Решение № 143 от 07.06.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. С.З., 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20215500901170 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от “С.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Х., п.к.***, общ.П., ***, представлявано от Управителя И.Г.Г., чрез адвокат Ж.Г., АК-П., против „Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Г., общ.С.З., ул.***, представлявано от управителя Д.А.А. с цена на иска: 32 451,41лв., от които 31 928,14лв. - главница и мораторна лихва – 523,27лв.

В исковата молба се посочва, че между ищеца „С.“ ООД и ответника „Т.“ ЕООД, е сключен Договор за доставка на бетон и инертни материали на 07.08.2018г. с предмет на договора: Производство и доставка на бетонови смеси за обект: „Реконструкция и рехабилитация на общински път SZR1042, гр. Г., село А.“. По силата на този договор, страните се споразумели „Т.“ ЕООД, в качеството си на продавач, да произведе и достави за купувача „С.“ ООД - подизпълнител на обекта, договорени класове бетон с негов транспорт, по предварително направена заявка. Материалът или стоката, която се доставяла на обект „Реконструкция и рехабилитация на общински път SZR1042, гр. Г., село А.“, се заявявала предварително, по количество и вид.

Заявените количества материали, съгласно постигнатата договорка визирана в чл.4 /1/ от Договора за доставка на бетон се заплащала авансово, т.е. предварително, преди да бъде извършена самата доставка. Всяка доставка на бетон до обекта на изпълнение се придружавала с експедиционни бележки, с посочени в нея количества и вид материал. Доставените количества на определени периоди от време се обобщавали в спесификации, одобрени от страните и на това основание се издавало и данъчна фактура. От авансово платените суми се извършвало прихващане на стойността на издадените фактури. След изчерпване на авансовата вноска, се внасяла нова сума за последващите количества бетон, които се заявявали по описания вече начин.

1

Посочва се, че продавачът „Т.“ ЕООД е посочил банкови сметки ,по които ищеца да извършва превода, като една от сметките е в „У.“ АД, а другата сметка в „Ю.“ АД. Ищецът твърди, че преводи извършвал и по двете банкови сметки. От началото на изпълнение на договора до средата на м.септември 2020 г. между страните по договора нямало противоречия, като всяка една от страните изпълнявала своите задължения. На 16.09.2020 год. „С.“ ООД внесъл поредната авансова вноска за доставка на бетон в размер на 8 000 лева по посочената от ответника банкова сметка в „У.“ АД. На 17.09.2020 год. отново по същата банкова сметка внесал допълнително сума в размер на 12 000 лева. Или авансовата вноска по тази банкова сметка в „У.“ АД е в общ размер на 20 000 лева. Ответникът в последствие отказал да им достави бетон, като заявил, че внесената авансова сума от 20 000 лева, той не може да използва, поради това, че между него и „У.“ АД е възникнал проблем и той не може да разполага с тази сума. Тъй като ищецът е бил подизпълнител на посочения обект и имал съответните задължения, в т.ч. да изпълни поетите ангажименти качествено и в срок, бил принуден да внесе допълнително нова сума, като на 17.09.2020 год. внесал в „Ю.“ АД 10 000 лева и на следващия ден - 18.09.2020 отново сума в размер на 10 000 лв. по същата банкова сметка в „Ю.“ АД. След тази вноска заявил и последните количества бетон, който съответно били доставени. За тези количества, които се оказали последни, поради приключване работата на обекта и след като е извършено прихващане от авансовата вноска в „Ю.“ АД останала неусвоена сума в размер на 11 928,14 лв. Изцяло не усвоена останала и сумата в размер на 20 000 лева внесена в „У.“ АД от 16.09. и 17.09.2020 год.

Посочва, че през м.ноември 2020 год. работата на обекта приключила, като на 16.11.2020г. е подписан Акт обр.15 - „Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа“ - „Реконструкция и рехабилитация на общински път SZR1042, гр.Г., село А.“, т.е. ищецът не се нуждаел от нови доставки на бетон, както и не е правил такива заявки при ответника.

