Решение № 104 от 24.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. София , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефан Илиев

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Галя Славчева Маринова (АП-София) като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600124 по описа за 2021 година С Присъда №20/11.11.2020год., постановена по НОХД № 328/2020год. по описа на Окръжен съд - Враца е признат подсъдимият В. В.

М., род. на ***год. в гр.***, българин, български гражданин, жител на с.***, обл.***, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН:********** за виновен в това, че на 03.10.2019год., около 12,00часа в гр.***, в двора на СУ „Цар Симеон Велики“, от кабината на тежкотоварен камион марка „КАМАЗ“ с рег. №***, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 82лв. от владението на Д. Д. С. от гр.***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на осн. чл.196, ал.1, т.1, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.“а“, във вр. чл.58а, ал.1 във вр. чл.54 от НК го е осъдил на 4 години „Лишаване от свобода“.

С посочената присъда подс.В. В. М. е признат за виновен и в това, че за времето от 12,37часа на 03.10.2019год. до 12,28часа на 04.10.2019год. в различни градове, при условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент – дебитна карта „Виза“ с №474836****0497, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД, без съгласието на титуляря Д. Д. С. от гр.***, като 1 теглил суми от АТМ и извършвал плащания на ПОС терминали на обща стойност 1363, 07лв. и деянието не съставлява по–тежко престъпление, поради което и на осн. чл.249, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК във вр. чл.58а, във вр. чл.54 от НК е осъден на три години и четири месеца „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 2 726,14лв.

Съдът е определил на осн. чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на четири години и на осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединил изцяло наказанието „Глоба“ в размер на 2 726,14лв.

С присъдата е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“.

Подсъдимият В. В. М. е бил осъден да заплати на Д. Д. С. сумата от 1 445,00лв. обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2019год. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в наказателното производство–в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Враца сумата в размер на 57,80лв. и по сметка на ОД МВН Враца сумата в размер на 713,42лв.

Против така постановената присъда, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, е подадена жалба и допълнение към същата от служебния защитник на подс.М.-адв.Т. П. от АК-Враца. Според жалбоподателят обжалваната присъда е незаконосъобразна в частта, с която са индивидуализирани наказанията „Лишаване от свобода“ за престъпленията, в чието извършване съдът е признал подсъдимия М. за виновен. В допълнението към жалбата се развиват доводи за завишен размер на наложените наказания, което води до несправедливост на присъдата и неправилност, тъй като първата инстанция неправилно е оценил и е предал прекомерно значение на отегчаващите вината обстоятелства. Според жалбоподателят първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да направи пълен и задълбочен анализ на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, след което е приел неправилен извод за баланс на едните и другите. Прави се искане въззивната инстанция да измени присъдата, като намали размерите на наложените на подсъдимия наказания „Лишаване от свобода“ и определи същите при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Доказателствени искания не са били направени в жалбата и допълнението към нея.

2

Възражения против така постъпилата жалба от страна на ОП-Враца и частния обвинител и граждански ищец Д. Д. С. не са били направени.

В съдебно заседание, защитата на подс.М. – адв. П. поддържа жалбата, тъй като според нея по делото е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, въз основа на които въззивната инстанция следва да измени присъдата относно размерът на наказанията и намали същите.

Подсъдимият В. В. М. поддържа жалбата и становището на защита си и изразява съжаление за случилото се.

Частният обвинител и граждански ищец Д. Д. С., редовно призован за съдебно заседание пред въззивната инстанция, не се е явил и не е изразил становище по жалбата на подс.М..

Представителят на Апелативна прокуратура – София пледира, че обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, прие следното:

Производството пред Окръжен съд - Враца, е протекло по реда на съкратеното съдено следствие, тъй като на първо място подс.М. съобразно изискванията на чл.371, т.2 от НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях и второ място съдът е констатирал, че така направените самопризнания на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.

Страните по делото не спорят за установената фактическа обстановка пред първата инстанция, както и за правната квалификация на деянията.

От фактическа страна е установено, че на 03.10.2019год., около 12,00часа в гр.***, в двора на СУ“Цар Симеон Велики“ е отнел използвана мъжка чанта от изкуствена материя от кабината на тежкотоварен камион „КАМАЗ“ с рег.№ ***, чиито стъкла са били леко отворени. В чантата имало документи, дебитни карти и сумата от 70лв., всичките вещи са били на стойност 82 лв. Вещите са били отнети от владението на Д. Д. С. от гр.***, без негово съгласие. Действията на подсъдимия били вид eни от св.Р. Ф. Р..

Намеренията на подсъдимия са били противозаконно да присвои вещите, като след като ги е взел, се прибрал в гр.***, където живеел. В 12,37часа в магазин 3

