Решение № 720 от 03.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241100506219 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 1380 от 25.01.2024 г., постановено по гражданско дело № 19741 по описа за 2023 г., на Софийски районен съд, 80 състав, бил изменен размера на присъдената с решение по гр. д. № 20/2020 г. по описа на Районен съд, Костинброд издръжка, която Е. Е. В. бил осъден да заплаща на сина си Д. Е. Е., действащ със съгласието на своята майка Р. Г. Л., като увеличил същия от 220 лева на 380 лева, считано от 13.04.2023 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи промяна на размера й или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска над присъдения размер от 380 лева до пълния претендиран размер от 700 лева; осъдил Е. В. да заплати по сметка на СРС 451,25 лева разноски по делото, а на ищеца Д. Е., действащ лично и със съгласието на своята майка сторените деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 271,42 лева.

Съдът допуснал предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка, но няма данни в полза на ищеца да е издаден изпълнителен лист.

Недоволен от така постановеното

1 решение останал ответникът в първоинстанционното производство Е. Е. В. (въззивник в настоящето производство), който обжалва същото в частта, с която било допуснато увеличение на иска над сумата от 250 лева до определения размер от 380 лева. В жалбата си излага оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в тази му част, като излага подробни съображения. Оспорва изводите на съда относно месечните разходи на ищеца за автобусен транспорт от Костинброд до София и обратно, документите, от които стойността на същите се установява, както и необходимостта от този разход за ищеца, като счита че за придбижването си до гр. София и обратно ищецът следва да ползва БДЖ. Счита за завишени приетите от съда разходи за градски транспорт, още повече, че ищецът отсъствал от учебни занятия, въпреки задължението си да ги посещава, което поставяло под въпрос нуждата му от твърдените транспортни разходи.

Оспорва свидетелските показания на Ю. Л. като необективни и сочи, че тя не установява сторени разходи за издръжката на ищеца, а освен това, като негова леля, счита, че същата е пряко заинтересвана от изхода на делото. Оспорва също изводите на съда за настъпили изменения в нуждите на ищеца поради увеличението на инфлационния процент, като сочи, че се касае за икономически фактор, свързан с увеличението на минималната работна заплата и предвидената с чл. 142, ал 2 от СК издръжката да се определя в размер на ¼ от същата. Поддържа, че неправилно съдът определил увеличения размер на издръжката на ищеца много над така определения законов минимум.

Оспорва и изводите на съда, че родителя, полагащ непосредствените грижи за детето, следва да участва с по-малка сума в неговата парична издръжка. Счита за неправилни и изводите на съда относно материалната си възможност да заплаща така увеличената издръжка, като сочи, че и двамата родители реализират доходи в минимален размер, но неправилно съдът приема, че той реализира месечен доход в размер на 2600 лева. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Първоинстанционният съд в обжалваниата част, като отхвърли исковата претенция над сумата от 250 лева.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване, като не претендира сторените деловодни разноски и не оспорва като прекомерни разноските, сторени от насрещната страна.

В срока по чл. 263 от ГПК ищецът в първоинстанционното производство Д. Е.

Е., действащ лично и със съгласието на своята майка Р. Г. Л., е подал писмен отговор по въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението в обжалваната част като правилно, валидно, допустимо и обосновано. Претендира сторените деловодни разноски за въззивната инстанция.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, въззиваемия оспорва същата като неоснователна и пледира за нейното отхвърляне като такава.

2

Претендира разноски по представен списък.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, съдът констатира, че решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е изменен размера на присъдената с решение по гр. д. № 20/2020 г. по описа на Районен съд, Костинброд издръжка, която Е. Е. В. бил осъден да заплаща на сина си Д. Е. Е., действащ със съгласието на своята майка Р. Г. Л., като увеличил същия от 220 лева на 250 лева, считано от 13.04.2023 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи промяна на размера й или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с искове с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 149 от СК, предявени от непълнолетния Д. Е. Е., действащ лично и със съгласието на своята майка Р. Г. Л., срещу Е. Е. В.-за увеличаване на издръжката му, дължима от ответника от 220 на 700 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба на 13.04.2023 г. Изложил твърдения, че от определянето на първоначалната издръжка с Решение по гр. д. № 20/2020 г. на РС, Костинброд, пораснал, започнал обучение в средната степен на образованието с в ПГТЕ „Хенри Форд“, гр. София, което налагало значителни транспортни разходи.

