Определение № 2454 от 19.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2454 гр. Пловдив, 19.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502753 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.95, ал.5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №25191/11.08.2023 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от И. Н. И., ЕГН **********, от град П**********, срещу определение №8591/28.07.2023 г., постановено по гр.д. №14920/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, I бр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на безплатна правна помощ, изразяваща се в назначаване на адвокат за осъществяване на процесуално представителство по делото и е прекратена правната помощ, предоставена на И..

Жалбоподателят възразява срещу доводите на съда, че се касае за бързо производство и не следва да се допусне правна помощ, тъй като това ще забави приключването на делото, като се аргументира с развитието му пред първата инстанция. Иска отмяна на атакуваното определение.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, въпреки че са касае за производство, охраняващо интересите на една от страните. В дадения от съда срок не е постъпил писмен отговор.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество е неоснователна.

В съдебно заседание на 06.12.2021 г. по гр.д. №14920/2021 г. на ПдРС И. е поискал допускане на правна помощ, като се е аргументирал, че е в Ареста и не може да се запознае с делото. Искането е оставено без уважение.

Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

1

В съдебно заседание на 28.02.2022 г. (л.42 от делото) отново е направено искане за предоставяне на правна помощ, като такава е допусната на основание чл.21, т.3 от ЗПП. И. е заявил, че желае по възможност да се определи адв. М.Д.. Същата е и определена от АК Пловдив. С разпореждане №5140/04.03.2022 г. адв. Д. е назначена за процесуален представител на И. И..

С молба вх. №42225/26.05.2022 г. (л.66 от първоинстанционното дело) адв. Д. е поискала да бъде освободена като служебен защитник, тъй като е налице противоречие между линията на защита, която смята за правилна по делото, и тази, която желае подзащитният ѝ.

Изпратено е ново писмо до АК Пловдив, като според получения отговор (л.70), всички адвокати, които системата за случаен подбор е определила, не желаят да представляват молителя. Препоръчва се съдът да се обърне към НБПП, за да се произнесе по случая, тъй като на лицето са определяни адвокати по над 20 дела, които или той отхвърля, или те са принудени да се откажат от защитата. Указват да се поиска адвокат от друга АК.

В съдебно заседание на 12.10.2022 г. е направено ново искане за предоставяне на правна помощ, като такава е допусната, тъй като И. е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, което ограничава възможността му сам да упражнява правата си. От АК Пловдив е постъпил отговор със сходно съдържание на предходния (л.92), като се отбелязва, че са определяни на случаен принцип или по негово желание повече от тридесет адвокати, които той отхвърля или те се отказват поради конфликт между двете страни.

Уведомяват, че всички адвокати, вписани в НРПП, които системата за случаен подбор определи, не желаят да представляват И..

С разпореждане №24276/25.10.2022 г. (л.93) адв. Н.А. е назначен за процесуален представител на И. И. и на малолетния Н. И.. За същия е приложено и уведомително писмо.

В съдебно заседание на 20.12.2022 г. са се явили както И., така и адв. А.. Въпреки това И. е заявил, че желае да му бъде назначен адвокат от П., като искането му е оставено без уважение. Заявил е, че не желае адв. А. и ще се защитава сам, не иска служебен защитник. Отново е оставено без уважение искането да се определи друг процесуален представител, като адв. А. е освободен.

С жалба, депозирана в ОС Пловдив на 22.06.2023 г., препратена до РС Пловдив, отново е поискано предоставяне на правна помощ, тъй като това било в интерес на малолетния син на жалбоподателя И.. Такава е допусната и на малолетния Н. И. е назначен особен представител – адв. С.П. с разпореждане №18644/24.07.2023 г.

Депозирана е нова молба за правна помощ на 26.07.2023 г. (л.13 от въззивното дело). С атакуваното определение №8591/28.07.2023 г. съдът е отказал да бъде предоставена правна помощ на молителя И. и е прекратена правната помощ на същия. Прието е, че с определение от 28.02.2022 г. е 2 предоставена правна помощ, но определянето на адвокат за И. е затруднено, като от АК Пловдив сочат, че членовете на АК отказват. Определени са процесуални представители – адв. Д. и адв. А., в с.з. на 20.12.2022 г. И. е заявил, че ще се защитава сам и е отказал адв. А. да бъде негов процесуален представител. Предвид на това, че производството е по ЗЗДН, е свързано с бързина и кратки срокове, назначаването на процесуален представител на И. би забавило неоснователно производството. Съдът е приел, че както молителят отказва защитата на осигурените му адвокати, така и те отказват да бъдат негови представители. Освен това изрично И. е заявил, че ще се защитава сам и е отказал адвокатска защита.

