Решение № 5114 от 08.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ , гр. София, 08.07.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, II – Б въззивен състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР

ВЪЛКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

РАЙНА МАРТИНОВА

При участието на секретаря Весела Станчева, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова в. гр. д. № 82 по описа на СГС за 2010 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 294, вр. чл. 293 ал. 3 от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 56351/ 21.12.2007 г. /приложена по в. гр. д. № 815/ 2008 г. на СГС/, подадена от ищеца „Ц.Т.Т.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******, против решение от 10.12.2007 г., постановено по гр. д. № 10425/ 2006 г. по описа на СРС, І ГО, 40 – и състав, с което са били отхвърлени претенциите му срещу „Б.н.х.з.“ ООД със седалище и адрес на управление ***, за осъждането му да заплати следните парични суми: в размер на 3 050 лв. като част от 3 286 лв., представляваща стойността на движими вещи – 20 бр. метални столове с единична цена 130 лв., на обща стойност 2 600 лв.; и 7 бр. дървени маси с единична цена 98 лв., на обща стойност 686 лв., на основание договор по протокол от 02.06.2001 г.; сума в размер на 9 250 лв. като част от сумата от 1 146 814 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на сумата от 3 286 лв. в размер на 20 % дневно за периода на забавата – 06.06.2001 г. до датата на предявяване на иска – 11.05.2006 г. на основание договор по протокол от 02.06.2001 г.; сума в размер на 7 750 лв. като част от сумата от 1 080 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди – пропусната печалба в резултат на неизпълнение на поетото по договор по протокол от 02.06.2001 г. задължение за сключване на договор за съвместна дейност. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, решението било незаконосъобразно и неправилно като постановено при нарушения на материалния закон и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Неправилно първоинстанционният съд приемал, че приложеният и неоспорен от ответника протокол от 02.06.2001 г. съставлява предварителен договор, каквато правна фигура - предварителен договор за съвместна дейност или договор за изпълнение не съществувала в правния мир. Доказателствата по делото, включително и заключението на вещото лице по назначената ССчЕ установявали основателността на ищцовата претенция, тъй като определяли стойността на задължението на ответника, включително и за лихвата за забава. Произнасянето на съда, приемайки, че протоколът от 02.06.2001 г. представлявал предварителен договор, било свръхпетитум. Настоява се отмяна на решението и уважаване на претенциите в цялост, претендирани са съдебно – деловодни разноски пред всички съдебни инстанции.

Ответната по въззива страна не е депозирала писмен отговор, не изразява становище по съществото на спора.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 197 ал. 1 от ГПК /отм./, подадена е от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване неизгоден за него съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени, съобразно исковата молба и уточнителна молба от 15.06.2006 г. /л. 12 от първоинстанционното производство/, искове от „Ц.Т.т.“ ООД срещу „Б.н.х.з.“ ООД искове, както следва: в размер на 250 лв. като част от 3 286 лв., представляваща стойността на движими вещи – 20 бр. метални столове с единична цена 130 лв., на обща стойност 2 600 лв.; и 7 бр. дървени маси с единична цена 98 лв., на обща стойност 686 лв., които движими вещи са били предадени от ищеца на ответника на основание протокол от 02.06.2001 г. и не са били върнати или заплатени от него; сума в размер на 250 лв. като част от 1 146 814 лв., представляваща дължима от ответника търговска лихва в размер на 20 % на ден върху сумата за периода на забавата от 06.06.2011 г. до датата на предявяване на иска – 11.05.2006 г.; и сума в размер на 250 лв. като част от 1 000 000 лв., представляваща причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите от него ползи поради неизпълнение на задължението от страна на ответника за сключване на договор за съвместна дейност. Всяка от сумите се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. С молба от 26.04.2008 г. /л. 44 от първоинстанционното производство/ първите два от исковете са били увеличени по размер от по 1000 лв. като част от 3 286 лв., съответно от 1 146 814 лв. Със следваща молба от 01.06.2007 г. /л. 70 от първоинстанционното производство всеки от исковете е бил увеличен по размер както следва: в размер на 1 800 лв. като част от 3 286 лв. по иска за осъждане ответника да заплати дадените му с протокола от 02.06.2001 г. вещи; в размер на 1 800 лв. като част от 8000 лв. представляваща дължима от ответника търговска лихва в размер на 20 % на ден върху сумата за периода на забавата от 06.06.2011 г. до датата на предявяване на иска – 11.05.2006 г. и в размер на 7 500 лв. като част от 1 080 000 лв., представляваща причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите от него ползи поради неизпълнение на задължението от страна на ответника за сключване на договор за съвместна дейност.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения, на

02.06.2001 г. страните подписали протокол, по силата на който „Ц.Т.Т.“ ООД предал на „Б.н.х.з.“ ООД описаните в него движими вещи, като се задължили в срок до 06.06.2001 г. да подпишат договор за съвместна дейност. Страните не спорят, че такъв не е бил подписан. Ответникът не заплатил получените от него движими вещи, нито заплатил тяхната равностойност, поради което ищецът настоява стойността на вещите да му бъде заплатена от дружеството – ответник. Последното поело задължение съгласно протокола от 02.06.2001 г. в случай на забава да заплаща по 20 % на ден лихва за забавеното плащане, с оглед на което ищецът настоява да бъде осъдено да му заплати лихвата за забава за периода на забавата, считано от 06.06.2001 г., когато страните е следвало да подпишат договор за съвместна дейност. В исковата молба и в допълнителна уточнителна молба /л. 16 от първоинстанционното производство/ ищецът е заявил, че търпи вреди в резултат на неизпълнение на поетото от ответника задължение да сключат договор за съвместна дейност, които вреди се изразяват в пропуснатата печалба от тази дейност. Вещите са били предадени от ищеца, за да пуснат в експлоатация търговски обект – заведение, в помещение на ответника по бул. „Витоша“ в гр.

