Решение № 304 от 17.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Варна, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502134 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби срещу решение № 2821/23.07.2025 г., постановено по ГД № 14342/2024 г. по описа на ВРС, както следва:

1. Въззивна жалба с вх. № 67786/01.08.2025 г. по описа на ВРС, подадена от О.В., срещу горното решение в частта му, с която е уважен частично предявеният осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД от М. В. Я. срещу О.В. за сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и страхове от настъпило на 26.04.2024 г. непозволено увреждане – ухапване от бездомно куче в областта на лява подбедрица, заедно със законната лихва от датата на деликта – 26.04.2024 г., до окончателно плащане на сумата. С нея е обжалвано горното решение и в частта му, с която е уважен изцяло предявеният осъдителен иск с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД от М. В. Я. срещу О.В. за сумата от 9.30 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на медикамент „Дермазин“ за лечение, заедно със законната лихва върху тази сума от 11.09.2024 г. до окончателно плащане на сумата.

2. Въззивна жалба с вх. № 71677/19.08.2025 г. по описа на ВРС, подадена от М. В. Я., срещу горното решение в частта му, с която е отхвърлен за разликата над присъдените 4000 лв. до пълния претендиран размер от 7000 лв. предявеният от М. В. Я. срещу О.В. осъдителен иск с правно 1 основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7000 лв.

– обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и страхове от настъпило на 26.04.2024 г. непозволено увреждане – ухапване от бездомно куче в областта на лява подбедрица, заедно със законната лихва от датата на деликта – 26.04.2024 г., до окончателно плащане на сумата.

Във въззивната жалба, подадена от О.В., са наведени оплаквания за неправилност на решението. Поддържа се, че от ищеца в първоинстанционното производство не е проведено главно и пълно доказване на това, че увреждането е настъпило на твърдяното място, както и че не е установена причинно – следствена връзка между противоправното деяние и настъпилите увреждания. Намира, че от страна на О.В. не е проявено противоправно бездействие. Моли за постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове за обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди. В условията на евентуалност моли за намаляване на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, респективно и за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора.

Срещу подадената от О.В. въззивна жалба е постъпил отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от М. Я., с който я оспорва и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част, с която са уважени предявените искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4000 лв. и за претърпени имуществени вреди в размер на 9.30 лв., ведно с лихвите от датата на деликта.

Във въззивната жалба, подадена от М. Я., са изложени подробни съображения в подкрепа на тезата, че неправилно съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от въззивника вследствие на деликта.

Навежда твърдения, че въпреки множеството извършени процедури, травмираният крак в увредената зона е силно чувствителен, налице са белези, останали като траен отпечатък вследствие на изрязването на част от кожата, а раните са причинили силни и мъчителни болки. Твърди, че е налице тежък отпечатък в емоционалното му състояние поради визуалната промяна в увредената зона и е развил страх от кучета. Сочи, че се налага продължаване на възстановителни процедури, за резултата от които терапевтите не давали особени надежди.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяването на съдебен акт, с който да бъде уважена исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълен размер.

Срещу подадената въззивна жалба е постъпил отговор в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК от О.В., с който я оспорва.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника М.н Я. – адв. С., моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната от него част, като бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Моли за присъждане на 2 сторените разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – О.В., моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която са уважени исковете за присъждане на обезщетение за причинени имуществени (изцяло) и за неимуществени (частично) вреди. В условията на евентуалност, ако не бъде уважена подадената въззивна жалба от О.В., да постанови акт, с който да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът съобрази следното:

Производството по ГД № 14342/2024 г. по описа на ВРС е образувано по предявени от М. В. Я., ЕГН **********, срещу О.В. искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и страхове от настъпило на 26.04.2024г. непозволено увреждане - ухапване от бездомно куче в областта на лява подбедрица, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на събитието 26.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 9.30 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на медикамент „Дермазин“ за лечение на нанесената травма от ухапването, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на разхода 11.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 26.04.2024 г., около 03:00 часа, на ул. „В.“ № 25, в района на зеленчуковата борса, гр. Варна, е бил нападнат в гръб от многобройна глутница безстопанствени кучета с различна големина и цвят.

Съборили го на земята и започнали да му разкъсват дрехите и да го хапят по крайниците. Едното от тях го захапавало в областта на лявата подбедрица.

