Решение № 28 от 19.02.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Свищов, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20244150100776 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД- за връщане на недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство.

Ищецът В. М. Б., чрез адв.Д. М. твърди в искова молба, че е страна по Договор за потребителски кредит № CN 2822436/17.08.2023г., сключен с „К“ ЕАД. Съгласно договора получила кредит в размер на 200 лева, които трябвало да върне за срок от 1 месец. В чл. 4.1 от Договора било предвидено, че ищецът следва да сключи Договор за поръчителство с "А" ЕООД, с цел обезпечаване на сключения Договор за кредит. На 17.08.2023 г. ищецът сключил Договор за предоставяне на поръчителство с ответника "А" ЕООД с цел да обезпечи сключения договор за кредит, като по него трябвало да заплати възнаграждение в размер на 100,00 лева. Ищцата предсрочно погасила задълженията си по два договора- Договора за потребителски кредит, сключен с ответника "К" ЕАД и процесния Договор за поръчителство с "А" ЕООД , по който превела 60,00лева. Счита, че Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с "А" ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД , на основание чл. 26, ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал. 4 от ЗПК и чл.

143 от ЗЗП.Нарушен е принципа на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД- налице е явна нееквивалентност между престациите, тъй като 1 сумата , която се начислява чрез него е в размер на 60% от сумата на отпуснатия кредит от 100 лева. На следващо място, заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит. Доколкото сключването на Договора за поръчителство е въздигнато като елемент от сключването на договора за потребителски кредит, без когото последния не може да бъде сключен, налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. От друга страна, при справка в ТР се установявало, че едноличен собственик на капитала на "А" ЕООД е "К" АД, като печалбата на първото дружество от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "К" АД. Поради това, при сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на "К" АД. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитора, което е уговорено по друго правоотношение за избягване ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,

На следващо място, Договора за поръчителство бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 вр. чл.19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП. В случая налице било накърняване на добрите нрави и добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, водещо до несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Предвид накърняването на добрите нрави се достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Договорът бил нищожен, като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез тях за поръчителя в размер на 100 лева е в размер на над 60% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин, чрез сключването на Договор за възлагане на поръчителство изцяло се 2 нарушавал принципа за добросъвестност и справедливост. Въпросната клауза и Договора за предоставяне на поръчителство били нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП, тъй като са във вреда на потребителя и не отговаряли на изискванията за добросъвестност. Отделно от това, сумата за поръчителство се заплащала без кредитополучателя да получава нещо насреща, като той бил принуден да сключи този договор и то с предварително посочено от заемателя дружество, като условие за отпускане на кредита. Договорът за поръчителство бил нищожен и поради това, че чрез него се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 от ЗЗД вр.чл. 19, ал. 4 от ЗПК.Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника "А" ЕООД да заплати на ищеца сумата от 60 лева, заплатена по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.08.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените по делото разноски. . В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба, подадена от пълномощник се поддържа предявения иск и се прави обстоен анализ на справедливия размер на дължимото му се адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника "А" ЕООД ,чрез юрисконсулт С.Сталева, която навежда доводи за неоснователност на иска.

Счита, че не е налице нарушение на добрите нрави, на ЗПК или ЗЗП. Не оспорва, че ищецът има валидно сключен Договор за потребителски кредит № CN 2822436/17.08.2023г., както и че задълженията по този договор са погасени .Не оспорва сключването на незадължителен Договор за предоставяне на поръчителство с ищеца, но по него "А" ЕООД не е получило претендираните с исковата молба 60 лева . Оспорва, че Договора за предоставяне на поръчителство е задължителен да се сключи, за да се получи кредита. Посочва, че чл. 4, ал. 3 от Договора за кредит изрично гласи, че договора с "А" ЕООД не е задължително да се сключва и не е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва, че Договора за кредит нарушава чл. 11, ал. 1 и чл. 19 от ЗПК. В Погасителния план към договора за кредит изрично бил посочен фиксиран ГЛП- 40%, което е по-малко от 5 пъти размера на законната лихва. Погасителния план имал изискуемото се по ЗПК 3 съдържание с посочен брой погасителни вноски, размер на всяка една от тях, компоненти от които е съставена вноската. Твърди, че Договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и "А" ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователни и недоказани. Претендира заплащане на направените по делото разноски. За съдебно заседание изпраща писмено становище , в което поддържа изложеното в отговора и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от процесуалния представител на ищеца.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и по делото е представен Договорът от трето неучастващо лице "К" ЕАД , че на 17.08.2023г. между В. М. Б. и "К" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № CN2822436/17.08.2023г.

Съгласно договора получила кредит в размер на 250 лева, които трябвало да върне за срок от 3 месеца. Инкорпориран е и погасителен план на 3 вноски с посочен падеж, главница, лихва и общ размер на вноската.

В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от К гарант поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В, ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/.

По делото не се спори, а това се установява и от писмените доказателства, че на 17.08.2023г.- датата на сключване на договора между "К" ЕАД и ищеца В. М. Б., последния и ответникът са сключили Договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който "А" ЕООД, с ЕИК: * е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с "К" ЕАД, по силата на който да отговаря пред "К" ЕАД солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за 4 потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение. Видно от Приложение № 1 към същия договор, възнаграждението е било определено в размер на 68,41 лева, платимо на 3 вноски. Видно от договора за поръчителство, В. Б. е следвало да заплаща възнаграждението, като "К" ЕАД е овластено вместо поръчителя "А" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор- съгласно чл. 8, ал. 5 от Договор за поръчителство, както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за поръчителство.

По делото не е спорно, че "К" ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът "К" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "А" ЕООД.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).

По делото не се спори, че ищеца е погасил предсрочно задълженията си по процесният договор за кредит, както и, че в полза на ответника "А" ЕООД е заплатено възнаграждение в размер на 60,00 лева, което се установява и от приетата справка.

От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът намира следното:

При така наведеното в обстоятелствената част и петитум е пердявен осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД- ответното дружество "А" ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата 60,00 лева представляваща заплатената от нея сума по нищожен на основание чл. 26, ал.

1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 вр.л.19, ал. 4 от ЗПК и чл.

143 от ЗЗП Договор за поръчителство , сключен към Договор за потребителски кредит № CN2822436/17.08.2023г.

Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал.

5

2 ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. В случая ищцата претендира връщане на суми, платени по нищощен Договор за поръчителство , но същият е сключен към Договор за потребителски кредит № CN2822436/17.08.2023г., поради което следва да се разгледа и договорът за кредит. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. В конкретния случай се установи от договора, че при посочване на ГПР в договора, не са включени разходите, извършени от Кредитополучателя, представляващи възнаграждения за поръчителство по договора за гаранция сключен с поръчителя "А" ЕООД, с ЕИК: *. При включване на тези разходи, ГПР който е определен в договора за кредит на 48,21 % безспорно ще надхвърли значително ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. В договора за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя. В погасителния план не е включено задължението, поето по договора за поръчителство. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.