръчителство с „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД не е задължително при отпускане на кредита, като посочва, че практически няма възможност да се получи заем, без да бъде избран предложения от ответника гарант, както и че условието за изискване на гарант се прави при общи условия, а не при индивидуално договорени. Твърди, че включвайки клауза, която предвижда ангажимент за сключване на договор за поръчителство, без да се посочва, че последният е възмезден, кредитодателят всъщност цели заблуда на потребителя и свръхпечалба за себе си.

Според въззиваемата, сумите, представляващи възнаграждение за гарант подлежат на връщане от въззивника, тъй като са получени при начална липса на основание, предвид недействителността на договорите за кредит. Моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира направените разноски.

В съдебно заседание, въззивното дружество „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призовано, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание, въззиваемата А. А. М., редовно призована, не се явява и не се представлява. В депозирана писмена молба, пълномощникът й – адв. М. М. поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и моли съда, да остави същата без въззивната жалба.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му 4 част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред Плевенски районен съд е предявен иск от А. А. М., ЕГН ********** против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, с правно основание чл.55 от ЗЗД за сумата от 5351,35 лв., недължимо платена от А. А.

М. във връзка с Договор за потребителски кредит № 935692 от 16.10.2020 г.

Постъпила е молба - уточнение № 34547/18.12.2023г. от ищеца, в изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 13342/21.11.2023 г., в която същият моли, да бъде прието, че предявява иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, с цена на иска 5351,35 лева. Уточнява, че не предявява иск за нищожност на целия договор или отделни негови клаузи, нито иск за недействителност на договора за поръчителство. Сочи, че исковата претенция е само по отношение на недължимо платени от ищеца на ответника суми, по банкова сметка на ответника, представляващи възнаградителна лихва, възнаграждение/такса за поръчителя „Фератум Банк“, и други такси, които суми били събрани въз основа на неравноправни клаузи. Уточнява, че в тази връзка е подробното изложение в исковата молба, досежно недействителността на договора и клаузите в него.

Безспорно е установено по делото, видно от приложения Договор за предоставяне потребителски кредит № 935692/16.10.2020 г., че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е предоставил на А. А. М. кредит в размер на 2500,00 лв. Уговорено е между страните начинът на плащане да бъде на 12 броя вноски, съгласно Погасителен план, неразделна част от Договора. Уговорено е, че кредитополучателят следва да върне на 5 кредитора обща сума в размер на 3075,00 лв., представляваща сбор от сумата на отпуснатия кредит в размер на 2500,00 лв. и лихва в размер на 575,00 лв., при лихвен процент – 23,00% и годишен процент на разходите в размер на 49,11%. Уговорено е, също така, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „ФЕРАТУМ БАНК“ в полза на дружеството.

Безспорно се установява, че на 17.10.2020 г. е сключен Договор за гаранция /поръчителство/ между „ФЕРАТУМ БАНК“ и А. М., като в чл.1.6 от същия е предвидена такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 3157,00 лева, при брой вноски 24 и дата на първо плащане:

15.11.2020 г.

Не е спорно, също така, че съгласно чл.5 от Договор за потребителски кредит № 935692/16.10.2020 г., кредитът се обезпечава с поръчителство от страна на „ФЕРАТУМ БАНК“, като уговорката за обезпечение не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Настоящата съдебна инстанция намира, че правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка са правилни. В обжалваното решение са обсъдени всички доводи и възражения на страните и съдът е направил правилни и обосновани правни изводи досежно предявения иск, които изводи се споделят и от настоящата инстанция.

Независимо от начина на сключване на процесния Договор за потребителски кредит, като такъв от разстояние, съдът следва да извърши преценка относно действителността на договора за кредит, тъй като нормите, уреждащи нищожността са от императивен порядък и за тях съдът следи служебно. В този смисъл е и разпоредбата на чл.7 ал.3 от ГПК, вменяваща служебно задължение на съда да следи за съществуването на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С оглед на това, настоящият състав дължи цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за кредит, която обхваща пределите на чл.22 от ЗПК.