Решение № 26 от 11.02.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 886/2021
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 11.02.2022
- В сила
- 11.02.2022
- Състав
- Красимир Аршинков, Диана Узунова, Атанас Маскръчки
Цитирани разпоредби
- чл.183 · Наказателен кодекс
- чл.183 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.26,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26,ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.42б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.2, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.80,ал.3,пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.9,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337,ал.1,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. Благоевград, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимир Аршинков
Членове:
Атанас Маскръчки
Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Г. В. М. като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211200600886 по описа за 2021 година Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на адв.С.П. като защитник на подсъдимата по НОХД № 151/21г. по описа на РС-Сандански – С. В. ИЛ. против постановената по същото дело присъда № 901617 от 16.09.2021г.
Сочи се в жалбата, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна, като се излагат съображения, че решаващият съд не е отчел събраните доказателства, сочещи на обективни пречки за изпълнение от страна на подсъдимата на задължението й за плащане на издръжка на непълнолетните й деца, а именно липсата на доходи и грижите й за друго малолетно дете. Твърди се, че поради горните липсва и умисъл от страна на подсъдимата за извършване на инкриминираното деяние, т.е. за съзнателно неизпълнение на задължението за плащане на издръжка, поради което се иска въззивната инстанция да отмени обжалваната присъда на РС-Сандански и постанови нова, по силата на която признае въззивницата И. за невиновна по повдигнатото й обвинение.
В с.з. пред настоящата инстанция подсъдимата не се явява, представлява 1 се от договорния си защитник, който поддържа жалбата по съображенията в нея.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура –Благоевград изразява мнение, че присъдата е законосъобразна, правилна и справедлива и пледира за потвърждаването й.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314,НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:
С атакуваната присъда подсъдимата С.И. е призната за виновна, затова че:
- в периода от месец юни 2020г. до месец януари 2021г. включително, в с.
Д, общ. Сандански, след като е била осъдена с решение № 504/27.02.2020г., постановено по гражданско дело № 377/2019г. по описа на Районен съд гр.
Сандански, влязло в сила на 05.06.2020г. да издържа свой низходящ - детето си Д.м€К, роден на 26.02.2004г., съзнателно не е изпълнила задължението си за издръжка, като неизпълнението за издръжка е в размер на две и повече вноски - 8/осем/ месечни вноски, равняващи се на 1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лв., поради което и на основание чл.183 ал.1 НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1, във вр с ал.1 от НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК и чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК, РС- Сандански я осъжда на на наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/ месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца“;
- в периода от месец юни 2020г. до месец януари 2021г. включително, в с.Д, общ.Сандански, след като е била осъдена с решение № 504/27.02.2020г., постановено по гражданско дело № 3 77/2019г. по описа на Районен съд гр.Сандански, влязло в сила на 05.06.2020г. да издържа свой низходящ детето си Т.М.К, роден на 18.07.2005г. , съзнателно не е изпълнила задължението си за издръжка, като неизпълнението за издръжка е в размер на две и повече вноски - 8/осем/ месечни вноски, равняващи се на 1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лв., поради което и на основание чл.183 ал.1 НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК и чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК, за което е осъдена на наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:„Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/ месеца“, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимата пред 2 пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца“;
- в периода от месец юни 2020г. до месец януари 2021г. включително, в с.Д, общ.Сандански, след като е била осъдена с решение № 504/27.02.2020г., постановено по гражданско дело № 377/2019г. по описа на Районен съд гр.Сандански, влязло в сила на 05.06.2020г. да издържа свой низходящ детето си А.М€К, роден на 13.10.2007г., съзнателно не е изпълнила задължението си за издръжка, като неизпълнението за издръжка е в размер на две и повече вноски - 8/осем/ месечни вноски, равняващи се на 1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лв., поради което и на основание чл.183 ал.1 НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК и чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК е осъдена от СРС на „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/ месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца“ и
- в периода от месец юни 2020г. до месец януари 2021г. включително, в с.Д, общ.Сандански, след като е била осъдена с решение № 504/27.02.2020г., постановено по гражданско дело № 377/2019г. по описа на Районен съд гр.Сандански, влязло в сила на 05.06.2020г. да издържа свой низходящ детето си Д.М.К, роден на 13.12.2013г., съзнателно не е изпълнила задължението си за издръжка, като неизпълнението за издръжка е в размер на две и повече вноски - 8/осем/ месечни вноски, равняващи се на 1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лв., поради което и на основание чл.183 ал.1 НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК във вр. с чл.42б, ал.1 НК и чл.42а, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК, за което деяние СРС я е осъдил на наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:„Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/ месеца“, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца“.
Със същата присъда СРС - на основание чл.23, ал.1 НК – СРС е определил общо наказание на подсъдимата за четирите отделни деяния, а именно:наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:
3
„Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6/шест/ месеца“, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия С. В. ИЛ. пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2/два/ пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца“.
