Решение № 860 от 27.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. Пловдив, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330108341 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. М. М., ЕГН **********, с адрес:

*****************************, против К. Н. П., ЕГН **********, с адрес:

*****************************, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ.

В исковата молба се твърди, че на 24.03.2020 г., ответницата издала в полза на ищеца запис на заповед, по силата на който неотменимо и безусловно, се е задължила да плати сумата от 3000 лева при предявяване на записа на заповед.

На 19.05.2022 г. записът на заповед бил предявен, но не бил платен от ответника. Поради липса на изпълнение, на 24.11.2023 г. било образувано заповедно производство по частно гр. дело № 17153/2023 г. по описа на Районен съд - гр.

Пловдив, IX гр. с., за събиране на посочената сума, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда - 24.11.2023 г. до окончателното погасяване и разноски в размер на 60 лева за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение. Било образувано изпълнително дело. Ответникът подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящата установителна претенция в срока по чл. 415 ГПК.

Предвид изложеното е направено искане да бъде уважена предявената претенция, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3000 лева по процесния запис на заповед, издаден на 24.03.2020 г., предявен на 19.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 24.11.2023 г., до окончателното й изплащане. Претендират се направените в заповедното и в 1 настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск.

По отношение на ценната книга сочи, че записът на заповед е с падеж „при предявяване“, което следвало да бъде направено в едногодишен срок от датата на издаването му, като този срок изтекъл на 24.03.2021 г. Сочи, че твърдяното предявяване на записа на заповед не се е случило съобразно изискванията на закона издателят не удостоверил върху записа на заповед предявяването, както и датата на предявяване и не се подписал. Посочва, че когато издателят на ценната книга не може да бъде намерен и същата е освободена от протест, отказът от плащане се удостоверявал с нотариална покана, която трябвало да отговаря на изискванията на чл.

502 от ТЗ. Извършването на протеста се удостоверявало с отбелязване върху документа, а в случая такова липсвало. Поради изложеното, ответникът счита че вземането, материализирано в записа на заповед не е станало изискуемо и не се дължало плащане, тъй като падежът не е настъпил.

Твърди се, че вземането, произтичащо от процесния запис на заповед, е погасено по давност - исковете по запис на заповед се предявявали с тригодишна давност.

Ответникът сочи, че записът на заповед бил издаден по повод каузално правоотношение между страните - договор за изработка, по който ищецът не изпълнил задълженията си, поради което плащане не се дължало. Твърди се, че през март 2020 г. страните се договорили ищецът да изработи и монтира кухненско обзавеждане на ответницата. Последната не пожелала да заплаща предварително и като гаранция подписала запис на заповед за сумата от 3000 лв., с уговорка да плати на М. след приемане на работата по изработеното. Когато поискала информация защо не се работи по поръчката, ищецът заявил че няма да се занимава с нея и върнал ключовете на ответницата. Поради изложеното се твърди, че ответницата не е приемала извършена работа от ищеца по възложената поръчка, ищецът сам се отказал от същата, поради което не му се дължало плащане.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 17153/2023 г. по описа на Районен съд – гр.

Пловдив, ІХ граждански състав, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Установява се, че оригиналът на документа по чл. 417, т. 10 ГПК е приложен към заповедното производство, по което са приложени и Акт за предявяване на запис на заповед с изх. № 4514 от 29.04.2022 г., уведомление по чл. 47 ГПК и Протокол от 20.05.2022 г., изготвен от ********** – ПЧСИ при *****************************, частен съдебен изпълнител с рег. № *****.

В хода на настоящото производство страните са ангажирали и гласни доказателства посредством показанията на св. Г.Н. П., св. Н.Д.П. и св. С.К.Т. /протокол от съдебно заседание, проведено на 20.01.2025 г./. От показанията на ангажирания от ищеца св. П. /*** на ответницата/ се установява, че през лятото на 2019 г. с *** й 2 ангажирали ищеца да извърши ремонт на апартамент, находящ се в *****************************, ***. Ищецът приключил изпълнението на ремонта на апартамента през месец май на следващата година. Когато започнал работа, поискал ключа от апартамента, като обяснил, че не обича никой да го безпокои, пък и имал и инструменти. Започнал работа и когато се качила горе през месец май, останала изненадана. Изобщо не била удовлетворена. Бил изнудил *** й, отишъл при нея, защото не си бил довършил нещата, защото били говорили за кухненско вграждане, и понеже К. му била казала: „Добре, като я направиш, ще ти дам“ и тогава я накарал да направи записна разписка, за да е сигурен, че като работи ще си вземе парите. Обаче, кухня – няма. За сумата от 3000 лева била разписката за кухнята, а всичко друго са плащали тя и *** й. По-скоро тя плащала, защото той идвал при нея. Като се наложи за материали, за работа, за труд – тя му е плащала, давала му е пари, всичко са си платили. Ремонтът е около 5000 лв. – може би са дали. Уговорката за кухнята е още преди, като започнали. Като започнал го попитали: „Може ли вграждане?“, казал: „Да, мога да направя и кухнята“. Това е 2019 година лятото, март месец било записната разписка, когато минал през работата на *** й и като й се обадила по телефона и после като се прибрала, свидетелката била страшно възмутена: „Как ще правиш такива неща”, тя казала: „Мамо, ние му имаме доверие. Накараме, направих го”. Май месец, когато тя била вкъщи, се качила горе и това бил вече разговорът между тях, когато й казал, че бил приключил. Нямало нито первази, нито нищо. Нищо не са развалили като уговорка за кухнята. Всичко приключило в момента, в който я качил горе и казал, че той е приключил. Казала му: „Добре, нали кухня щеше да има?, „Няма кухня”, попитала го: „Добре, пода защо е в това състояние?”, первази, други неща и след няма половин час слязъл и й хвърлил ключовете и казал, че е приключил. За извършената работа му платили, около 5000 лева, няма разписка, така на ръка. Материали е ходил да купува, за труда си е взимал, едновременно с материалите е плащано. Даже ги натоварил и със спалня 600 лева. Искали цялостен ремонт и първоначално се били разбрали за 7000 лева, целият апартамент и кухненското обзавеждане. Може би трябвало да доплащат за кухненското, но тази сума била приемлива за тях. Дали му ключ за апартамента и той си работил самостоятелно горе, без да го безпокоят. Казал, че не обича, когато работил някой да му се бърка. Качвали се един, два пъти цветовата гама, когато направил и измазването с латекс и за банята, и последно третия път, когато си тръгнал и им дал ключовете. Това е посещението за толкова месеци, ама интелигентен мъж, не е допускала, че нещата могат да стигнат дотам. Не е търсил нито нея, нито *** й, просто е завел делото. През този период тя живяла долу в същата сграда, има долу магазинна част, която си я е обособила много преди това, била си я направила лично за нея, отделила се от децата. *** й била при нея с внучката, слезли при нея. Той ги е канил, когато нещо е приключил - с мазането, с цветовата гама, „Елате, вижте”, за банята ходили да видят. Спалня-изненада, не са му я възложили.