В исковата молба се посочва, че на 25.02.2021г. е издадено и Разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-24/26.02.2021г., с което обекта окончателно е въведен в експлоатация. т.е. Договорът за производство и доставка на бетон и инертни материали от 07.08.2018г. сключен между „Т.“ ЕООД и „С.“ ООД за доставка на бетон на обект: „Реконструкция и рехабилитация на общински път SZR1042, гр.Г., село А.“, бил изпълнен и на това основание следвало да бъде прекратен. Но и по двете банкови сметки на ответника - „Т.“ ЕООД останали неусвоени суми - в „У.“ АД - 20 000 лева и в „Ю.“ АД - 11 928,14 лв., , които ответника и до момента не му е възстановил, въпреки многократно водените разговори с него и даваните от него обещания. т.е. общата сума за възстановяване на дружеството ищец възлизала на 31 928,14 лв.

Сочи, че на 01.04.2021 год. изпратил Уведомление с изх. № 003/01.04.2021г., и с обратна разписка, получено на 02.04.2021г. от ответника, с което го уведомил, че с подписване на Акт обр.16 и въвеждането на обекта в експлоатация, считано от 26.02.2021г., следва да се счита, че подписания между страните Договор за доставка на бетон и инертни материали от 2

07.08.2018г., следва да се счита за прекратен, като остатъка от авансовите вноски, който останал неусвоен и по двете банкови сметки на ответника, в „У.“ АД - 20000 лв. и в „Ю.“ АД – 11928,14 лв. следва да му бъдат възстановени. Спазвайки добрият тон и добрите търговски взаимоотношения дал 10-дневен срок от получаване на уведомлението за прекратяване на договора да му бъде възстановена сумата в размер на 31 928,14лв. т.е. този срок бил до 12.04.2021г., но и до настоящия момент това не е сторено, сумата не е възстановена, не се правили никакви опити за това, което обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия иск и търсената от него съдебна защита.

Ищецът счита, че в създалите се облигационни взаимоотношения между страните по цитирания Договор за доставка на бетон и инертни материали от 07.08.2018г., че ответникът не е изпълнил поетите си спрямо дружеството ищец задължения. т.е. заявените количества бетон са били доставени, но остатъкът от внесените авансови вноски следва да му бъде възстановен.

Ответникът дължи връщане на 31 928,14 лв. неусвоена авансова вноска.

Невръщането на тази сума представлява неизпълнение на парично задължение по смисъла на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Дружеството ищец е кредитор, и на това основание има право на законна мораторна лихва, считано от 13.04.2021 год. до датата на депозиране на исковата молба. Счита, че са налице елементите от фактическия състав, които обуславят задълженията на ответника за заплащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при липса на друга уговорка, обезщетението е в размер на законната лихва, която се дължи от 13.04.2021 год. до датата на депозиране на исковата молба, както и законна лихва от датата на депозиране на ИМ до окончателното изплащане.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди „Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Г., общ С.З., ул.***, представлявано от управителя Д.А.А., да възстанови сумата в размер на 31 928,14 лв. /тридесет и една хиляди деветстотин двадесет и осем лева и 14 ст./, представляваща не усвоени авансови вноски по Договор за доставка на бетон и инертни материали на 07.08.2018г., както и мораторна лихва върху тази сума, считано от 13.04.2021г. до датата на депозиране на исковата молба, както и законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на ИМ до окончателното й изплащане, ведно с всички разноски сторени в съдебното производство.

