Определение № 346 от 02.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. София, 02.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600396 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна жалба на лишения от свобода Г. И. К.,роден на ******** година в гр.***,с постоянен и настоящ адрес в гр.София,българин,български гражданин,осъждан,със средно специално образование,ЕГН

**********,понастоящем изтърпяващ наказание„лишаване от свобода“ в ЗООТ “Казичене“ при Затвор гр.София,чрез защитник адв.Н. Г. от САК,с посочен съдебен адрес,против протоколно определение №1234/05.03.2025 година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.

№1227/2025 година по описа на съда.С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Г. К.,подадена чрез договорния му защитник адв.Г.,за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”,без да се уточнява по кое от осъжданията се иска прилагане института на условното предсрочно освобождаване.Съдът не е уважил стореното искане да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV ,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” по осъждането му на наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години,наложено при усл. на гл.29 НПК по нохд № 2795/2019 година на Софийски градски съд .

В частната жалба се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен,незаконосъобразен и немотивиран.

Твърди се,че са налице условията на чл.70 НК за прилагане института на „УПО“,а съдът,от една страна неправилно е оценявал доказателствата във връзка с времето,през което осъдения К. е бил задържан по № 2795/2019 година на Софийски градски съд и по нохд №6997/2023 година на СГС и е търпял наказание по първото наказателно дело,а от друга не е съобразил,че осъденото лице е с добро поведение,не е наказван и полага труд в пенитенциарното заведение.

1

Направени са доказателствени искания,свързани с установяване периодите на задържане и на изтърпяване на наказание от страна на осъденото лице К..

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.

Съдът,като прецени оплакването в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за неоснователна.

Съображенията са следните:

Осъденият Г. И. К. е роден на ******** година в гр.***,с постоянен и настоящ адрес е в гр.София,българин,български гражданин,осъждан,със средно специално образование ,не е женен,ЕГН **********.

Понастоящем изтърпява наказание„лишаване от свобода“ в ЗООТ“Казичене“,Затвор гр.София.

Видно от приложените по делото писмени доказателства Г. К. е постъпил в затвора гр.София на 06.12.2023 година,като по отношение на него,с начало 20.12.2023 година е приведено в изпълнение определено му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години за извършено престъпление по чл.354а,наложено му с протоколно определение №5959/14.03.2024 година по №2795/2019 година на СГС по реда на чл.68 НК.Зачетено е предварителното задържане на осъдения от 4 месеца и 29 дни.

След изтърпяване на това наказание осъдения К. следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/година,наложено му по нохд№ 6997/2023 година на СГС за извършено престъпление по чл.354а НК с предварително задържане от 8 месеца и 17 дни.

Осъденият К. изтърпява наказанието от три години „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

На 17.01.2024 година е разпределен в ЗООТ“Казичене“.

Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-05.03.2025 година,осъдения К. е изтърпял фактически 1 година,7 месеца и 14 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 2 месеца и 22 дни от работа,или всичко-1 година,10 месеца и 6 дни,вж.справка от МП,ГД “ИН“,затвор гр.София №33/05.03.2025 година,л.30 от делото.

Остатъкът към посочената дата е 1 година,1 месец и 24 дни.

Лишеният от свобода К. изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска от рецидив от 44 точки,непроменена в хода на водения корекционен процес.

Процесът на адаптация е протекъл безпроблемно,отношението му към пенитенциарните служители е съответно с изискванията,не са констатирани конфликти с негово участие,не са установени дискриминационни нагласи и прояви от негова страна,нито данни за злоупотреба с алкохол.

Включен е в трудова дейност,като със заповед 057/15.03.2024 година е назначен на 2 работа като „общ работник“,а впоследствие с отделни заповеди е преназначаван към Дирекция „Миграция“ и община Своге,като със заповед № 18/28.01.2025 година на основание чл.80 ал.1,т.5 ЗИНЗС е назначен на длъжност „социален работник на лице с инвалидност“ с изпитателен срок от три месеца.Изпълнявал съвестно задълженията си.

Не е наказван.

Награждаван е със заповед №110/02.07.2024 година.

За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-становище изх.№33/18.02.2025 година,л.2-ри и справка №33/05.03.2025 година,л.30 от делото,по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора гр. София,доклад за лишения от свобода К.,л.3-л.5,изготвен от инспектор СДВР при ЗООТ “Казичене“ и НС ЗООТ“Казичене“ при затвор гр.София на 03.02.2025 година,ведно с първоначален план на присъдата,решение №27751/19.02.2024 година на АССГ по а.д. № 11778/2024 година по описа на съда,протокол №239/14.12.2023 година по нохд№6997/2023 година на СГС,л.л.12-18 от делото,Определение №239/06.03.2024 година на АС-София по внчд №24/2024 година по описа на съда,писмени доказателства ,приложени към досие №977/2023 година на лишения от свобода К.,относими към обстоятелства, подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.

Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:

-осъденият К. да е дал доказателства за своето поправяне и

-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.

Първият съд обосновано е приел в мотивите към атакувания съдебен акт,че осъденият К. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Спор в тази насока между страните възниква,видно от изложеното в частната жалба,доколкото в частната жалба се твърди,че първият съд неправилно е намерил,че осъдения К. не е изтърпял ½ от определеното му наказание и решаващият съд неправилно е преценил както задържането на лицето,така и периода на изтърпяване на наказанието му.