С оглед развитието на производството по делото пред първата инстанция, не могат да се възприемат доводите на състава на районния съд, свързани с бързината на производството. Според въззивния състав обаче не са налице предпоставките за предоставяне на И. И. на правна помощ.

Правната помощ е предвидена в ГПК гаранция за равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване на финансирана от държавата адвокатска защита. Искането за предоставяне на правна помощ може да бъде направено по всяко време в процеса.

Предвиденото в ГПК право на страните за предоставяне на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита /чл. 94 ГПК/, представлява гаранция за осъществяване защитата на правата им в съдебното производство. Затова и в ГПК са предвидени случаи, в които съдът уведомява страните за правото им да ползват правна помощ /чл. 129, ал.2, чл.131, ал.1, при обжалване е предвидено прекъсване на срока с подаване на молба за правна помощ и същият не тече, докато същата се разглежда – чл.

259, ал. 2 и ал. 3, чл. 275, ал. 2, чл. 283 ГПК/. В контекста на основните принципи на гражданския процес е и предвиденото в процесуалния закон задължение на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните и да им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна /чл. 7 ГПК/. Съдебната практика приема, че съдът, пред който е предявено искане за предоставяне на правна помощ, не следва да извършва никакви процесуални действия по събиране на доказателства и решаване на спора, докато е висящо това искане.

Чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ приема, че правна помощ по граждански дела се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Посочено е, че съдът формира преценката си, като взема предвид доходите на лицето или на неговото семейство, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства. Същите са и критериите за освобождаване на физически лица от заплащане на такси и разноски, предвидени в чл.83, ал.2 ГПК.

В последователната практика на ВКС по приложението на чл. 83, 3 ал. 2 ГПК е възприето разрешението, че посочената разпоредба предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски не само лица, които са без доходи, но и такива, които получават доходи в недостатъчен размер. Преценката дали са налице предпоставки за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в производството, т.е. дали доходите на страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса и разноски, следва да бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии и обстоятелства, които са изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и неговото семейство, имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, констатирани по делото. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има подчертано социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие. За да бъде гарантиран този действителен достъп до правосъдие, е необходимо на лицето да бъде осигурена реална възможност за попълване на делото с всички необходими за изясняването на спора доказателства, които съдът приеме за относими и допустими (определение №60267/14.06.2021 г. по т.д. №1164/21 г. на ВКС, II т.о.). Този подход според настоящия състав следва да намери приложение и в настоящия казус.

Молителят И. не твърди липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Единствените му доводи са свързани с това, че е задържан. В този случай обаче ГПК, за разлика от изричната разпоредба на чл.94, ал.1, т.6 от НПК, не предвижда задължителна адвокатска защита, като в случая приложение намира именно разпоредбата на чл.23, ал.3 ЗПП, а именно такава се предоставя на лица, които нямат достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а такива твърдения в настоящето производство няма.

Действително, пребиваването на молителя в пенитенциарно заведение препятстват реализирането на доходи от същия. Липсват данни за имущественото му състояние, респективно – същото да е пречка да заплати адвокатско възнаграждение. Освен това страната може да се възползва и от друг вариант за безплатна правна помощ, макар и договорна - предвидената в нормата на чл.38 ЗА. Искането за предоставяне на безплатна правна помощ е неоснователно.

Нещо повече – според настоящия състав е налице и злоупотреба с правото на правна помощ. Независимо, че не са били налице предпоставките за допускане на такава, съдът е назначил адв. Д. за процесуален представител.

След отказ от нейна страна поради противоречие в защитната линия на представител и представляван, е допусната отново правна помощ и е назначен адв. А.. Срещу него не са изтъкнати каквито и да е възражения, но, въпреки това, е поискано да се определи адвокат от АК П., а след отказа на съда е налице изявление на И., че ще се представлява сам. Отделно от това са налице и две писма по делото от АК Пловдив, че многократно по различни 4 производства са определяни адвокати за пълномощници на И., но по различни причини или той ги отхвърля, или са принудени да се откажат от защитата.

Такова поведение не следва да се толерира, като и с оглед на факта, че не са налице предпоставките за допускане на правна помощ искането на И. И. е неоснователно.

Като е достигнал до същия краен резултат, макар и по различни от изложените съображения, състава на районния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №8591/28.07.2023 г., постановено по гражданско дело №14920/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, I брачен състав, с което е оставено без уважение искането на И. Н. И., ЕГН **********, от град П**********, за предоставяне на безплатна правна помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно на основание чл.95, ал.6 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5