Решение № 142 от 20.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Гинка К. Големанска като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225300600242 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по жалба на частния тъжител Н.К. срещу присъда № 260120/21.06.2021 г. на Районен съд-Пловдив, ІV-ти н.с., постановена по НЧХД № 784/2020г. по описа на същия съд, с която подс. А.А. е признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 182 ал. 2 от НК. В допълнението към въззивната жалба са наведени оплаквания за необоснованост на присъдата и е направено искане за отмяната й и постановяване на нова, осъдителна присъда.

Частният тъжител К. не се явява пред въззивния съд, редовно призована.

Повереникът й- адв. П., поддържа жалбата и допълнението към нея. Счита за несъмнено установено, че подс. А.А. системно е нарушавал постановените от съда съдебни актове, в които има определен режим на лични отношения с децата и издадени спрямо него заповеди за защита от домашно насилие на децата и съпругата. На 08.01.2018 г. подс. А. за пореден път е нарушил постановения от съда режим на лични отношения с децата, не е уведомил майката за местонахождението на сина си- *, непълнолетен към тази дата, с когото той е бил заедно в ресторант до късно вечерта, след което е оставил 1 детето само да се прибира в тъмната част на деня от ресторанта до вкъщи.

Това е извършено извън времето, определено за лични отношения с детето.

Майката е била принудена да подаде сигнал до 2 РУ, където е образувана преписка и са били направени предупредителни протоколи спрямо подс. А..

Той умишлено е извършил престъпление по чл.182 ал.2 от НК. Поддържа направеното искане да се отмени оправдателната присъда, постановена от РСПд и да бъде постановена осъдителна спрямо подс. А. присъда за извършеното от него престъпление по чл.182 ал.2 от НК.

Подсъдимият А. и защитникът му- адв.Д. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат, че на 08.01.2018 г. подсъдимият не е обективирал поведение, съдържащо белезите на престъплението, за което се води наказателното производство. Становището им е, че че първоинстанционният съдебен акт е правилен и обоснован, поради което следва да бъде потвърден. Молят съда да се поизнесе и за разноските, които са поискани пред първата инстанция, но не са присъдени.

Претендират и разноски за въззивното производство.

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в жалбата, допълнението към нея и изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, която има процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.

Подадена е в срока за обжалването му.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови атакуваната пред настоящия съд присъда, Пловдивският районен съд е намерил за несъмнено установена от доказателствата по делото следната фактическа обстановка на извършеното:

Подс. А. и частната тъжителка К. сключили граждански брак на 23.06.2002г. По време на брака им се родили две деца – *, роден на *г. и *, родена на *. Съпрузите били във фактическа раздяла от 2014г.

С Определение от 05.03.2015г. по гр. д. № 9442/2014г. по описа на РС Пловдив, III бр. с., влязло в сила на 05.03.2015г., до приключване на производството по делото, били определени привременни мерки.

Упражняването на родителските права било предоставено на ч. тъжител К. и 2 определено местоживеене на децата при майката, на която било предоставено ползването на семейното жилище, намиращо се в гр. Пловдив, ул. „Кочо Честименски“ № 2, вх.В, ет.2, ап.5. Бил определен и режим за лични контакти между бащата и децата: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване от 10:00ч. до 18:00ч. и всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда от 17:00ч. до 19:30ч. С Определение от 09.05.2015г. по гр. д. № 9442/2014г. по описа на РС Пловдив, III бр. с., влязло в сила на 09.05.2015г., бил изменен определеният режим за лични контакти, като привременна мярка до приключване на производството по делото, като към определеният такъв били добавени и 10 дни през лятото, които не съвпадали с годишния отпуск на майката.

