Решение № 526 от 11.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Варна , 11.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100500063 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по въззивната жалба вх.рег. № 281120/12.11.2020г от С. В. К. против решението на ВРС-XLс-в № 260829/23.10.2020г по гр.д.№ 1810/2020г, с което е уважен предявеният срещу него иск за изменяне размера на определената с влязло в законна сила решение № 4365/02.11.2018г по гр.д.№ 14063/ 2018г на ВРС издръжка, дължима от С. В. К. в полза на малолетните А. С. К. ЕГН ********** и К. С. К. ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Св.К. Т. ЕГН **********, като ги УВЕЛИЧАВА от 150лв на 200лв месечно за всяко дете, считано от датата на предявяване на ИМ-10.02.2020г до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията; ОСЪДЕН е ответникът да заплати на ищците сумата от 200лв-разноски за адв.хонорар, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по см-ката на ВРС сумата 144лв – дължима държавна такса върху увеличения размер на издръжките.

Счита решнието за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна за разликата над 175лв до 200лв и съответно за отхвърлянето на претенциите в тази част.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№ 287859/09.12.2020г 1 от С. К. Т., действаща като законен представител на децата Ал. Св.К. и Кр. Св.К., в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.

Претендира присъждането на разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено адв.възнаграждение.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-Варна , редовно призована, не изпраща представител и не е изразява становище по жалбата.

В исковата молба, подадена от Св.К. Т. в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Ал. и Кр., и двете родени на 3.06.2010г, излага, че ответникът е техен баща. Същият по силата на решение, постановено по гр.д.№ 14063/2018г на ВРС е бил осъден да заплаща в полза на двете деца месечни издръжки от по 150лв.

Твърди, че оттогава е изминал значителен период от време, през който трайно и съществено се изменили нуждите на децата, които в момента са ученици в 3-ти клас и посещават извънкласни занимания. при това, определената понастоящем издръжка е под законоустановения минимум.

Бащата работи и получава доходи, но не участва в осигуряването им, освен чрез определената му издръжка.

Майката самостоятелно се грижи за децата, не разполага със собствено жилище и с други доходи, освен по трудовото си възнаграждение.

Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което размерът на издръжките бъде увеличен от 150лв на 250лв за всяко едно от децата месечно, считано от датата на предявяване на ИМ-10.02.2020г до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването им, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното погасяване на задълженията.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът С. В. К. е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете по размер, като счита, че може да заплаща 160лв на дете.

Оспорва твърдението, че не осигурявал средства на децата над определената му издръжка.

Възразява, че нямало данни нуждите на децата да са били нараснали за краткия период от постановяване на предходното съдебното решене, с което били определени настоящите издръжки.

Твърди, че има доходи в рамките на минималната работна заплата.

2

Контролиращата страна Дирекция„Социално подпомагане“-гр.Варна е депозирала писмено становище за основателност на иска.

Така предявените в условията на кумулативно субективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.150 вр.чл.143 ал.1 СК.

СЪДЪТ, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ответникът е баща на двете деца и че с влязло в сила решение на ВРС-ХХХІс-в № 43652/2.11.2018г, постановено по гр.д.№ 14063/2018г, е утвърденото от съда постигнатото между страните споразумение по чл.127 СК, вкл. и по отношение на дължимата от ответника издръжка в полза на двете деца – по 150лв месечно за всяко едно от тях, считано от 2.11.2018г.

Няма спор и относно това, че децата са ученици в 3-ти клас през учебната 2019/2020 година в СОУ„Св.Климент Охридски"-гр.Аксаково, както и че посещават курсове по народни танци, английски език и плуване. Тези обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства: у-е, изд. от СОУ„Св.Кл.Охридски"-гр.Аксаково; квитанции за заплащане на уроци по народни танци и фактури за обучение по английски език; квитанция от ПК„Елит Спорт" от 11.08.2020г.

По отношение доходите на майката няма представени доказателства в тази насока. Не е спорен фактът, че същата не разполага със собствено жилище.

По отношение доходите на бащата. От събраните писмени доказателства справка от търговски регистър и удостоверение изх. № 3/21.02.2020г, издадено от НАП /лл.30,31-І/ се установява, че С.К. е получавал минимални доходи от 560лв месечно от м.август 2019г като управител на „Сани-ка транс" ЕООД, на което е и едноличен собственик от създаването му през 2018г. Предметът на дейност на дружеството е международен превоз на товари.

От издаденото у-е /л.46-І/ от ОД на МВР-Варна, Сектор„Пътна Полиция", се установява, че на името на С.К. като физическо лице няма регистрирани МПС.