„Магнит В1“ ЕООД извършил плащане с дебитната катра ВИЗА, с №474836****0497, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД, без съгласието на титуляря Д. Д. С. на ПОС терминал с №93930501 на покупки на стойност 108лв. На следващия ден – 04.10.2019год., подс.М. в гр.*** от АТМ устройство/банкомат/ №00000622, стопанисван от ОББ и разположен на ул.“Градинска“ №24 изтеглил на два пъти суми от по 200лв., съответно в 09,13ч. и в 09,14ч. В последствие, в 09,16, последвало теглене от подсъдимия на още 401лв. от АТМ устройство /банкомат/ №01055801 към офис на „Пиреос банк“, намиращо се в непосредствена близост до предходния, на ул.“Княз Александър Батенберг“№4. Подсъдимият се прибрал в гр.***, където в 09,45часа в магазин „Магнит В1“ ЕООД отново платил с дебитната карта на ПОС терминал покупки на стойност 100лв. Подсъдимият предприел пътуване с лекия си автомобил до гр.Враца, като в с.Дреновец, на бензиностанция „ШЕЛ“, извършил плащания с дебитната карта на ПОС терминал №10068811 съответно на покупки на стойност 104,27лв. в 10,35часа и на стойност 109,80лв. в 10,37часа. Пристигайки в гр.Враца, подс.М. в 12,26часа от АТМ устройство №А FIB3004 на Първа инвестиционна банка, разположен в търговски комплекс „Суми“, ул.“Демокрация“ №16 изтеглил първо сумата от 100лв., а в 12,28часа и сумата от 40лв. Общо за периода 03.10.2019год. до 04.10.2019год., подс.М. използвайки дебитната карта на частния обвинител и гр.ищец С., чрез посочените транзакции извършил плащания и тегления в размер на 1 363,07лв. така посочената сума е приета въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена в ДП.

От представеното заключение на съдебно-оценителната експертиза е установено, че стойността на мъжката кожена чанта, отнета от частния обвинител и граждански ищец С. е 12 лв., които с банкнотите на стойност 70лв., правят стойността на отнетите движими вещи в размер на 82 лв. посочената сума е под размера на минималната работна заплата за страната от 560лв./към 04.10.2019год./.

Записите на веществените доказателства по делото–два оптични носителя на видеофайлове, са били предмет на видеотехническа експертиза, която е установила че на тях е заснето едно и също лице от мъжки пол, тъй като се касае за сходни общи черти на лицето и главата, със сходно облекло и сходен артикул на дясната ръка.

Налице е и лицево-индентификационна експертиза, съгласно заключението на която на двата записа вероятно е заснето едно и също лице, посочено като В. В. М..

Подс.М. е осъждан, като с протоколно определение, постановено на 30.01.2012год. по ЧНД №30/2012год. по описа на Районен съд-Видин, в сила от 20.04.2012год., на подс.М. е било определено най-тежкото измежду наказанията /по НОХД 1773/2010год., НОХД №1654/2010год., НОХД №440/2011год., НОХД №1298/2011год./, а именно „Лишаване от свобода“ за срок четири години, което на осн. чл.24 от НК е било увеличено с една 4 година. Така определеното общо и увеличено наказание е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Подсъдимият М. е бил освободен от затвора поради изтърпяване на 05.06.2015год. При така изложеното, подс.М. е извършил кражбата по настоящото дело в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, тъй като това е станало след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година и от изтърпяването на наказанието не е изминал предвидения в чл.30 от НК петгодишен срок.

Деянията, включени в обвинението по чл.249, ал.1 от НК са извършени през непродължителен период от време/в рамките на два дни/, при една и съща обстановка и еднородност на вината, като всяко едно от деянията се явява продължение на предшестващите, като по този начин е изпълнен състава във вр.чл. 26, ал.1 от НК.

Така изложената фактическа обстановка е безспорно изяснена от първоинстанционния съд, на база направените самопризнания на подсъдимия, подкрепени от съвкупния анализ на доказателствените източници, а именно: извлечение за периода 01.10.2019-07.10.2019год. на „Банка ДСК“ ЕАД Видин относно сметка на частния обвинител С., протокол за доброволно предаване на видеозаписи от магазин „Магнит“, намиращ се на бензиностанция „Фоти Г“ от 03.10.2019год. за времето от 12,30ч. до 13,00ч., справка от ОББ с данни за транзакции с картата на пострадалия от АТМ 622 на 03.10.2019год., намиращо се в гр.Видин, ул.“Градинска“ 24, , справка за съдимост рег.№1325 от 13.11.2019год. и рег.№770 от 13.07.2020год. на Бюро съдимост РС-Видин относно подсъдимия, справка от „Банка ДСК“ЕАД относно извършени транзакции в периода от 03.10.2019год. до 04.10.2019год. с процесната банкова карта на пострадалия, ДВД диск със записи от 03.10.2019год., снет от външна камера –АТМ към системата за виедонаблюдение изградена на клон „Видин“ на „Банка Пиреос България“ АД в гр.Видин, бул.“Ал.Батенберг“ №2, снимков материал от АТМ устройство, намиращо се в гр.Враца, ул.“Демокрация“ №16, търговски комплекс „Суми“ за периода от 12,00ч. до 13,00ч. на 03.10.2019год. на „Първа инвестиционна банка“ АД, съдебно – счетоводна експертиза, съдебнооценителна експертиза, видеотехническа експертиза, лицевоидентификационна експертиза, от показанията на свидетелите С. и Р..

При така приетото от фактическа страна, правилни са изводите на първоинстанционният съд, че подсъдимият М. е осъществил деянията по чл.196, ал.1, т.1 от НК и по чл.249, ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК, както от обективна така и от субективна страна, които изводи се споделят и от настоящия съдебен състав, не се оспорват от страните по делото, поради която и причина не следва да бъдат преповтаряни от въззивната инстанция.

При определяне размера на наказанието по чл.196, ал.1, т.1 във вр. чл.29, а.1, б."а“ от НК, първоинстанционният съд е приел като смекчаващи вината обстоятелства тежкия му материален статус и направените още в ДП самопризнания, които според съда са довели до своевременно и сериозно 5 облекчаване на разследването по случая, както и неголемия размер на отнетата сума–70 лв.