Определение № 9625 от 10.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9625 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20251110101200 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника в производството - Сдружение "Спортен клуб по фехотвка Младост", с която моли за изменение на решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени още 415лв. Посочва, че това са разноските в обезпечителното производство, които според ТР на ВКС се разпределят с оглед изхода от крайния спор, а не с оглед изхода от обжалването.

Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за неоснователност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Молбата е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок, като е представен списък по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.

По същество на молбата:

В хода на настоящото производство, образувано първоначално под № 12729/2023г. по опис на РС - Варна, ищецът в производството Т. К. е поискал допускане на обезпечение на предявените от него искове в общ размер от 7900лв. чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банкови сметки на ответника. С определение от 22.11.2023г. съдът е допуснал поисканото обезпечение.

Срещу допуснатото обезпечение е подадена чатна жалба от ответника, по която е образувано в. ч. гр. д. № 336/2024г. по описа на ОС - Варна. С определение от 27.02.2024г. въззивният съд е оставил без уважение частната жалба (потвърдил е определението за допускане на обезпечението).

В т. 5 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, е разледан по задължителен за съдилищата начин въпросът за отговорността за сторените в обезпечителното производтво разноски. Прието е, че обезпечаването на иска продължава докато се разглежда делото, до влизане на решението в сила. Следователно съдбата му зависи изцяло от висящия исков процес, който съдържа в себе си и критериите за неговата материалноправна законосъобразност. Обезпечителният процес се развива едностранно до реализиране на правото на ответника да обжалва предприетите процесуални действия по налагане на обезпечението. Производството придобива състезателен характер едва при упражняване на инстанционен контрол за законосъобразност на акта на съда, с който се допуска обезпечение. Ето защо и отговорността за разноски не може да бъде реализирана в обезпечителното производство по начина, по който това процесуално се осъществява в състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправния спор. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се 1 разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Диспозитивът на решението гласи, че направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.

Правилното тълкуване на решението налага извод, че сторените от всяка от страните разноски в обезпечителното производство следва да бъдат разпределени според крайния изход на исковото производство.

В случая, основателно е твърдението на молителя, че обезпечителното производство не се е развило по реда на чл. 390 ГПК (обезпечаване на бъдещ иск), а в хода на настоящото исково производство (по реда на чл. 389 ГПК). Поради това, няма пречка доказателства за сторените разноски, включително и за обезпечителната фаза, да се представят в края на делото, както е направено /в договора за правна защита на л. 337 е описано, че 400лв. от адв. възнаграждение са за обезпечителното производство/. Също така, ирелевантно се явява, че обжалването на определението за допускане на обезпечението е неуспешно за ответника, като важен е крайният резултат от спора в исковия процес съгласно ТР. Ето защо, съразмерно на отхвърлената част от исковете, ответникът има право и на разноски за обезпечителното производство, които възлизат на 399,24лв. или 204,13 евро.

С оглед изложеното, молбата се явява основателна за сумата от 204,13 евро, а за разликата до пълния размер от 212,19 евро следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

И З М Е Н Я на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото Решение № 1618/28.01.2026г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА Т. П. К., ЕГН: **********, с адрес:

********, да заплати на Сдружение „Спортен клуб по фехтовка Младост“, ЕИК: 176314198, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 367, вх. А, ет. 8, ап. 22, сумата от още 204,13 евро, представляваща сторени разноски в обезпечителното производство съгласно т. 5 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за разликата над 204,13 евро до 212,19 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2