София, което щяло да реализира между 18 000 лв. и 20 000 лв. печалба на месец, т. е. по 216 000 лв. за година, съответно 1 080 000 лв. за пет години, при положение, че договореностите на страните били да открият поне 20 заведения. При тези съображения ищецът настоява претенциите му да бъдат уважени изцяло, претендира разноски.

Ответникът не е изразил писмено становище в хода на производството по така заявените претенции.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити в страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Софийски градски съд намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.06.2001 г. бил подписан протокол, по силата на който „Б.н.х.з.“ ООД получил от „Ц.Т.Т.“ ООД следните движими вещи: 20 бр. метални столове с единична цена 130 лв., на обща стойност 2 600 лв.; и 7 бр. дървени маси с единична цена 98 лв., на обща стойност 686 лв., във връзка със съвместната дейност на страните. След този протокол страните са се задължили да сключат договор за съвместна дейност в три дневен срок, като в противен случай „Б.н.х.з.“ ООД ще дължи на „Ц.Т.Т.“ ООД лихва за забава в размер на 20 % на ден върху цялата дължима сума, считано от 06.06.2001 г.

На 27.12.2001 г. ищецът изпратил до ответника телеграма, с която е предявил покана за плащане на сумата от 137 354 лв., представляваща неустойка по подписания между страните протокол 02.06.2001 г.

На 15.04.2006 г. ищецът изпратил до ответника покана за заплащане на сумата от 1 146 814 лв., представляваща главница и лихви по протокола от 02.06.2001 г., както и за заплащане на сумата от 1 000 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи и печалби.

От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд ССЕ се установява общата стойност на вещите, описани в протокола от 02.06.2001 г. възлиза на 3 286 лв., а размерът на лихвата за забава, изчислена съгласно същия протокол в размер на 20 % на ден върху цялата сума за периода от 06.06.2001 г. до 11.05.2006 г. е в размер на 1 181 645. 60 лв.

При така изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:

Предявените от „Ц.Т.Т.“ ООД срещу „Б.н.х.з.“ ООД искове черпя правното си основания, както следва: искът за сумата от 1 800 лв. като част от 3 286 лв. за връщане на паричната равностойност на предадените на ответника с протокола от 02.06.2001 г. вещи поради отпадане на основанието за размяна на престациите, с оглед задължителните указания по приложението на материалния закон, дадени с решение № 210/ 22.12.2009 г. по дело № 327/ 2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., черпи правното си основание от нормата на чл. 55 ал. 1 т. 3 от ЗЗД. Искът за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 800 лв. като част от 8000 лв. представляваща дължима от ответника търговска лихва в размер на 20 % на ден върху сумата за периода на забавата от 06.06.2011 г. до датата на предявяване на иска – 11.05.2006 г. черпи правното си основание от нормата на чл. 92 от ЗЗД. Искът за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 7 500 лв. като част от 1 080 000 лв., представляваща причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите от него ползи поради неизпълнение на задължението от страна на ответника за сключване на договор за съвместна дейност, черпи правното си основание от нормата на чл. 45 от ЗЗД. Исковете са процесуално допустими и страните са легитимирани да участват в процеса.

Първоинстанционното решение е постановено свръх петитум по всяка от претенциите за разликата над посочените по – горе размери, предвид следното:

Валидно увеличение на размера на всяка от претенциите е било извършено от ищеца с писмена молба от 01.06.2007 г., когато е посочил, че претендира частично сумата от 1 800 лв. от 3 286 лв. по първия иск; 1 800 лв. от 8 000 лв. по втория и 7 500 лв. по третия иск. В писмените си бележки, представени след даване ход на устните състезания, ищецът е заявил, че претендира сумата от 3 050 лв. като от 3 286 лв. за връщане на паричната равностойност на предадените на ответника с протокола от 02.06.2001 г. вещи; сумата от 9 250 лв. като част от 1 181 645. 60 лв., представляваща лихва за забава и 7 750 лв. като част от 1 080 000 лв. за обезщетение на нанесените му имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите ползи. Увеличение на исковете до тези размери не е било предприето от ищеца по надлежния ред, нито е било допуснато от съда по реда на чл. 116 от ГПК /отм./. Посочването им за първи път в писмените бележки, предоставени от ищеца след даване ход на устните състезания пред Районния съд не представляват увеличение на иска, поради което произнасянето му с обжалваното решение за разликата над 1 800 лв. като част от 3 286 лв. по първия от исковете; над 1 800 лв. като част от 8000 лв. по втория и над 7 500 лв. като част 1 080 000 лв. по третия иск, е произнасяне свръх петитум, поради което в тези му части първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и производството в тази му част следва да бъде прекратено.

В останалите му части решението на първостепенния съд е процесуално допустимо и следва да бъде съобразена неговата основателност:

По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 т. 3 от ЗЗД:

Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 1 800 лв. като част от 3 286 лв., на каквато стойност са движимите вещи, предоставени му с протокола от 02.06.2001 г. При тълкуване на съдържанието на протокола и съобразно чл. 20 от ЗЗД се налага извода, че това е договор, сключен под условие, а именно бъдещо сключване на договор за съвместна дейност, какъвто страните не спорят, че не е бил сключен. Условието не се е сбъднало по аргумент на чл. 25 ал. 1 от ЗЗД, следователно подписаният между страните протокол от 92.06.2001 г. следва да се счита прекратено, поради което и основанието за разменените престации е отпаднало.

Разпечатката съдържа 31 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5af0b26-5cc4-47a5-9e62-1d91252984fa