По делото е постъпила уточняваща молба от ищеца, в която на първо място отбелязва, че сключеният между страните в този процес Договор за доставка на бетон и инертни материали на 07.08.2018 год. с предмет на договора: Производство и доставка на бетонови смеси за обект:

„Реконструкция и рехабилитация на общински път SZR1042, гр. Г., село А.“ е изпълнен и на това основание същия е прекратен. Ответникът, в качеството си на продавач/доставчик на стоки /бетон/ е изпълнил задължението си по него, като е доставил стоката по дадените от ищеца заявки. Сключеният договор е за конкретен обект, който е завършен с влезли в сила административни актове доказващи това обстоятелство . т.е. други доставки 3 извън тези, които са заявени не са необходими нито за този обект, нито за друг различен от този обект. „Т.“ ЕООД е доставил количества бетон, който ищеца „С.“ ООД е заявил и заплатил изцяло предварително/авансово, както е била договорката между страните. Но от авансово внесените суми, които са изключително и само по банков път, останала неусвоена сума в размер на 31 928,14 лева, която ответника следва да върне. Задължението на ответника да върне тази сума произтича не от самия договор за доставка на бетон, а от заличаването на договорната връзка с обратна сила с прекратяването му, поради приключване работата на обекта, предмет на самия договор. Към момента на внасяне на сумите по посочени от ответника банкови сметки, договора е бил в сила, т.е. правното основание за това е именно цитирания погоре договор за доставка на бетон за конкретния обект. Работата на обекта приключила през м.ноември 2020г., като на 16.11.2020г. е подписан и Акт обр.15 - „Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа“ - „Реконструкция и рехабилитация на общински път SZR1042, гр. Г., село А.“. т.е. ищецът не се нуждаел от нови доставки бетон, нито за този обект, нито за друг, както и обстоятелството, че други заявки при ответника не са правени.

На 25.02.2021г. е издадено и Разрешение за ползване № ДК-07-СЗ24/26.02.2021г., т.е. обекта е въведен в експлоатация и Договора за производство и доставка на бетон и инертни материали от 07.08.2018г., следвало да бъде прекратен и внесените суми, които не са усвоени следвало да бъдат възстановени на ищеца, поради отпаднало основание на разписания между страните договор за доставка. Счита, че е налице именно третата хипотеза на чл.55, ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на отпаднало основание, като внесените суми по време на неговото действие в „У.“ АД - 20 000 лева и в „Ю.“ АД с остатък в размер на 11 928,14лв., следва да бъдат възстановени. С отказа на ответника да възстанови тези суми, счита че той се е обогатил неоснователно, за сметка на ищеца, който е обеднял със сума в общ размер на 31 928,14 лв. Обогатяването на ответника е за сметка обедняването на ищеца с тази сума. С прекратяване на договора отпадат и облигационните отношения между страните. Отпада основанието за престиране на насрещни престации по този договор. Никоя от страните не дължи изпълнение по договора и всичко получено в резултат на изпълнението му се връща на основание чл.55, ал.1-хипотеза 3 от ЗЗД.

На второ място, счита, че ответника дължи мораторна лихва върху претендираната сума считано от 13.04.2021г. до датата на депозиране на исковата молба 10.06.2021г., която е в размер на 523.27 лева, видно от онлайн калкулатора за изчисляване на законни лихви.

Предвид горното моли съда да има предвид, че петитума на исковата молба приема следната редакция, а именно:

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Г., общ С.З., ул.***, представлявано от управителя Д.А.А., да му възстанови сумата в размер на 31 928,14лв.

/тридесет и една хиляди деветстотин двадесет и осем лева и 14 ст./, представляваща не усвоени авансови вноски по Договор за доставка на бетон и инертни материали на 07.08.2018г., с която ответника се е обогатил 4 неоснователно, както и мораторната лихва върху тази сума, считано от 13.04.2021г. до датата на депозиране на исковата молба в размер на 523.27 /петстотин двадесет и три лева и 27 ст./ лева, както и законната лихва върху тази сума от датата на депозирана на ИМ до окончателното й изплащане, ведно с всички разноски сторени в съдебното производство. В хода на производството на осн.чл.214 ГПК е допуснато намаляване на размера на претендираните суми на двата обективно съединени иска, а именно иска за главница в размер на 31 928,14лв. да се счита предявен за сумата 30 822,23лв. ,а иска за мораторна лихва за периода от 13.04.2021г. до датата на депозиране на исковата молба в размер на 523,27лв. да се счита предявен за 488,02лв.