С Решение № 536/22.02.2017г. по гр. д. № 9442/2014г. по описа на РС Пловдив, III бр. с., бил прекратен бракът между Н.К. и А.А.. С Решение от 26.10.2017г. по гр. д. № 1638/2017г. по описа на ОС Пловдив, ГО, VII въззивен гр. с., било потвърдено решението на РС Пловдив в частта относно вината за прекратяване на брака, упражняването на родителските права, семейното жилище и издръжката. Решението било отменено в частта относно определения режим на лични отношения между бащата и децата и постановен друг такъв. С Определение № 893/19.11.2018г. по гр. д. № 3126/2018г. по описа на ВКС, IV ГО не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Така Решение № 536/22.02.2017г. по гр. д. № 9442/2014г. по описа на РС Пловдив, III бр. с. влязло в сила в частта за издръжката и режима за лични контакти на 19.11.2018г.; в частта за вината, упражняването на родителските права, семейното жилище на 06.02.2018г.; в частта за прекратяване на брака на 15.04.2017г.

Към инкриминирания период подс. А. живеел със сестра си - св. * в жилището на последната, находящо се в гр. Пловдив, ул. *. На 06. и 07.01.2018г., в изпълнение на режима на лични контакти децата * А. и * А.а били при баща си. Тогава сестрата на подсъдимия провела разговор с племенника си и го поканила на рождения си ден, който бил на 08.01.2018г.

На този разговор не присъствали подс. А. и дъщеря му, която не била поканена от св. А.а, тъй като била по-малка, за разлика от брат й, за когото знаела, че сам ходи на рождени и именни дни на съученици и приятели. За отправената покана св. А.а не споделила нито с подсъдимия, нито с Н.К., тъй като не счела това за необходимо, а и тя самата не поддържала какъвто и да 3 било контакт с последната. Това не направил и * А..

На 08.01.2018г. около 19:30ч. св. А.а заедно с брат си, баща си и нейна приятелка – св. * се намирали в ресторант „*“ по повод рождения й ден.

Именно там св. А.а казала на брат си, че е поканила и племенника си, от което подсъдимият останал изненадан. Малко по-късно, между 20:00ч. - 20:30ч., в ресторанта отишъл и св.* А., който след като се нахранил, около 21:15ч. 21:20ч. тръгнал към дома си, намиращ се наблизо.

Междувременно тъжителят К. няколко пъти се опитала да се свърже по телефона със сина си, но той не отговарял на обажданията й. Тъй като детето не се прибрало вкъщи, около 21:10ч. майка му подала сигнал във Второ РУ при ОДМВР – Пловдив, че бившият й мъж го е взел от училище и не го е върнал, без да има право на това.Сигналът бил вписан в дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ /ОДЧ/ рег. № 435р16902/02.10.2017г.

* А. се прибрал в дома си около 21:30ч. и казал на майка си, че е бил на рожден ден на леля си.

Впоследствие тъжителката К. подала сигнал до РП Пловдив, въз основа на който била образувана пр. преписка № 337/2018 по описа на РП Пловдив.

С Постановление на РП Пловдив от 16.05.2018г. било образувано досъдебно производство за това, че през м. януари 2018г. в гр. Пловдив, като родител не е изпълнил съдебно решение № 536/22.02.2017г. относно лични контакти с дете – престъпление по чл.182 ал.2 от НК. С Постановление на РП Пловдив от 05.12.2019г. на основание чл.193а от НК било спряно наказателното производство по досъдебно производство № 214/2018г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, тъй като наказателното преследване за престъплението по чл.182 ал.2 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия.

До Н.К. било изпратено съобщение по чл.50 и чл.81 от НПК, че като пострадала може да упражни правата на частен тъжител съгласно чл.80 от НПК в 6-месечен срок от получаване на съобщението. В определения от закона срок тя подала да РС-Пловдив частната тъжба, с която е поставено началото на настоящето наказателно производство.

С Разпореждане от 14.04.2020г., потвърдено с Определение № 260321/16.11.2020г. по ВЧНД № 1204/2020г. по описа на ОС Пловдив, , е прекратено производството по НЧХД № 784/2020г. по описа на РС Пловдив, 4

IV н. с. в частта, в която се твърди подс. А. да е осъществил продължавано престъпление по смисъла на чл.182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК на дати:

23.04.2018г. около 22:00ч.; 24.04.2018г.; 25.04.2018г. около 21:30ч.;

06.05.2018г. около 18:00ч.; 07.05.2018г. около 20:00ч.; 08.05.2018г. около 12:30ч.; 10.05.2018г. около 12:30ч.; 10.12.2018г. около 14:00ч.; 11.01.2019г. около 14:00ч.; 07.202019г. около 15:00ч.; 04.04.2019г. около 15:00ч.