Това твърдение на защитата не е основателно.Видно е от мотивите към атакувания съдебен акт,протокол от с.з.,проведено на 05.03.2025 година,че първият съд нарочно е заявил след анализ на писмените доказателства по делото,касателно осъждането по нохд № 2795/2019 година на СГС,вж.стр.9-та,последно изречение „…и при така изложеното по-горе е видно,че действително лишеният от свобода К. към настоящият момент е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години по нохд № 2795/2019 година на СГС,НО,2 състав,което търпи към настоящия момент….“.

Тук следва да се акцентира на това,че самото искане на защитата,по силата на което е образувано наказателното производство пред първия съд не е конкретно,касателно осъждането,по което се претендира „УПО“.Сторено е общо и неконкретизирано искане,а е видно,че осъдения търпи наказание от ТРИ години по нохд № 2795/2019 година на СГС,а 3 след това следва да търпи и наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,наложено му по нохд №6997/2023 година на СГС.Първият съд ясно и точно е определил предмета на конкретното наказателно производство.

Твърденията на защитата и изчисляването на срокове,свързани с постановените задържания на осъдения по двете осъждания,наред с търпяното по нохд №2795/2019 година на СГС,са неточни и некоректни.Видно е,че в мотивите си първият съд е подчертал за всяко от осъжданията на К. датата на извършване,правна квалификация и наложените му наказания „лишаване от свобода“ по нохд № 2795/2019 година на СГС и по нохд №6997/2023 година на СГС,включително наложеното му наказание „Пробация“ по нохд №831/2011 година на РС-Разлог,за което наказание липсват доказателства да е изтърпяно, вж.мотиви на първия съд,стр.7-ма последен абзац-стр.10, първи абзац.Правилно и законосъобразно всички съображения по направеното искане за предсрочно условно освобождаване са обсъдени от първия съд във връзка единствено с изтърпяваното в момента наказание„лишаване от свобода“ от осъдения К. за срок от ТРИ години /и предварителното задържане по това наказателно производство/,това по нохд №2795 /2019 година на СГС.

Въззивният съд намира,че достатъчно ясно проверявания съд е заявил да приема,че е налице предпоставката на Закона,свързана с изтърпяване на ½ от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години,от страна на осъдения К..

Обсъждайки първата разписана от Закона предпоставка за прилагане института на „УПО“ ,първият съд правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявал е доказателствата за поправяне на осъдения К. в съвкупност,оценявайки степента на изпълнение целите на наказание по плана на присъдата,относно поправянето му.Обосновано в мотивите си първият съд е дал отговор на поставени пред него въпроси,свързани с обсъждане фактите,сочещи на промяната в поведението на осъдения К. в нейните качествени и количествени показатели,които са релевантни за решаване въпросите по чл.440 и сл.НПК.

Необосновани са обобщаващите доводи на защитата на осъденото лице,че е неправилен извода на първия съд за все още незавършен корекционен процес при осъдения К..Следва да се приеме,че твърдението на защитата,че по отношение на осъдения Г. К. са постигнати онези резултати,които Закона изисква,за да се постанови УПО,не може да се сподели откъм обоснованост.

Първият съд коректно е отразил всички обстоятелства,които сочат на развил се поправителен процес при осъдения К.-че работи,макар да е ангажиран трудово в сравнително кратък период от време,че не е наказван,а е награждаван /заповед от 02.07.2024 година на Началник на ЗООТ „Казичене“ с удължено свиждане за срок от 4 /четири/ часа,,вж.приложена заповед към досието на осъденото лице,наред с характеристиките,сочещи го като неконфликтна личност, отнасящ се по принцип с декларирано по вид уважение към затворническата администрация.Не са подценени отразените в изготвения доклад изводи затова,че осъдения К. се отнася към затворническата администрация с дължимо уважение,избягва конфликтни ситуации с други лишени от 4 свобода и по с него не са осъществявани кризисни интервенции.Видно от приложена по делото заповед №18/28.01.2025 година на Началник сектор ЗООТ „Казичене“ и към настоящия момент К. продължава да полага труд в пенитенциарното заведение като „социален асистент на лице с инвалидност“.Самият К. е характеризиран като спокоен и диалогичен ,спазва регламента и наложените вътрешно групови правила.Не могат да се подминат в оценката им данните затова,че осъденият има отговорно отношение към възлаганите му трудови задачи във връзка с възпитателно-социалната работа в затворническото общежитие.

Фактическите и правни изводи на решаващия съд са съобразени с данните,установени по делото по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС.

Оценявайки събраните доказателствени източници по делото в съвкупност,обаче,обосновано първият съд е приел,че процесът на личностното поправяне на осъдения Г. К. не е завършен,като не е реализиран принципа на прогресивната система на изпълнение на наказанието. В правните си изводи правилно първият съд се е основал на изготвените по делото доклади от инспектор СДВР и „ИФЗ“,становище на началника на затвора и писмени доказателства,сочещи колебливо негово поведение.

Настоящият съд,както това е сторил и първият съд,оценява начина,по който затворническата администрация е определяла риска от рецидив-първоначално определен на 44 точки,без да е налице низходяща тенденция на оценяване.Първият съд изрично е подчертал в мотивите си,че при постъпването в мястото за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е направена първоначална оценка на риска,като са констатирани средни стойности на риска от рецидив-44 точки.Към момента на изготвяне на доклада от 03.02.2025 година оценката за риск от рецидив не е редуцирана,което означава,както е посочил и първия съд ,че „……в период от повече от една година при лишения от свобода К. не са установени данни за намаляване на риска от рецидив и това е така, защото все още при него първоначално констатираните проблемни зони не са преодолени…“.