Решение № 183 от 27.07.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 572/2021
- Вид
- Решение № 183
- Подписан
- 27.07.2022
- В сила
- 13.10.2022
- Състав
- Радостина Костова Калиманова
Цитирани разпоредби
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 11 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 183 гр. Бургас, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело № 20212100900572 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 155, т. 3 от Търговския закон.
Образувано е по повод исковата претенция на Бургаски окръжен прокурор против „Айсун 2003“ ЕООД със седалище с. Гюльовца, община Несебър, област Бургас и адрес на управление ул. „Лале“ №7, ЕИК 204825062, за прекратяване на ответното дружество. Към исковата молба в подкрепа на отправените искания са представени и ангажирани от ищцовата страна писмени доказателства.
С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК на ответната по делото страна съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, като същевременно и е указал, че следва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права. В посочения по-горе и определен от закона срок ответната страна не е депозирала отговор. Съдът е указал на ищцовата страна, че може в двуседмичен срок да депозира допълнителна искова молба и съответно да упражни правата си по чл. 372, ал. 2 от ГПК.
Ищецът не е депозирал такава, което обстоятелство е било съобщено на ответника, като наред с това му е указана възможността да подаде допълнителен отговор и упражни правата си по чл. 373 от ГПК. Ответникът също не е подал такъв.
Бургаският окръжен съд прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, 1 ищцовата страна твърди, че ответното дружество било вписано във водения от Агенция по вписванията електронен търговски регистър с вписване под № 20171024112856 от 24.10.2017 година като безсрочно, с капитал в размер на 10 лева и предмет на сделки подробно и изчерпателно посочен в приетия учредителен акт. Негов управител и едноличен собственик на капитала било лицето Адам Михнев Гьодженов. Във връзка с постъпил при нея писмен сигнал и предприетите в тази насока действия било установено, че управителят на дружеството бил починал на 28.02.2021 година. До настоящия момент за дружеството нямало извършено вписване на нов управител в продължение на три месеца от смъртта на предходния такъв. Липсата на вписан нов управител на дружеството за период по-голям от 3 месеца обуславяло наличието на предпоставките на закона за прекратяване на дружеството.
След извършена справка в общодостъпния електронен търговски регистър, воден от Агенция по вписванията се установява, че ответното дружество е вписано във посочения регистър с вписване под № 20171024112856 от 24.10.2017 година като безсрочно, с капитал в размер на 10 лева и предмет на сделки подробно и изчерпателно посочен в приетия учредителен акт. Едноличен собственик на капитала на същото и управител е Адам Михнев Гьодженов. Не е спорно също така, а в тази насока е и представения и приет като доказателство препис - извлечение от акт за смърт № 0338 от 28.02.2021 година, че управителят на ответното дружество е починал на 28.02.2021 година.
При съобразяване на изложеното по-горе, съдът намира, че така предявената искова претенция с правно основание чл. 155, т. 3 от Търговския закон е основателна и като такава следва да бъде уважена. В чл. 141, ал. 5 от Търговския закон е предвидена възможността управителят на дружество с ограничена отговорност да се оттегли. Подобно оттегляне на управителя, предвидено в цитираната разпоредба представлява упражняване на едно негово право, преобразуващо по своя характер. Това едностранно изявление на управителя задължава дружеството да поиска заличаването му от търговския регистър. Във връзка с тази регламентирана възможност управителят да бъде заличен от търговския регистър, без да бъде вписан друг на негово място, възниква въпросът как ще функционира дружеството с ограничена отговорност като юридическо лице, след като няма управителен и представителен орган, който от негово име да извършва каквото и да било валидно правно действие. Именно във връзка с гарантиране интересите на самото дружество, а и на третите лица в разпоредбата на чл. 155, т. 3 от Търговския закон е посочено, че ако в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител, то това състояние е основание за неговото прекратяване. Към тази хипотеза на невписан управител следва да бъдат приравнени и случаите, в които вписаното като управител лице е починало или е постановено под запрещение. Дори и формално да не е заличен от регистъра, на практика той не може да изпълнява функциите на управител и дружеството е без управителен орган.
В конкретния случай, както бе посочено по-горе, управителят на ответното дружество е починал на 28.02.2021 година и към настоящия момент за него няма вписан нов управител, т. е. посочения по-горе период от три месеца е изминал отдавна, но дружеството на практика все още е без управител по горните доводи.
2
Ето защо и по изложените съображения, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 155, т. 3 от Търговския закон предпоставки за прекратяване на ответното дружество, поради което и предявената искова претенция е основателна и като такава следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото и при съобразяване на обстоятелството, че исковата молба в съответствие с чл. 155, т. 3 от Търговския закон е депозирана от прокурора, в който случай държавна такса предварително не се внася, то с настоящото решение на основание чл. 78, ал. 11 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да плати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 80 лева, както и 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл. 155, т. 3 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА вписаното в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с вписване под № 20171024112856 от 24.10.2017 година еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Айсун 2003“ ЕООД със седалище с. Гюльовца, община Несебър, област Бургас и адрес на управление ул. „Лале“ №7, ЕИК 204825062, с едноличен собственик на капитала и управител Адам Михнев Гьодженов.
ОСЪЖДА „Айсун 2003“ ЕООД със седалище с. Гюльовца, община Несебър, област Бургас и адрес на управление ул. „Лале“ №7, ЕИК 204825062 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 80 /осемдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения иск, както и сумата от 5 /пет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
След влизане в сила на настоящото съдебно решение препис от него да бъде изпратен на Агенция по вписванията, Служба по регистрация за извършване на следващите се във връзка с него действия.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
3