Възражението за неправилна фактическа установеност на деянието, е неоснователно.

Така възприетите фактически положения са изведени при липса на съществени процесуални нарушения, като при оценката на доказателствените материали не са допуснати логически грешки. Съдът е взел предвид комплексно събраните по делото доказателствени материали, анализирал ги е коректно, обективно и аргументирано, стриктно според действителния им смисъл и съдържание, без да допуска превратна интерпретация, да игнорира обвинителните доказателства или да пресилва значението на оправдателните.

Аналитичната дейност на съда е осъществена съобразно изискванията на чл.

13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК.

Пловдивският окръжен съд споделя изцяло изводите на контролирания съд досежно фактическата установеност на извършеното, тъй като те съответстват напълно на изводимото от доказателствената съвкупност.

Правилно са ценени събраните по надлежния процесуален ред писмени доказателства: съобщение по чл.50 и чл.81 от НПК /л.8/, Постановление от 05.12.2019г. на РП Пловдив за спиране на наказателно производство /л.9-13/, Определение от 05.03.2015г. по гр. д. № 9442/2014г. по описа на РС Пловдив, III бр. с. /л.14-21/, Определение от 19.05.2015г. по гр. д. № 9442/2014г. по описа на РС Пловдив, III бр. с. /л.22-27/, Решение от 26.10.2017г. по гр. д. № 1638/2017г. по описа на ОС Пловдив, ГО, VII въззивен гр. с. /л.31-34/, Решение № 536/22.02.2017г. по гр. д. № 9442/2014г. по описа на РС Пловдив, III бр. с. /л.35-37 и л.165-166/, Постановление от 16.05.2018г. на РП Пловдив за образуване на досъдебно производство /л.52-53/, справка за съдимост /л.70/, обяснения от * /л.140/, призовка до * /л.27/, дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ /ОДЧ/ на Второ РУ при ОДМВР – Пловдив рег. № 435р-16902/02.10.2017г. /л.151-153/, удостоверение по гр. д.

5

№ 9442/2014г. по описа на РС Пловдив, I I I бр. с. от 09.11.2017г. /л.170/, досъдебно производство № 214/2018г. по описа на ОСлО при ОП Пловдив, пр. преписка № 337/2018г. по описа на РП Пловдив, карта за подс. А..

Задълбочено са били обсъдени самостоятелно и наред с изводимото от другите доказателствени източници обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът е възприел изцяло депозираните от подс. А. обяснения, като ги е обсъдил с оглед двоякото им процесуално предназначение- източник на преки доказателства, но и основно средство за реализиране на правото на защита Констатирайки съответствието им с останалите кредитирани доказателства по делото и липсата на оборващи ги такива те са възприети и този подход е правилен.

От тях се установява, че подс. А. преди инкриминираната дата и на нея не е предлагал или по какъвто и да било начин уговарял сина си да отиде на рождения ден на леля си, както и незнание, че синът му е бил предварително поканен за това събитие. Подсъдимият е разбрал за това в ресторанта, когато сестра му съобщила малко преди идването на детето, че е поканила и *.

Останал изненадан. Подс. А. действително не е уведомил бившата си съпруга, че синът им е на рожден ден на леля си, но са логични и обясненията му за това- от една страна мислел, че тя знае,с оглед предшестващата покана към сина им; а от друга- двамата бивши съпрузи към онзи момент не провеждали каквато и да било комуникация. Синът му си е тръгнал сам около 21:15ч. – 21:20ч., като казал, че отива на местоработата на майка си, която се намирала на около 200м. - 300м. от ресторанта. Съображенията на първостепенния съд относно съответствието на обясненията със заявеното не само от сестра му св. А.а, но и с показанията на сина му- св. А., както и за липса на оборващи ги доказателства са подробни, правилни и се споделят напълно и от настоящия съд.