Решение № 7004 от 17.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7004 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110114255 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от [фирма] срещу Р. Л. Т. осъдителни искове по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 512,43 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, сумата от 107,08 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 34,47 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 8,25 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че през процесния период месец май 2019 г. – месец април 2021 г. между него, в качеството му на доставчик и ответницата – Р. Л. Т., в качеството й на собственик на недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, а с това и на потребител – клиент за битови нужди, е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва се, че ответницата е придобила собствеността върху имота по наследяване от своята майка Р. С.

А., която до смъртта си е била и клиент на топлинната енергия, доставяна от ищцовото дружество. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от приложимите Общи условия, при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. [фирма] твърди, че през релевантния период е доставил топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от 1 дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответницата, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същата не е погасила в срок дължимите суми в общ размер от 662,23 лева, от която: 512,43 лева – главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 107,08 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия; 34,47 лева – главница за предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., както и 8,25 лева - лихва за забава за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Ищцовото дружество намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване исковата молба – 20.03.2023 г. до окончателното им изплащане. С тези доводи [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Р. Л. Т. оспорва исковите претенции като неоснователни с довод за недължимост на претендираните вземания поради пълното им погасяване чрез извършено от нея плащане. Посочва, че е уведомила за това ищцовото дружество с искане за прекратяване на производството по делото. Към отговора са приложени копия от фискални бележки за извършени плащания на суми – главници и лихви, в т.ч. за дялово разпределение, във връзка с процесния абонатен № ***.

С оглед така изложеното възражение от ответната страна по разпореждане на съда от 13.09.2023 г. на ищеца е указано да изрази становище по твърденията на ответницата за погасяване на процесните вземания чрез плащане, осъществено в хода на процеса, а в случай, че сумите са платени да посочи дали поддържа исковите си претенции, въз основа на които е образувано настоящото производство, като на дружеството е изпратен препис от отговора и приложенията към него.

В отговор, с молба от 25.09.2023 г. [фирма] уточнява, че приложените към отговора на исковата молба платежни документи не касаят процесния период, което обуславя наличието на правен спор между страните по отношение дължимостта на процесните вземания и продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

С нова молба от 06.02.2024 г. ответницата Р. Л. Т., чрез пълномощника си адв. Й. заявява, че е заплатила сумите по процесните искови претенции в общ размер от 723 лева, отправяйки искане при присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото да бъде определено в минимален размер.

В молба от 21.02.2024 г. ищцовото дружество [фирма], във връзка с дадена възможност от съда за становище по твърдението за плащане, потвърждава, че на 02.02.2024 г. е извършено плащане в размер от 723 лева, с което са погасени дължимите суми за лихви, главници и законна лихва върху същите, като останалата непогасена сума възлиза на 430,45 лева и представлява сторени по делото разноски, за чието присъждане ищецът претендира, предвид осъщественото плащане в хода на процеса. В проведеното на Подпомагащата страна [фирма], редовно призована, не изпраща представител. В депозирана по делото писмена молба от 26.01.2024 г. посочва, че не оспорва предявените искове, намирайки същите за основателни и доказани. Твърди, че дяловото разпределение за 2 процесния абонат е извършено в съответствие с действащите нормативни актове, като за процесния период е налице радиодистанционен отчет, чийто показания се отразяват автоматично.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответницата на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за нея да е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че е погасила чрез плащане претендираните вземания.

2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи, че е погасила чрез плащане претендираните вземания.

По делото не е е спорно наличието на всички обстоятелства, изграждащи фактическите състави на процесните вземания за главница и лихва за забава, а именно, че през исковия период - месец май 2019 г. – месец април 2021 г. ответницата Р. Л. Т. е била собственик на процесния недвижим имот с адрес: [адрес], за който при ищцовото топлофикационно дружество е открита партида с абонатен № *** и който през този период е бил топлоснабден, като и, че през исковия период до имота е доставена топлинна енергия от ищеца на твърдяната от него стойност.

За притежавани от ответницата права върху процесния недвижим имот и техния обем косвено свидетелстват и данните от приетите писмени доказателства по делото, сочещи, че Р. Л. Т. е единственият законен наследник на своята майка Р. С. А., починала на 09.02.2009 г., както и, че приживе именно това лице е вписано като етажен собственик в графа за апартамент 108 в жилищна сграда в [адрес] (в ж.к. Дружба 1) [адрес] в списък – приложение към протоколно решение на ОС на ЕС от 20.04.2022 г., като е удостоверило с подписа си броя на радиаторите в имота. Тези писмени доказателства съответстват на изявленията на ответницата, обективирани в отговора на исковата молба, в молбата й от 15.11.2023 г. и молбата от 06.02.2024 г., насочени към оспорване на исковете, основано единствено на твърдения за плащане на сумите – преди и в хода на процеса, съдържащо неоспорване на реалната доставка на топлинна енергия в имота и липсата на оспорване относно твърденията на ищеца за притежавани от нея права върху имота, които изявления съдът цени по реда на чл. 175 ГПК като признание за неизгодни за страната факти, в случая подкрепени от събраните по делото доказателства.

Изложеното обуславя извода за съществуващо между страните облигационно правоотношение през разглеждания период във връзка с доставката на топлоенергия до имота, обусловено от притежавани от ответницата права върху последния.

По делото не се спори, че през процесния период м. май 2019 г. – м. април 2021 г. до имота е доставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност. За реално извършена 3 доставка свидетелстват и данните от представените от подпомагащата страна и прите по делото индивидуални справки за отопление и топла вода за периода м. май 2019 г. – м. април 2020 г., м. май 2020 г. – м. април 2021 г., както и главни отчети от 30.05.2020 г. и от 03.06.2021 г. на [фирма], отразяващ показания на отоплителните тела в имота на адрес:

[адрес] с абонатен номер *** и на водомерите.

По делото е безспорно, че именно в хода на настоящото производство, образувано по искова молба с вх. № 75450/20.03.2023 г. – на 02.02.2024 г. от ответната страна е заплатена в полза на [фирма] сума в общ размер от 723 лева за погасяване на вземанията, предмет на процесните искови претенции. Посоченото обстоятелство е изрично потвърдено и от процесуалния представител на ищеца в проведеното открито съдебно заседание на 08.04.2024 г.

Твърденията на страните се подкрепят от данните, следващи от представеното и прието по делото копие от преводно нареждане за кредитен превод от 02.02.2024 г. за превод в полза на топлофикационното дружество на сумата от 723 лева с посочено основание за това: „гр. дело № 14255/2023 г. 51-ви с-в СРС“. В тази насока са и изводите на вещото лице по приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, съгласно които процесните суми не са заплатени от ответницата с плащания на същата преди процеса, както и, че в хода на делото и след изготвяне на заключението главници и лихви в общ размер от 723 лева са заплатени на 02.02.2024 г. и на 20.02.2024 г.

Съдът, съобразявайки съвпадащите твърдения на двете страни в процеса и съпоставяйки размера на процесните вземания – съответно главница в общ размер от 546,90 лева (512,43 лева за доставена топлинна енергия и 34,47 лева за дялово разпределение), лихва за забава в общ размер от 115,33 лева (107,08 лева, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия и 8,25 лева върху главницата за дялово разпределение) и законна лихва за забава, начислена върху размера на главницата за период от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2023 г. до плащането на 02.02.2024 г., определен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор, като възлизащ на сумата от 61,45 лева, с този на платените в полза на ищеца суми, намира, че процесните искови претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло поради погасяване чрез плащане в хода на процеса на претендираните вземания.