За да постанови този си съдебен акт СРС е приел следната фактическа обстановка, възприета изцяло от настоящата инстанция въз основа на всички събрани и приобщени доказателства:
Подсъдимата И. е 33-годишна жена, българска гражданка, с чисто съдебно минало. От дълго време същата е безработна /има регистрация като работеща само за времето от 18 до 28.06.2019г./, няма регистрирани на нейно име ППС и недвижими имоти, както и банкови и платежни сметки /вж. изисканите от районната инстанция справки и писма от различните институции/. Неомъжена е, майка на шест деца, от които четири от връзката й със св.МКнепълнолетните Д.К., роден на 26.02.2004г., Н.К., роден на 18.07.2005г. и А.К., роден на 13.10.2007г. и малолетния Д.К., роден на 13.12.2013г. От връзката си с други мъже подсъдимата има родени две малолетни деца /за последно роденото, от които полага грижи/- роденият на 30.11.2017г. Й.С.У и роденият на 05.11.2018г. А.С.И.
Понастоящем въззивницата с новото си семейство живее в с.Д, общинаСандански, в съседство с това на МК и децата, родени от връзката си с него и често си общуват. За последните освен баща им, се грижат неговите родители.
Подсъдимата и св.МК се разделили през 2017г., като тя заживяла в гр.Петрич с друг мъж, от когото е детето й Й, а свидетелят- с Д.Ж., от която има родено дете А. През 2019г. за кратко подсъдимата заминала за Германия, откъдето изпратила на два пъти на децата си, родени от връзката й със св.МК общо 120 евра.
С влязло в сила на 05.06.2020г. решение № 504 от 27.02.2020г. по гр.д. № 377/19г. по описа на РС-Сандански упражняването на родителските права върху децата .... е предоставено на бащата –МК, като е определено да живеят при него, на майката – под.С.И. е определен режим за лични контакти с децата и е осъдена да заплаща на всяко от тях месечна издръжка в размер на по 150 лева, считано от 10.04.2019г. до 31.12.2019г. и по 160 лева, считано от 01.01.2020г. до настъпване на основания за нейното изменяване или 4 прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
Както се посочи, извън еднократно изпратените през 2019г. от Германия пари в размер на 120 евро, подсъдимата не е изплащала други суми за издръжката на децата си ...., което не се оспорва от нея, като тя твърди, че е с високо кръвно налягане, не може да си намери работа, а освен това се грижи за най-малкото си дете,родено на 05.11.2018г.
За неплатените издръжки св.МК не е подал молба за образуване на изпълнително дело, но е сигнализирал РП-Сандански.
При така установената по несъмнен начин /със събраните еднопосочни гласни и писмени доказателства/ фактическа обстановка законосъобразен и правилен се явява извода на първостепенния съд, че подсъдимата И. е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл.183,ал.1 от НК.
Обект на това престъпление са обществените отношения, свързани с брака, семейството и младежта, а изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължение за издръжка, за което има осъдително съдебно решение или приравнена към него спогодба в с.з., на низходящ/и в размер на две и повече месечни вноски, в случая- на неплащане от страна на подсъдимата на 8 месечни вноски по отношение на всяко от непълнолетните й три и едното й малолетно деца, родени от съжителството й с МК /съгласно решението по цитираното гр.д. на СРС/. Ирелевантни в случая съдът намира възраженията на защитата, че въззивницата била в продължителен период от време безработна, без каквито и да е доходи и имущество и поради това не е заплащала издръжката на непълнолетните си деца /макар че е физически и психически здрава, в трудоспособна възраст и поради това в обективна възможност да започне работа- още повече, че спорадично се е регистрирала в БТ, въпреки че тази регистрация не гарантира трудовата й заетост, съдът намира, че същата не е направила необходимото, за да осигури – макар и символично определената като размер - издръжка на четирите си деца/. Дори и да е така /съдът отчита сравнително високия процент безработица за страната ни; ниското заплащане, демотивиращо значителна група от трудовоангажираните хора да напускат работните си места, респ. – неангажираните да започнат работа, обстановката в световен мащаб, свързана 5 с епидемията от Ковид 19 и цялостната икономическа ситуация, а също и в конкретния казус- липсата на добро образование и квалификация у подсъдимата/, то това не може да промени неотменимият, периодичен и месечен характер на задължението за заплащане на издръжка /липсват сериозни аргументи, че подсъдимата сама не се е поставила в обективна невъзможност да не плаща дължимата издръжка, т.е. че е полагала усилия да започне работа, да развива каквато и да е общественополезна дейност, вследствие на която да получава средства, за да издържа всичките си деца/.
Субект на престъплението е пълнолетно и вменяемо лице, което съзнателно не е изпълнило законноустановеното си задължение към низходящите си, въпреки че – в случая подсъдимата е изградила представи в съзнанието си за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това- за какъв период от време не е внесла дължимите суми, но се е примирила /допускала е/ с престъпния резултат /изпадането на забава/. В този смисъл въззивната инстанция се съгласява с извода на първостепенния съд, че не е налице твърдяната от защитата обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на дееца и липсват пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на дължимата по закон издръжка.
Въззивният съд счита обаче, че са налице основания за изменение на присъдата досежно приложението на чл.23,НК.
Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5acd7cc-8c0f-4857-b70c-8ce730a6a172