Комплект спалня. Тя не му е поръчвала комплект спалня да купи. Некоректен е накрая с изпълнението си. Месец май разбрала, че има проблем. Два пъти се е качвала, *** й също не се е качвала.

От показанията на свидетеля П. /без родство със страните/, се установява, че познава ответницата, *** му и *** му купили през пролетта на 2023 г. апартамента от нея. В апартамента нямало нищо, започнали голям ремонт. Кухня нямало, апартаментът бил гол, нямало спалня. Нямало аспирация в кухнята, там където трябвало да се включи било замазано, доста трудно открил комина. Когато влезли за първи път там – нямало кухня.

3

При разпита на св. Т. /без родство със страните/, се установява, че познава Т. М. от доста години, от 2018-2019 година. Имал магазин на „**********” за строителни материали, а той отзад на другата улица имал офис на Изипей и там си плащал таксите и данъците и така се запознали с него и станали близки, защото го ползвал като всеки месец ходил при него да си плаща, той идвал при него да си закупува разни стоки.

Тогава, когато се запознали, той просто е споделял с него и е слушал от комшиите около него, че ходи да се занимава със строителство, помага, прави разни бани, занимавал се е със строителство. Само това знае от други комшии, иначе го познавал от Изипея. Не му е известно да прави кухни. Знае го като клиент, който идвал при него в магазина да си купува материали, не е ставало въпрос за кухни и такива неща. Г. я познава лично, а К. - не. К. знае, че е *** й, защото Г. работила в едно заведение точно под блока, в който живее и оттам всяка вечер се виждали и се познавали, и я е слушал, тя му е говорила за К., иначе нея не я познава. Когато се виждали тя споделяла, че имали голям апартамент, но идвали майстори и не искали да се захващат, били разбили това, били разбили онова, тя разбрала, че е в този бранш и ако може да й помогне с майстори, евентуално да я свърже с някой, който да й свърши тази работа. В този бранш има предвид в строителството, продава строителни материали и оттам се познава с много майстори. Препоръчал й Т.. Даже тогава го знаел като Т.. Казал й:

„Имам един човек, който отзад има Изипей, знам от комшиите, че ходи да им помага, прави им разни строителни неща. Ще ви свържа двамата“. Даже не знае къде са ходили, какво са правили, но запознанството станало в неговия магазин. Т. идвал често при него да взема материали за там и тогава е споделял, че било много тежко, че къртили, че било сериозна работа и от него знае, че ремонтът продължава и са правили нещо. Това продължило не по-малко от един месец, доста време е минало оттогава, може би месец и повече да е било, но няма точна представа. До момента докато той идвал при него и казвал, че имали някакви отношения, чакал някакви пари.

После казал, че са се оправили донякъде и след това няма контакти с него. Дължали му някаква сума, но конкретно не може да каже. Не може да каже, че са имали уговорка за кухня, защото той не знае той да прави кухни, той не се занимава с тази работа. Говорили са единствено за строителство, за това каквото е правил в хола, къртили са, банята, не е ставало въпрос за никакви кухни. Не продава материали за кухня. Продава само строителни материали. Не знае Т. да има бригада. Препоръчал Т.

2019-2020 година да е било, може и по-рано 2018 година. Няма спомен, защото той тогава казал на Г. да дойде в магазина, казал й: „Ще дойде Т., ще ви свържа с него и оттам вие се оправяте”. Не го е следил, за да знае точно кога. Преди това Т. е идвал да купува материали при него за други обекти, за другаде където е ходил. По този начин се и познават с него - той ходил при него за едно, той идвал при него. Не може да каже кога е казал, че К. му дължи пари, примерно след около 15-20 дни, когато му казал, че са приключили с хола, не може да каже, няма спомен. Доколкото идвал при него това си спомня. Малко е трудно, защото доста години са минали, но месец, месец и нещо е продължил ремонтът. Не го е правил тогава, за да помни дати.