Решение № 399 от 22.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Велико Търново, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Еманоел Вардаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря К.а Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500947 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.08.2023 година, постановено по гр. дело № 2706 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година, предявените от „БНП Ппф“С.А. против В. Г.

П. искове, с които се търси присъждане на главница по договор за кредит, мораторна и законна лихва върху главницата са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Решението е обжалвано от „Ю Б“-АД, гр.С., правоприемник на първоначалния ищец, с искане за отмяната му вцялост за постановяване на ново, уважаващо претенциите с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на процедурни нарушения при разглеждане на спора и неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът по жалбата - В. Г. П. – е изложил доводи за безпорочност на решението.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните намира атакуваното решение за процедурно недопустимо. Постановено е по нередовна искова молба, изискваща процедура по чл. 129, ал. 2 от ГПК.

В исковата молба са посочени два паралелни договора – потребителски револвиращ кредит CARD – ... и договор за паричен кредит PLUS - 1.... Ищецът изрично е подчертал, че двата кредита се подчиняват на различни условия за ползване на предоставяните суми и се водят в счетоводството на банката по отделни партиди.

1

Петитумът на исковата молба съдържа искане за присъждане на суми, за които не е посочено по кое от двете кредитни правоотношения се дължат. Вземането за 1 473,84 лв. e сбор от главница и обезщетение за забава, без вземанията да се разграничат едно от друго. В този си вид исковата молба не отговаря на изискването по чл. 127, ал.1, т. 5 от ГПК и първостепеният съд е следвало да приложи процедурата по чл. 129, ал. 2 от ГПК. Като се е произнесъл по същество, постановил е недопустимо решение, защото правото на иск е ненадлежно упражнено и съдът е невалидно сезиран.

Принципно указания по чл. 129, ал. 2 от ГПК могат да се дадат и в настоящото производство, но в казуса това би довело до едноинстанционно решаване на спора. Заради ниската цена на исковете решение по същество на второинстанционния съд не би подслежало на касационен контрол – чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК, а процедурата по чл. 129, ал.

2 от ГПК би дала възможност на страните да бранят позициите си в една единствена инстанция. Исковите производства по ГПК са уредени като три инстанционни и двуинстанционни в зависимост от различни критерии, но едноистанционен исков процес законът не е предвидил. За да не бъдат лишени от една инстанция, след обезсилване на решението делото следва да бъде върнато на първостепения съд, който след отстраняване на нередовностите по исковата молба, да се произнесе по същество.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Обезсилва по реда на чл. 270, ал. 3 от ГПК решението от 21.08.2023 година, постановено по гр. дело № 2706 по описа на Великотърновски районен съд за 2022 година.

Връща делото на първостепенния съд за процедура по чл. 129, ал. 2 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2