Определение № 15560 от 20.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15560 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506685 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от „БЪЛГАРИЯ ХОЛИДЕЙЗ” ООД, с ЕИК 101644903, със седалище и адрес на управление в гр. Разлог, ул.“ Гоце Делчев” No 24А, представлявано от Й.И.К., чрез адв. Т.К.Д. - със съдебен адрес: София, ул.”********, ап.5, тел. **********, ел. адрес: ********@yahoo.com срещу определение № 19688/27.05.2026 г. по гр.д. № 11751/2026г. на Софийски районен съд, 50-ти състав.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал искова молба с вх. № 135694/29.04.2026г., като ПРЕЖДЕВРЕМЕННО подадена и е прекратил производството по образуваното гр.д. № 11751/2026 г. по описа на СРС. В определението съда изложил като мотиви за решението си, че от приложените по заповедното производство по ч.гр.д. № 29/2026 г. по описа на РС – Разлог, се установява, че възражението по чл.414 от ГПК срещу издадената в хода на производството ЗНИ по чл.417, т.3 от ГПК е подадено чрез пълномощник, за който обаче липсват доказателства за надлежно учредена представителна власт, като няма доказателства заповедния съд да е осъществил и процедурата по чл.101 от ГПК за отстраняване нередовността на възражението. Счел, че исковото производство е преждевременно образувано, доколкото не са налице всички предпоставки за надлежното предявяване на иск по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като не ставало ясно дали подаденото възражение по чл.414 от ГПК е редовно и същото е породило присъщите му правни последици. Отделно във възражението се сочело, че се оспорват само част от вземанията на заявителя, което поставяло въпроса за наличието на правен интерес от водене на установителен иск за всички предявени вземания, за които била издадена ЗНИ по чл.417 от ГПК. След влизане на определението в сила, исковия съд разпоредил препис от същото да се изпрати на заповедния съд, който да извърши преценка за осъществяване на действия по реда на чл.101 от ГПК във вр. с възражение по чл.414 от ГПК вх № 43178/24.03.2026 г. по описа на РС- Разлог.

Частният жалбоподател възразява с мотиви, че постановеното от СРС определение е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага подробни съображения, като сочи, че законът не изисква възражението по чл.414 от ГПК да е мотивирано, а след като заповедния съд е 1 проверил, че същото е подадено от името на длъжника, подписано е, и е в срока по чл.414 от ГПК, е дал указания на заявителя по реда на чл.415 от ГПК да подаде в едномесечен срок установителен иск за съществуване на вземанията си, за което да представи доказателства, което и жалбоподателя сторил, като депозирал исковата молба, която с обжалваното определение била върната неправилно. Според жалбоподателя, исковия съд няма правомощия да извършва проверка за допустимостта на заповедното производство.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Пред Софийския районен съд е подадена искова молба с вх. № 135694/29.04.2026 г. от „България Холидейз“ ООД срещу Г.Я.А. за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумите, както следва:

- Сума в размер на 1 489,26 евро, представляваща дължима такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Пирин Голф и Кънтри Клуб" за 2025 г., припадаща се на апартамент 26 (P13826),

Сума в размер на 223,39 евро, представляваща дължимото обезщетение за забава при плащането на годишната такса за 2025 г.;

- Сума в размер на 447,83 евро, представляваща евровата равностойност на 875,87 лв., представляваща припадащата се на имота на ответницата част от стойността на дизел генератора, обслужващ блока, в който се намира имота на ответницата;

Сума в размер на 220,88 евро, представляваща евровата равностойност на 432 лв., представляваща дължима такса за кабелна телевизия, интернет и телефон за 2025 г.; сума в размер на 2 995,84 евро, представляваща евровата равностойност на 5859,35 лв., представляваща разходи за доставка на ел.енергия, вода, подмяна на водомер, отлепени камъни и застраховка, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от завеждането на исковата молба до датата на плащане.

Исковата молба била подадена в срока по чл.415, ал.1 от ГПК /на 29.04.2026 г./, след дадени указания от заповедния съд с Разпореждане № 790/24.03.2026 г., получено от заявителя на 03.04.2026 г. Горните указания били дадени от заповедния съд, след като от страна на длъжника Г.А. било подадено възражение срещу издадената в полза на заявителя ЗНИ и ИЛ от 14.01.2026 г., което постъпило в едномесечния срок от връчена на длъжника ПДИ от страна на ЧСИ М.К., рег. № 891, с район на действие ОС – Благоевград.

