Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 79 от 04.10.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 143/2021
Вид
Решение № 79
Подписан
04.10.2021
В сила
28.03.2022
Състав
Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Светослава Николаева Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Варна, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павлина Г. Димитрова

Светослава Н. Колева

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна) като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600143 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №2 от 20.01.2021г., постановена по НОХД №308/2020г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия СТ. Ф. ХР. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4 във вр, с ал.3, б.“б“, пр. 2-ро, вр. с ал.1, б.“б“ и б.“в“, във вр. чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. чл.58а, вр. чл.54 и чл.36 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.343г във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Х. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.

Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по жалба на подсъдимия Х., чрез упълномощения му защитник, частните обвинители Х. АБДР.

ИБР. и Ф. З. АЛ., З. С. А./З.А.А./ и С. З. С., ЮЗ. М. АД. и Ю.М. А., З. М. ЕФР. и ОКТ.

М. АД., чрез техните повереници.

Във въззивната жалба на подсъдимия се излагат доводи за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложените наказания. Сочи се, че съдът неправилно е квалифицирал деянието на подсъдимия като представляващо особено тежък случай, едновременно с това е бил осъден за нарушение на правилата на член 20, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Твърди се, че определеното на подсъдимия като размер наказание не съответства на обществена опасност на извършеното деяние и на 1 смекчаващите отговорността обстоятелства. Претендира се намаляване размера на наказанието и прилагане института на условното осъждане.

Във въззивните жалби на частните обвинители се атакува първоинстанционната присъда като се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се моли съдът да измени присъдата, като увеличи размерите на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Претендира се наказанието лишаване от свобода да бъде отмерено към средния размер.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Х. се явява лично, представлява се и от упълномощения си защитник, участвал в разглеждането на делото пред първостепенния съд. Последният поддържа жалбата и моли за намаляване на наложените наказания на подзащитния му и прилагане на чл.66 от НК.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият също моли съда наказанията му да бъдат намалени.

Частните обвинители З. С. А./З.А.А./ и С. З. С., ЮЗ. М. АД. и Ю.М. А., З. М.

ЕФР. и ОКТ. М. АД., редовно призовани не се явяват, представляват се от повереници.

Х. АБДР. ИБР. и Ф. З. АЛ. се явяват лично, също се представляват от повереник.

Поверениците поддържат доводите във въззивните жалби. Молят съдът да увеличи размера на наказанието лишаване от свобода към средния, предвиден в закона, както и съответно да увеличи размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Представителят на Апелативната прокуратура-Варна счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда е справедлива, с оглед характера и вида на деянието, настъпилите общественоопасни последици, в това число счита, че съвсем правилно са отчетени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Пледира същата да бъде потвърдена.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият Х. изразява съжаление за стореното.

След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивните жалби са подадени в срок и са допустими, като по същество се преценяват като неоснователни, по следните съображения:

Съдебното производство пред Окръжен съд - Разград е проведено по реда на глава XXVII от НПК, поради това, че: 1. подсъдимият е направил искане делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно производство и е заявил, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото доказателства в досъдебното производство, след което е провел съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371, т.2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.

Въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел следната 2 фактическа обстановка:

Подсъдимият СТ. Ф. ХР. е български и турски гражданин. Според документа за самоличност, издаден от Република Турция той се именува О.К..

Подсъдимият Х. притежава СУМПС № 27228 за категории от В до DE, издадено в Турция, валидно на територията на ЕС (писмо рег. №330р-30819/04.12.2019 г. на началника на сектор ПП при ОМВР Разград на л. 92 от т. 4 от ДП). Съответно е правоспособен водач на МПС.

С трудов договор № 174/04.04.2017 г. (л. 135 от т. 5 от ДП) Х. бил назначен на работа в „Меф Лоджистик“ ООД, гр. Хасково като шофьор на товарен автомобил /международни превози/. Представител на дружеството и работодател бил турският гражданин св. А.О.

Дружеството „Меф Лоджистик“ ООД притежавало 19 товарни автомобила и се занимавало с международен транспорт. Извършвало превоз на товари между страните Турция-България-Литва.

На 18.12.2018 г., след обяд подс. Х. и св. М.П.Д.в, също шофьор в „Меф Лоджистик“ ООД потеглили от гр. Истанбул, Р Турция към България с товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № X 4718 ВХ с прикачено към него полуремарке „Флигел“ с рег. № X 0428 EM, собственост на „Меф Лоджистик“ ООД (свидетелство за регистрация на л. 63 от т. 1 от ДП). Автомобилът се управлявал от подсъдимия Х..

Двамата трябвало да извършат превоз на товар от гр. Истанбул до гр. Русе. Товарният автомобилът бил в добро техническо състояние. Гумите на автомобила и ремаркето били с различно износване на протектора.

На митница Чаталджа била извършена проверка на камиона и след оформянето на необходимите документи към 15 ч. подсъдимият и свидетелят продължили движението си в посока България. Товарният автомобил отново се управлявал от подсъдимия Х.. Около 17 ч. преминали през ГКПП „Лесово“, влезли на територията на страната и продължили към гр. Русе.

Към 23 ч. вечерта, товарната автокомпозиция, управлявана от подс. Х. преминала край гр. Шумен и по път I-2 се насочила към гр. Разград. Времето се влошило. Започнал снеговалеж. Пътната настилка се покрила със сняг, заледила се и станала хлъзгава. С.Х. управлявал автомобила със скорост около 60- 70км/ч., движейки се в своята пътна лента, с включени светлини. Около 23,25 часа товарната автокомпозиция се приближила до разклона за с. Самуил, намиращ се преди с.

