Решение № 28 от 19.06.2024, Районен съд - Малко Търново

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Малко Търново, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАНКО П. ПЕТКОВ при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело № 20232140100149 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано от Н. Ж. В., ЕГН: **********, постоянен адрес: с. Г., ул. "Я.Л." № **, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „М.", вписано в регистър БУЛСТАТ под № ******, фирмено дело № **/**** г. по описа на ** св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „А. С." ****, ет. * офис 5-3, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected], срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец", ул. „Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от Ф. Г. Д., с предмет на иска: чл. 26, ал.

1 от ЗЗД и цена на иска: 82,38 лв., съобразно прието от съда увеличение на иска за това, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата предвидена в:

Чл. 6.6 към Договор за потребителски кредит № 300427 по транш № 301211, сключен между ищцата и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец", ул.

„Сребърна" № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от Ф. Г.

Д., предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на поръчител в размер на 1,32 лв. средно на ден, но не повече от 1% от главницата.

Да бъде осъдено „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД с ЕИК: 202255877 да заплати на Н. Ж. Ваигелова с ЕГН: **********, сумата в размер на 82,38 лв. платена сума без основание, както и да бъде осъдена ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

В с. з. представител на ищцата не се явява. В нарочна молба се иска увеличение на иска, което съдът прие. Пледира се за уважение напредявените 1 искове.

В исковата молба се твърди, че на 16.03.2022 г. между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 300427 по транш № 301211. В чл. 6.1 от договор за потребителски кредит № 300427 по транш № 301211 е посочено, че най-късно до следващия ден, кредитополучателят е длъжен да представи обезпечение по кредита.

В чл. 6.6 към договор за потребителски кредит № 300427 по транш № 301211 е посочено, че в случай, че потребителят не предостави исканото обезпечение, то потребителят дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план.

Основните параметри на заема по договор № 300427 по транш № 301211 са уговорени в Анекс към договор за потребителски кредит № 300427 по транш №301211, съгласно който сумата по кредита е в размер на 400 лв., размер на погасителния план - 34 седмични вноски, размер на погасителната вноска е в размер на 13,43 лв. с одобрено обезпечение и 22,68 лв. без одобрено обезпечение.

Съгласно чл.

9 от Анекс към договор за потребителски кредит № 300427 по транш № 301211, размерът на неустойката в случаи на непредоставяне на обезпечение е в размер на 1,32 лв. средно на ден.

Съгласно погасителен план, ищцата В. следва да заплати 34 вноски но 22,68 лв. Сумата е формирана по следния начин: 400 лв. главница, 56,62 лв. възнаградителна лихва, и неустойка в размер на 314,50 лв.

Твърдят, че договорът сключен с г-жа В. е за задоволяване на нейни лични нужди, поради което към настоящия момент следва да се приложат разпоредбите на ЗПК.

Въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в срок от 24 часа, още със сключването на Договора му е начислена така наречената „неустойка" в размер, надхвърлящ многократни позволения от Закона размер на ГПP. Същата е включена в погасителния план още от самото начало. Съгласно чл. 23 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Твърдят, че уговорената в него неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което, на основание чл. 26 от ЗЗД, е нищожна.

На първо място считат, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвиденият максимален размер на Годишен процент на разходите /ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от 3ПK. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПP, и така същият да остане под установената граница от 50%. Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в нар. 1, т. 1 от ЗПК. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от самия погасителен 2 план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора. Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в срок от 24 часа не може да обоснове обратния извод.

Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно не мотат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това следва да се има предвид, че в ЗПК е предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв смисъл. В случай, че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каква то е обичайната практика.

С уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесиите заемни суми т. нар. „скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема от две лица /евентуално, ако бъдат осигурени, кредиторът може да поиска и повече от две/, отговарящи на определени условия в срок от 24 часа от подписването. Видно е, че клаузата е формулирана по начин, от който става ясно, че кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на поръчителство от две лица, отговарящи на посочените изисквания, каквато възможност, той има съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на триото следва да се посочи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде разсрочено за срока за изпълнение на договора, което отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Относно предоставената алтернатива за обезпечение - банкова гаранция, в размер на всички дължими по договора суми, е житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция. Договорът, въз основа на който са възникнали претендиралите вземания, представлява договор за потребителски кредит и попада под уредбата на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПK, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПMC № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или 3 годишният размер на разходите към момента на сключване на договора не следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума.

На следващо място считат, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода.

Нарушават се основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Добросъвестността се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая п морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. Параметрите по това облигационно правоотношение са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на близо 78,6% от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. От изложеното категорично следва, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати. Излиза се извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Цитираната клауза е екзорбитантна, нарушаваща добрите нрави и противоречаща на чл. 26, ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. В този смисъл Решение № 181 от 26.02.2015 г., по т. д. 4386/2013 г. на ВКС, 2-ро отделение, ТК и Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС. Следва също да се има предвид, че за неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение в чл. 71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция.

На следващо място считат, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от 3ПK.

В нея се предвижда, че при забава на потребител, кредиторът да има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна 4 неустойка всьщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от 3ПК. Намират подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва за недопустимо.

Освен това считат, че неустоечната клауза в Договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /33П/. Същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърдят, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.

146 от 33П.

Отбелязват, че непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.

71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодични те вноски.