Решение № 248 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100504243 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 2631 от 18.02.2025 г., постановено по гр. д. № 7717/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 126-и състав, Столична община е осъдена да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 501,18лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 01.11.2023 г. , ведно със законна лихва от 12.02.2024г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в размер на 950,00лева.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника Столична община, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказан механизмът на реализиране на процесното ПТП, доколкото са налице различни твърдения досежно мястото на настъпването му. Сочи, че от разпита на водача на автомобила не се установява конкретното място на реализиране на ПТП с конкретен вид неравност и причина за увреждане на автомобила, а другият свидетел не е възприел лично инцидента. Твърди, че от приетата по делото САТЕ също не потвърждава описания в ИМ механизъм, доколкото в нея се посочва, че автомобилната гума е увредена при преминаване през стърчащ метален предмет, за какъвто няма данни в документите към исковата молба. Поддържа, че в решението първоинстанционният съд е счел за доказано, че причина за ПТП е наличието на заледен участък на пътното платно за каквато фактическа обстановка не се твърди в исковата молба и няма данни в нито едно от събраните по делото доказателства. Навежда оплаквания, че съдът не е констатирал противоречивата информация досежно състоянието на автомобила след инцидента, като твърди, че ако автомобилната гума в действителност е била увредена по описания в исковата молба начин, то е следвало задължително да бъдат уведомени органите на КАТ, за да съставят протокол. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ответника, чрез юрк. М. М., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

С определението по чл. 140 ГПК от 15.05.2024 г. първоинстанционният съд е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 501,18 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването на това обстоятелство за доказано.

От представената по делото застрахователна полица № 5C107417735 се установява, че лек автомобил марка „ Audi“, модел „А8“, с рег. № ******** е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско Стандарт“ при условията на „Пълно каско“ със срок на застрахователното покритие от 02.06.2023 г. до 01.06.2024 г.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р.А., който споделя, че през 2023 г. не е управлявал никакъв автомобил и няма спомен за настъпило ПТП. Той е заявител на щетата, като това, което знаел от колегите му е, че автомобилът се е движел по Околовръстен път, по бул. „Симеоновско шосе“, когато е получена индикация за срязана гума при преминаване на снадка.

Автомобилът бил репатриран, а щетата се изразявала в срязана задна дясна гума. Според свидетеля А. на моста над бул. „Симеоновско шосе“ е имало снадка със стърчащ, наподобяващ болт над локвата, която вероятно била събрана от дъжда и при преминаване през нея гумата се е срязала от стърчащия болт. Посочва, че е снимал тази снадка и е изпратил на застрахователя. Свидетелят А. не е присъствал към момента на настъпване на събитието, а автомобилът е бил управляван от Г..Н.

По делото е разпитан и свидетелят Г..Н, който е управлявал процесния лек автомобил през 2023 г. Свидетелят Н. разказва, че се е движел по Околовръстен път, посока ж.к.

„Младост“ от кв. „Бояна“ към ж.к. „Младост“ и като минавал през моста, по надлеза на „Симеоновско шосе“ е светнала индикация, че има спукана задна дясна гума. Предполага, че е спукал гума на фугите на моста. Стигнал до ж.к. „София парк“, но извикал колегите да поемат колата, а той тръгнал с личната кола на шефа му. Свидетелят разказва, че не е имало нито сигнализация, нито обозначение, случило се сутринта, около 8 часа.

По делото е приета и декларация за настъпване на застрахователно събитие по 2 полица „Каско стандарт“, в която е посочено, че ПТП е настъпило при следните обстоятелства и причини: при движение по „Околовръстен път“ към „Младост-4“, минавайки по моста на „Симеоновско шосе“, на снадката на моста се срязала задна дясна гума.

От приетото по делото заключение на допуснатата съдебна автотехническа експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 01.11.2023 г. в гр. София, лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № СВ ******** се движи по ул. „Околовръстен път“ с посока от кв. „Бояна“ към ж.к. „Младост“ и на надлеза над бул. „Симеоновско шосе“ превозното средство преминава през стърчащ метален предмет от снадката на моста, вследствие на което се уврежда задна дясна гума. Вещото лице посочва, че щетите по лекия автомобил се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 01.11.2023 г. произшествие в гр. София.

От обсъдените дотук доказателства настоящият съдебен състав намира за установен механизма на настъпване на процесното ПТП, изразяващ се в попадането на застрахования при ищеца лек автомобил в несигнализирана и необезопасена неравност на снадка на пътното платно, в резултат на което настъпило увреждането по автомобила, представляващо спукването на задна дясна гума. Следва да се посочи, че свидетелят Г..Н, който бил водач на процесния автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие, заявява, че именно по време на движение по моста е светнал индикаторът за спукана гума на автомобила, както и че не е имало сигнализация за налична опасност или неравност на пътя.

Отделно от това свидетелят А., който е подал претенцията за изплащане на обезщетение, сочи, че при посещение на мястото е видял, че има снадка със стърчащ наподобяващ болт над локвата, която снимал за целите на предявяване на застрахователната си претенция.

Преценени в своята свъкупност, събраните по делото гласни доказателства, подкрепени и от заключението на съдебноавтотехническата експертиза, водят до извода, че процесните увреждания по гумата са настъпили по описания в исковата молба начин. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че по делото не е доказан механизмът на настъпване на ПТП, доколкото не е установено еднозначно мястото на неговото настъпване. От събраните по делото писмени и гласни доказателства непротиворечиво се установява, че ПТП е настъпило на „Околовръстен път“, в посока към ж.к. „Младост“, по надлеза над „Симеоновско шосе“, като описанието кореспондира и на това, дадено в исковата молба, като това, че в исковата молба са посочени географски координати и точен номер на булеварда на настъпване на събитието служи само за по-конкретна индивидуализация на мястото на настъпване на процесното ПТП, но не би променило извода досежно мястото на настъпване на събитието, още повече че не е необходимо да бъдат давани точните геодезически координати.

При изложеното и доколкото не се спори, че пътят, на който е реализирано произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължена да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответната Столична община. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Според § 1, т. 19 ППЗДвП "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая стърчащият метален предмет от снадката на моста представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, което е създавало опасност за движението. Именно бездействието на Столична община по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл.

31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители.

Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС и доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба, в това число и по отношение на размера на застрахователното обезщетение, и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба - оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК право на 3 разноски има въззиваемият ищец. Последният претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева въз основа на договор за правно обслужване от 26.01.2017 г., като е представил фактура за и извлечение от сметка за заплащането на процесната сума. По направеното възражение за прекомерност следва да се посочи, че определящ критерий за обосноваване на справедлив и съответен размер на адвокатското възнаграждение е конкретиката на правния спор и проведеното съдебно производство.

Предвид разрешенията, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 и чл. 3 ГПК, съдът не е обвързан от минимума, предвиден в цитираната наредба за определяне на адвокатски възнаграждения. Макар и да не са обвързващи за съда, посочените в наредбата размери могат да служат за ориентир при определяне служебно на възнаграждения.