Останалите му лични нужди също били увеличени, като не можели да бъдат покрити от майката или със заплащаната от бащата издръжка., както и че доходите на майка му, която доброволно му осигурявала издръжка били около 600 лева месечно и недостатъчни да покрият нуждите му. Сочел също, че майка му осигурявала издръжка и на малолетния му брат Д.Х.С., като същевременно твърдял, че ответникът не се грижи за него, няма определен режим на лични отношения с него, но въпреки, че не бил ограничаван да се вижда с ищеца, не го посещавал, рядко му се обаждал, не го водел на почивка и въпреки уговорките с майка му не участвал в заплащането на необходимите му учебници и учебни пособия за учебната 2022/2023 г., общо на стойност 300 лева.

В хода на съдебното дирене поддържал исковата си претенция и пледирал за уважаването й.

В писмения си отговор, ответникът оспорвал исковата претенция по размер, като признавал, че е баща на ищеца, че живее отделно от него и майка му и е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина си в размер на 220 лева, като оспорвал всички останали наведени от ищеца обстоятелства. Молел съда да постанови решение, 3 с което да отхвърли изцяло предявения срещу него иск. Оспорвал като неотносими представените с исковата молба документи, а именно системни бонове, издадени от Център за градска мобилност, доколкото не ставало ясно на името на кое лице са издадени, както и поради факта, че съобразно представените превозни документи от АТ-Костинброд ООД те съвпадали по периоди, което означавало, че по едно и също време, ищецът е ползвал два транспорта.

В хода на съдебното дирене, поддържал заявеното становище.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната фактическа и правна обстановка :

В открито съдебно заседание на 08.09.2023 г. съдът приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че ответникът е осъден да заплаща на издръжка в размер на 220 лева, както и че е баща на ищеца Д. Е. Е., роден на 17.09.2007 г., а Р. Г. Л. е негова майка, както и че родителите са разделени и ищецът живее при майка си.

С влязло в сила решение № 260189/12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 20 по описа за 2020 г. на РС, гр. Костинброд, влязло в сила на 24.12.2020 г. дължимата от ответника за ищеца издръжка била увеличена на 220 лева, като от тогава до датата на завеждане на исковата молба бил изМ.л период от приблизително три години, през което време ищецът започнал средното си образование в учебно заведение на територията на гр. София -Професионална гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд“, като това обстоятелство налагало ежедневно пътуване от гр.

Костинброд, където живее, до гр. София и обратно. От приетите фактури, с получател ищецът, се установявало, че стойността на автобусния транспорт за период от три месеца по посочения маршрут варира от 220,44 лева до 272,54 лева. Освен това, ищецът се нуждаел от карта за градски транспорт в гр. София, чията месечна стойност била в размер на 20 лева, като тази информация била известна на съда от публикуваната на интернет страницата на Столична община тарифа. Необходимостта за ищеца да ползва такава карта съдът приел за принципна, предвид факта, че ищецът учи в гр. София и трябва да може да се придвижва бързо и безопасно в града, приел също, че предвид възрастта на ищеца , който е навършил 16-годишна възраст, е налице значително изменение не само на образователните му нужди, но и на всички негови базови нужди от облекло, обувки, социално общуване, културни занимания, мобилен апарат и услуги и т. н.

Съдът приел за недоказани твърденията на ищеца за негови изключителни нужди във връзка със здравословното му състояние или образованието му чрез посещение на допълнителни уроци.

Отчел, че данните по делото сочат, че двамата родители са трудово ангажирани, като всеки от тях полага нискоквалифициран труд и реализира доход в размер на 4 законоустановения минимум.

Съобразно това, съдът приел, че за цялостната издръжка на ищеца месечно е необходима сумата от 700 лева, в която бащата следва да участва със сумата от 380 лева. Отчел, че доказаните доходи на задължените родители са около минималната работна заплата, а също и факта, че ответникът живее и работи в гр. София, където трудовият пазар предоставя множество възможности за реализация, а по данни на НСИ средната работна заплата за града е в размер на 2600 лева, няма други задължения за издръжка и за него не са установени здравословни проблеми, които да му попречат да реализира доход около средния, а съответно, че той разполага с материалната възможност да участва в издръжката на сина си с присъдената сума.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не счита да я преповтаря, а препраща към нея при условията на чл. 272 от ГПК.

Въззивният съд след като прецени показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Ю. Г. Л., леля на ищеца, и М.И.Ж., без родство със страните, по реда на 172 от ГПК, кредитира същите, но не ги обсъжда доколкото не установяват релевантни на спора факти и обстоятелства и по никакъв начин не допринасят за изясняване на спора от фактическа страна.

Във въззивното производство също са събрани писмени доказателстваразпечатки от електронно банкиране , от която се установява следното :

От същите разпечатки е видно, че майката на въззиваемия получава заплата от община Каостинброд, чийто размер за 2024 г. е в размер на около 670 лева, а от месец януари 2025 г. е в размер на 1380,56 лева. Освен това, тя получава детски надбавки в размер на 55 лева, както и социални помощи, които за месец март 2025 г. са в размер на 205 лева.