Решение № 12620 от 17.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12620 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20221110155314 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Д. А. П., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответника Д--------, за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор -- по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с площ 551 кв.м., с номер по предходен план: 195, квартал: 5А, парцел XI, начин на трайно ползване на имота: незастроен за жилищни нужди, поради придобиването му по давност, считан от 2006г.

Ищцата твърди, че считано от 2006 г. владее поземления имот, като в период от повече от десет години е упражнявала фактическа власт, като е владяла същия като неин собствен, владението й било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, така и че фактическата власт върху имота никога не е била отнемана и спрямо имота не са предявявани претенции. С оглед на обстоятелството, че не притежавала документ за собственост, предприела действия за снабдяване с документи, необходими в производство по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК. По молба на ищцата на 04.01.2022 г. била извършена заверка на молба- декларация по чл. 587 от ГПК от кмета на Столична община- Район „Лозенец“, след което ищцата подала заявление пред Областна Администрация на Областен Управител на Област София за снабдяване със заверка на молба-декларация по заявление вх. № ОА23-190/06.01.2022г., по което не било налице произнасяне. С решение № 71/19.04.2022г. на Административен съд- Кюстендил бил отменен 1 мълчаливият отказ на Областния управител на Област София да извърши административна услуга по искането на ищцата за издаване на удостоверителен документ по заявление вх. № ОА23-190/06.01.2022г., в изпълнение на което Областният управител на Област София издал удостоверение с изх. №ОА29-6889/16.05.2022г., в което било удостоверено обстоятелството, че за процесния имот бил съставен Акт за държавна собственост №11302 от 21.04.2022г., утвърден от Областния управител, въз основа на който ответникът се легитимирал като собственик на процесния имот.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Столична община, в който оспорва предявения иск. Оспорва ищцата да е владяла процесния имот за период от 2006 г. до 2022 г. Поддържа, че с издаването на Акт за частна държавна собственост № 11302/21.04.2022 г., правата на управление на имота са предоставени на Областния управител на област София в техния пълен обем, включващ владение, ползване и поддържане на имота, като същият нямал правопораждащо действие, а само констатира държавна собственост. Твърди, че с надлежното вписване държавен имот са заявени собственическите права на Областния управител.

Оспорва ищцата да е осъществявала постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено давностно владение. Вписването имало оповестително действие и ищцата се считал информиран за претенциите на Държавата.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Приета е молба-декларация от 04.03.2021 г. от ищцата, адресирана до нотариус, чрез кмета на Столична община, с искане за признаване на правото на собственост по реда на чл. 567 ГПК за процесния поземлен имот, както и удостоверение от Областна администрация гр. София от 04.01.2022 г., видно от което за процесния недвижим имот не е имало акт за държавна собственост, съставен до 01.06.1996 г. и акт за общинска собственост (л. 9 по делото).

Приет е акт за държавна собственост № 11302 от 21.04.2022 г., съгласно който на основание чл. 3, т. 5 и чл. 68, ал. 1 от ЗДС, във връзка с чл. 103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1, т. 8 ППЗДС, процесния поземлен имот е признат за частна държавна собственост, като е записан като бивш собственик на имота – държавата. (л. 16 и л. 17)

Прието е и удостоверение от Областна администрация гр. София от 16.05.2022 г. (л. 13 по делото), съгласно което за процесния поземлен имот бил съставен акт за държавна собственост № 11302 от 21.04.2022 г.

Приета е скица № 15-308384-23.03.2023 г. на процесния поземлен имот, видно от която, няма данни за собственост по данни от Кадастрален регистър 2 на недвижими имоти.

По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че имотът е ограден откъм двете улици с градинска мрежа на метални колове, като само няколко са циментирани. Преди това оградата е била на дървени колове. Сега съществуващата ограда е от около една година.

Оградата с поземления имот от север е метална с бетонова основа. Част от оградата с поземления имот от изток също е метална с бетонова основа.

Останалата част е стена на сграда в съседен имот. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж на леки прозирни огради с височина до 2.20 м. над прилежащия терен (какъвто е случаят с въпросната ограда). Процесният имот към момента на огледа не е поддържан, занемарен е и не е облагородяван.

Обрасъл е с храсти и саморасли дървета. Няма табели, обозначаващи, че имотът е държавен или частен и забраняващи достъпа до него. Първият регулационен план за м. Драгалевска спирка е одобрен с Указ № 334/16.10.1932 г. за уличната регулация и Зап. № 4771/16.11.1932 г. за дворищната регулация на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. С тази регулация се оформят кварталите и уличната мрежа. Регулационен и идейно-застроителен план, одобрен със Зап. № 44/27.01.1966 г. на зам-председателя на ИК на СГНС, бивш имот № 1 от бивш кв. 194 (идентичен с УПИ XI-19, кв. 5а) с идентификатор -- по кадастрална карта попада в парцел за озеленяване. В следващия регулационен план, одобрен със Зап. № 17/18.01.1975 г. на гл. архитект на София, имотът попада в кв. 5, целият отреден за комплексно жилищно и обществено строителство.

Регулационният план, одобрен със Зап. № РД-50-09-164/23.03.1987 г. на гл. архитект на София, одобрява застроителния, регулационния и кадастралния план на м. Драгалевска спирка. Съгласно този план имот № 135 (имот с идентификатор -- по кад.карта) попада в кв. 5, УПИ II – за читалище, кино и кафе. Мероприятието не е изпълнено.