Ушинци. Пътното платно в този участък било с три ленти за движение, като средната била защрихована с коси успоредни линии – маркировка - M l5. Край пътното платно имало банкети, които били покрити със сняг.

По същото време в посока от гр. Разград към гр. Шумен се движел лек автомобил „Мазда Кседос“ с рег.№ РР 6608 ВС, управляван от св. Ф.А. Х.. В автомобила на предната дясна седалка пътувал св. С. З. С., на задната седалка вляво С.Х.А., по средата - Е.З. С. и вдясно - А.М. А.. Същата вечер младежите били на заведение в гр. Разград и към 23 ч. тръгнали да се прибират към с. Студенец.

Лекият автомобил преминал през с. Ушинци и приближил до кръстовището с път III-2005 г. за с. С.Ф. Х. управлявал автомобила в своята пътна лента със скорост в 3 диапазона 73, 4 - 80 км/ч.

Междувременно на около 30 м. преди кръстовището с път III- 2005 за с. Самуил, товарният автомобил, управляван от подс. Х. навлязъл в ляв завой, с възходящ надлежен и напречен наклон. В този момент в резултат на несъобразено използване на органите за управление на автокомозицията, на неравномерно сцепление на колелата със заледената пътна настилка, поради различното износване на гумите, под влияние на относително големия напречен наклон на платното за движение, както и несъобразената за конкретната пътна обстановка скорост, влекачът се занесъл странично наляво. Водачът С.Х. загубил контрол върху управлението на МПС, влекачът на товарната автокомпозиция продължил да се плъзга наляво, спрямо посоката си на движение, напуснал дясната за него лента за движение, пресякъл средната лента, и навлязъл в лявата лента за насрещно движещи се ППС, по която по същото време се приближавал лекият автомобил „Мазда Кседос“ рег.№ РР 6608 ВС.

Автокомпозицията препречила цялото платно за движение на път I-2. След като забелязал товарния автомобил св. Ф.А. Х. натиснал спирачния педал, но не успял да спре и между товарната автокомпозиция и лекия автомобил настъпил удар. Лекият автомобил се ударил челно в задната част на резервоара за гориво и задното дясно колело на седловия влекач. Вследствие на този сблъсък лекият автомобил бил отблъснат назад, спрямо първоначална си посока на движение, а товарната автокомпозиция продължила да се движи диагонално наляво, като при това движение, непосредствено след първия удар, последвал втори сблъсък между тях. След втория удар, двете превозни средства се придвижили съвместно няколко метра по посока гр.

Разград и полуналяво, като автовлекачът напуснал пътното платно и затънал в крайпътната зона, а колелата на полуремаркето останали върху пътната настилка.

При настъпилото ПТП, в резултат на сблъсъка между превозните средства, возещите се отзад в лекия автомобила - С.Х.А. и Е.З. С. починали непосредствено след удара. А.М. А. получил тежка черепно - мозъчна травма и след удара изпаднал в мозъчна смърт.

Свидетелите С. З. С. и Ф.А. Х. получили множество различни травматични увреждания, като уврежданията на С. се квалифицират като тежка телесна повреда загуба на слезката, а тези на Ф. Х., като - средна телесна повреда - трайно затруднение движението на крайниците.

Веднага след произшествието подс. Х. и св. Д. отишли до лекия автомобил. На мястото спрели и други автомобили. Към автомобила се приближили св. С.Д., А.М. и други хора. Те се опитали да извадят пострадалите от автомобила и се обадили на тел.

112.

На местопроизшествието пристигнали екипи на ЦСМП-Разград и ОДМВР Разград. Разследващ полицай при ОД на МВР - Разград извършил оглед на местопроизшествието (л.1, т.2 от ДП) и било започнато досъдебно производство.

Пострадалите били откарани в Спешно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски Разград“ АД. А.М. А. бил откаран в ОАИЛ при МБАЛ - Разград в мозъчна смърт. На 20.12.2018 г. бил транспортиран в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна, където на 24.12.2018 г. починал от претърпените травми.

4

В кръвта и урината на водачите - подс. Х. и св. Ф. Х., при изследване след ПТП, не се установява наличие на етилов алкохол и наркотични вещества или техни метаболити.

При извършения оглед на местопроизшествие (л. 21 от т.2 от ДП) се установили, че протекторите на гумите на товарният автомобил са с различни стойности, а именно:

4,6 мм., 7 мм., 4 мм. и 6 мм., 5,3 мм. и 2,9 мм., а на полуремаркето с 0 мм., 5,5 мм., 4 мм., 5,8 мм., 5,8 мм. и 5,9 мм.

Първоинстанционният съд е установил фактите по делото, прилагайки процесуалните правила на член 372 от НПК. Съдът е съпоставил самопризнанието на подсъдимия със събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Съпоставил го е с показанията на свидетелите: Ф. Х. (л. 16 от т. 1 от ДП) - водач на лек автомобил „Мазда Кседос“ с рег. № РР 6608 ВС; С.С. (л. 145 от т. 1 от ДП) пътник в лек автомобил „Мазда Кседос“ с рег. № РР 6608 ВС; М. Д. (л. 67, 69 от т. 1 от ДП) - шофьор в „Меф Лоджистик“ ООД, гр. Хасково и пътник в товарния автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № X 4718 ВХ, управляван от подсъдимия - очевидци на ПТП;