От у-е, изд. от НОИ № 003-00115247/23.07.2020г/л.47-І/ се установява, че на отв. Св.К. за периода 1.01.2019-23.07.2020 е било изплатено парично обезщетение поради неработоспособност в размер на 284лв за месец май 2020г

Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

По основателността на претенцията.

Съобразно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите 3 непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нормата е императивна и затова задължението на родителя е безусловно за разлика от това по чл.144 СК.

С оглед нормата на чл.142 ал.1 СК конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат.

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да се присъжда издръжка в размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от ППВС № 5/1970/.

Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи, имотното състояние и квалификация /съобразно задължителните указания, дадени в т.5 от ППВС № 5/1970г/. Според т.6 от същото ППВС двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.

В тази насока е и решението на ВКС № 146/27.04.2015 по гр.д.№ 5404/2014 : нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обичайните за тях условия на живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от тяхната квалификация, доходите и имотно състояние, които са винаги обективни и конкретни.

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите им поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

Нормата на чл.142 ал.2 СК определя минималния размер на издръжката за едно дете – 1/4 от минималната работна заплата /МРЗ/, над който следва да се преценява във всеки конкретен случай както нуждите на детето, така и податните възможности на родителите.

В процесния случай издръжката за непълнолетното лице на соченото правно основание чл.150 вр.чл.143 СК

За процесния период са относими МРЗ за 2019 в размер на 560лв, определен с ПМС № 320/20.12.2018, и за 2020г – от 610лв, определен с ПМС № 350/19.12.2019.

4

Съответно, минималният размер на издръжката за 2019г е 140лв, а за 2020 – 152,50лв, каквито размери на издръжките се определят за деца в много ниска възраст.

За да е основателен искът по чл.150 СК за изменение на размера на издръжката, е необходимо да се установи наличието на промяна в едно от посочените обстоятелства: трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице и/или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

В настоящия случай първоначално определените размери на издръжките в полза на двете деца – близнаци, от 150лв месечно, вече е под установения минимален размер.

Изминалият период от постановеното през 2018г решение към датата на подаване на ИМ през 2020г, също е значителен, т.е. повече от една година, през което време децата са пораснали и това се е отразило върху тяхното физическо развитие, което обуславя съответните нужди от дрехи, обувки и други под., промяна в нуждите от образование /вече е ученици в средно образователно училище/, свързано и с разходи за униформи, ползване на градски транспорт, необходимост от учебни пособия, както и средства за посрещане разходите от социален характер. При това следва да се отчете и факта, че децата са разнополови близнаци, което обуславя необходимостта от едновременното закупуване на дрехи, обувки, учебни пособия.

Отчитайки икономическата обстановка в страната, съдът приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на децата си.

При определянето размера на издръжката, съдът следва да съобрази както нуждите на децата, така и материалните възможности на двамата родители.

Нуждите на децата са предпоставени от обективните условия на живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и други конкретни обстоятелства. Представиха се доказателства за дейности, осигуряващи физическото и интелектуалното им развитие Изложеното по-горе налага извода, че са налице предпоставките за основателността на иска-налице е трайно изменение в потребностите на двете деца. Ето защо исковете се явяват доказани по основание.

Що се отнася до възможностите на родителите, съдът съобразява следното:

По отношение на майката не се представени доказателства за получавани трудови доходи, но предвид, че същата е здрава и в трудоспособна възраст /при липсата на наведените твърдени яза обратното/, се налага извод, че същата е в състояние да полага обществено полезен труд и да получава не по малко от установената за страната минимална работна заплата. Не е спорно, че същата не разполага със собствено жилище.

По отношение материалните възможности на бащата се установи, че като едноличен 5 собственик на ЕООД с предмет на дейност международни превози на товари е имал минимални декларирани доходи за 2019г в размер на 560лв месечно. При това същият е на 45г, т.е. в трудоспособна възраст и здрав, след като липсват твърдения и доказателства за влошено здравословно състояние, което да му пречи да работи - не е трудоустроен и не страда от животозастрашаващо заболяване, което да налага продължително или скъпоструващо лечение. Затова съдът приема, че би могъл да реализира доходи и над минималните като се има предвид предметът на дейност на ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е, а именно – международни превози на товари. Посочената дейност, очевидно, не би могла да бъде осъществявана без налични МПС. За последните данните от Сектор“Пътна полиция“ касаят липсата на регистрирани на името на ответника като физическо лице такива, но не и за фирмата, извършваща такъв вид търговска дейност.