Действащият регулационен план е одобрен със заповед № РД-50-09-533/25.11.1993 г. на гл. архитект на София и влязъл в сила. С него се одобряват застроителния, регулационния и кадастралния план за местността. За процесния имот се обособява УПИ XI195, кв. 5а, попадащ в устройствена зона с преобладаващо жилищно застрояване. Липсват данни за прилагането му по отношение на процесния имот. Не се открива АДС, съставен преди 01.06.1996 г., както и акт за общинска собственост. За процесния имот има съставен акт за частна държавна собственост № 11302/21.04.2022 г. Няма данни имотът да е отчуждаван и няма данни за предявени, респективно удовлетворени реституционни претенции.

По делото са разпитани трима свидетели при режим на довеждане на стра на ищцата. Свидетелката Б-----, сестра на ищцата, поради което съдът ще цени показанията съобразно чл. 172 ГПК, дава показания, че се преместила да живее в гр. София през 2011 г., след като баща им починал през 2010 г. Сочи, 3 че ищцата живеела на квартира с баща си на ул. К- през 2006 г. Сестра и имала куче, което взела със себе си в София, когато се преместила да живее там. Срещу квартирата имало необработваемо място с храсти. Ищцата била решила да направи колиба на кучето си през 2006 г. в това място, понеже хазяйката им не допускала домашни любимци. Описва имота като 500 кв. м. на ъгъл от двете страни на сгради, а една от улиците водела към бул. „Ч-----“.

Ищцата го била оградила, за да не избягало кучето и да не правело проблеми на другите хора, като година по-късно кучето починало. Не било много поддържано, но било косено. Бил ограден с дървени колци и тънка мрежа като за птици, а по-късно ищцата била подновила оградата с телена мрежа и колци. През 2011 г., след като починал баща им, били построили малка барачка с маси и столчета, където излизали. Преди това е нямало нищо, само храсталак. Там сестра и се била запознала със съпруга си, като разчиствали мястото заедно, понеже. съседите се били оплаквали, че се събирали бездомници. В момента в имота нямало нищо, сестра и учила и се готвила за изпити, поради което не било чистено тази година.

Свидетелката Ц--------, приятелка от деца с ищцата, поради което съдът ще цени показанията съобразно чл. 172 ГПК, дава показания, че когато бащата на ищцата починал през 2010 г., тя идвала често до София да я вижда, защото била притеснена за нейното емоционално състояние. Сочи, че през 2006 г. ходила на гости на ищцата в нейната квартира на ул. К- № 5, където живеела с баща си и работела наблизо. След смъртта на бащата на ищцата, били ходили заедно в имота, защото навявал спомени на ищцата как баща и берял дръвчетата. Имало две пейки с една масичка, където сядали и пушели.

Описва имота около 550 кв. м., квадратен на ъгъл, едната улица била „Б-“, а другата „К-“, имало и сграда на калкан. Там ищцата около 2010-2011 г. отглеждала кученце, което сега починало. През 2011 г. имало кучешка колибка, която ищцата направила, било е чисто и подредено, помагала и с изхвърлянето на отпадъци. В момента имотът бил празен, тъй като през м.04 2020 г. ищцата имала интерес да покани инвеститор да застрои мястото, но се оказало проблем документално, затова разговаряли с нея да възобновят процеса.

Свидетелят Е----, съпруг на ищцата, поради което съдът ще цени показанията съобразно чл. 172 ГПК, дава показания, че се запознал с ищцата през 2006 г., като от както се познават ищцата се грижела за имота, който описва с правилна форма, около 550 кв. м. и граничел с ул. „Б-“ и ул. „К-“.

Свидетелства, че имотът бил ограден. Преди това в него ищцата си отглеждала куче. Сочи, че през 2007-2008 г. в имота имало една беседка и кучешка колиба. Кучето починало през 2011 г., една година след като починал бащата на ищцата, беседката била още 2-3 г. в имота след което изчезнала. Запознал се е с ищцата докато заграждала имота, като първоначалната ограда била със зелена мрежа на квадрати и дървени колци.

Не е имало спорове със съседите относно имота.

4

Съдът не кредитира показанията на св. Б----- и св. Е---- в частта относно построената барака/беседка през 2011 г., поради противоречие между показанията, доколкото не става ясно кога е построена същата и как са се запознали на нея преди да бъде построена, налице е противоречие за обстоятелствата относно запознанството в имота, така и в показанията на св.

Ц-------- не е описана въпросната барака/беседка за периода 2011 г., а са посочени пейка с една масичка. Налице са противоречия в показанията на св.

Е---- относно периода на поставяне на кучешката колиба и барака/беседката, който посочва 2007-2008 г., а св. Б----- посочва, че колибата е поставена 2006 г., а бараката – 2011 г. Противоречие е налице и между показанията на св. Ц-------, която посочва, че бащата на ищцата е берял дръвчета в имота преди да почине през 2010 г., а св. Б----- свидетелства, че преди 2011 г. е имало само храсталак в имота.

Съдът не кредитира показанията на св. Б-----, съобразявайки чл. 172 ГПК, относно първоначалното заграждане на имота именно от ищцата поради факта, че в този период свидетелката не е живяла на адреса, тоест показанията и не са резултат от непрекъснати и последователни лични впечатления в този период, налице са неясноти относно запознанството със съпруга на ищцата (дали е на беседката, респ. през 2011 г. или първоначално в имота), който твърди, че през 2006 г. се е запознал, докато ищцата е заграждала имота, така и св. Ц--------, която съдът намира за обективна към предмета на спора, не описва в показанията си имотът да е ограден.