Изплашил се, започнал да плаче и да вика за помощ. Притекли се на помощ хора, които прогонили кучетата. Личният му лекар му оказал първа помощ, като му обработил раните, поставил му инжекция против тетанус, както и му назначил медикаментозно лечение. Вследствие на ухапванията получил отворени разкъсни рани, които след време се инфектирали, което наложило продължително лечение (повече от половин година), което му причинило много болки. Посочва, че по време на нападението изпитал силни и нетърпими болки. Като последствия от инцидента твърди, че са му причинени неудобства и трудности от различно естество в личния живот, изпитвал дискомфорт, както и постоянни болки и уплах, довели до нарушаване на съня и апетита му. По време на лечението излага, че търпял допълнителни болки, страдания и неудобства, свързани с манипулациите. Твърди, че вследствие на случилото се изпитва силно изразен и устойчив във времето страх от кучета, като изпитва паника, треперене, изпотяване и пресъхване на устата. Изпитва панически страх да се движи в същия район. Посочва, че е баща на малолетно дете, за което е бил в невъзможност да полага адекватни грижи и да участва активно в живота и развитието му. Налагало се да пие болкоуспокояващи лекарства, за да може да заспи. Приятели и роднини му помагали за ежедневни житейски дейности. Походката му била силно затруднена, като това продължава дори и към настоящия момент. Бил нарушен нормалният му начин на живот. Излага, че възстановителният период продължил около седем 3 месеца, включително и към настоящия момент, тъй като е изпаднал в депресия и не е в състояние да се справя с ангажиментите в ежедневието си.

Споделя, че продължава да изпитва болки и затруднения при движение на травмирания крайник в студено време, както и че е емоционално нестабилен.

Излага, че е заплатил суми за медикаменти за лечението му, но като доказателство пази рецепта и касов бон единствено за сума в размер на 9.30 лв. за закупуването на 11.09.2024 г. на крем – "Дермазин" от 50 мл, който му бил необходим за предписаното лечение.

Намира, че е претърпял вреди – неимуществени и имуществени, вследствие на противоправно бездействие на ответника. Счита, че същият е неглижирал вменените му със закон задължения да изолира безстопанствените кучета на определени за това места.

Оценява неимуществените вреди, претърпени от него вследствие на инцидента, в размер на 7000 лв., като претендира заплащане на обезщетение в този размер, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното й плащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 9.30 лв. за закупуването на крем, необходим за лечението на травмата, ведно със законната лихва от 11.09.2024 г. (когато разходът е бил сторен) до окончателно плащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника – О.В., съобразно който оспорва иска. Поддържа, че не е налице твърдяното противоправно бездействие. Посочва, че по отношение на безстопанствените кучета на територията на общината са предприемани ежедневно мерки в съответствие с нормативните изисквания. Намира, че не е налице причинно – следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите увреждания на ищеца. Счита, че претенцията е недоказана. В условията на евентуалност поддържа, че претендираното обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди е прекомерно. Моли за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – да бъдат присъдени суми в намален размер. Претендира разноските, сторени в производството.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са приети амбулаторни листове с дати 26.04.2024 г.;

22.07.2024 г.; 01.08.2024 г.; 29.08.2024 г. и 11.09.2024 г., от които се установява какво е било здравословното състояние на ищеца – М. Я..

От приложения амбулаторен лист от 26.04.2024 г. се установява, че на същата дата ищецът е заявил, че е претърпял инцидент – ухапване от бездомно куче. При извършения преглед е установена разкъсна рана на лявата подбедрица. В документа е посочено, че раната е третирана - била е превързана, а на пациента е поставена ваксина против тетанус.

От съдържанието на другите амбулаторни листи, издадени в периода от 22.07.2024 г. – 11.09.2024 г., се установява, че раната е некротирала, като са били назначавани различни по вид терапии, включително и хирургична намеса. От двата броя амбулаторни листове, издадени на 11.09.2024 г., се установява, че раната е била все още налична, като в тях е посочено, че същата не заздравява, като е констатирана и хиперемия (зачервяване) на лявата 4 подбедрица. Установен е възпалителен инфилтрат с размери 15/5 см, фиксиран към кожата и дълбоките тъкани, като е посочено, че е силно болезнен, а от две отвърстия от инфилтрата изтича оскъдно количество гной.

В тази връзка е назначена терапия, която включва два антибиотика (Амоксигама и Флагил) и локално средство за приложение – крем (Дермазин).

От приложените амбулаторни листове се установява още, че ищецът е бил диагностициран с цироза на черния дроб и вирусен хепатит.

Приложена е рецепта с дата 11.09.2024 г., от която се установява, че е издадена от д – р К.Л. – хирург, съгласно която е предписано на М. Я. прием на Амоксигама и Флагил, както и на Дермазин. Приложен е още и фискален бон на стойност 9.30 лв. за закупено лекарство Дермазин крем 50 гр.