Настоящия съд не споделя извода на първоинстанционния съд за преждевременно подаване на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, като счита на първо място, че съобразно постановките на т.10а от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. за заповедното производство, Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск, който следва да извърши самостоятелна проверка за допустимостта на иска, с който е сезиран, респ. за редовността на ИМ, по която е образувано исковото производство. Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за 2 изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл.422, ал.1 и чл.415, ал.1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК да предяви иска, с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. По отношение на спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК съдът преценява данните по заповедното производство, като е допустимо да дава указания и да събира и други доказателства, посочени от страните. По аналогия, в случай, че исковия съд прецени, че възражението на длъжника, макар подадена в срока по чл.414 от ГПК е нередовно, тъй като не са представени доказателства за надлежно учредена представителна власт на лицето, подписало възражението от името на длъжника, то отстраняването на тази нередовност е допустимо да се извърши от сезирания исков съд, пред който вече производството е било пренесено, след изпълнение на указанията на съда по реда на чл.415 от ГПК и подаване на установителния иск от страна на заявителя.

Защитата на длъжника от заповедното производство се състои от комплекс процесуални действия, които той има възможност да предприеме за да се защити срещу издадената в полза на неговия кредитор ЗНИ – да подаде възражение в срока по чл.414 от ГПК /което не се изисква да е мотивирано/, да подаде отговор на ИМ в срока по чл.131 от ГПК, в което е длъжен да изчерпи всичките си възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, да подаде насрещен иск и др.

Проверката за наличие на оспорване на вземането и в кои части, се прави от заповедния съд, въз основа на възражението по чл.414, ал.1 ГПК, като се ограничава до констатацията за подадено възражение ( независимо дали е ползван образец по Наредба № 6/20.02.2008г.), подписано ли е то и подадено ли е в срок. Заповедният съд не изследва истинността на подаденото възражение и подписано ли е то от сочения в ЗИ длъжник.

Оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение.

Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на възражението. При предявен установителен иск по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл.416 ГПК. По аргумент от последното, в случай, че исковия съд прецени, че е нередовно сезиран, то именно той дължи указания за отстраняване на нередовности, както и следи за допустимостта на производство, докато производството е висящо пред него.

Исковият съд обаче няма правомощия да преценява и да прогласява нищожността, недопустимостта или незаконосъобразността на самото заповедно производство, проведено пред друг съд, нито да дава указания към заповедния съд, тъй като същия не се явява последваща инстанция, а напротив исковото производство е продължение на проведеното заповедно такова.

Следователно, в хода на исковото производство и при дължимите проверки за редовност на исковата молба, допустимост на предявените искове и другите дължими от съда процесуални действия по движение на производството, в случай че исковия съд 3 установи, че е сезиран с недопустим иск, или пък не бъдат отстранени констатираните от него нередовности, в т.ч. на извършените от ответника по делото процесуални действия, същия разполага с възможността да върне исковата молба и прекрати производството, да констатира, че ЗИ е влязла в сила и да издаде изпълнителен лист на заявителя/ищеца по делото.

Проверката относно допустимостта на иска и производството, съответно наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липса на отрицателни такива /пречки/ следва да бъдат преценявани към момента на предявяване на исковата молба /чл.130 от ГПК/, но и във всеки един момент от производството, като израз на служебното начало в процеса /ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС; Определение № 447/24.09.2010 г. по ч. гр. д. № 416/2010 г. на ВКС, III г. о. и Определение № 625/18.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7304/2013 г. на ВКС, I г. о/.

В настоящият случай, към датата на подаването на исковата молба, но преди подаване на отговор на ИМ от ответника и евентуално заявени от него възражения, че не е подавал възражение в срока по чл.414 от ГПК и е налице съмнение относно обстоятелството дали се касае за надлежно подадено възражение от надлежно упълномощен представител на длъжника, съдът ще следва да проведе „процес относно процеса“, да събере доказателства в подкрепа или не на изложените възражения и по категоричен начин да установи дали е сезиран с допустими искове или не, която преценка обаче не би могъл да извърши на този ранен етап от производството, още при сезирането му с ИМ.

Нещо повече и не на последно място, недопустимо е ищецът /кредиторът в случая/ да бъде санкциониран и поставен в по-неблагоприятно положение от длъжника, поради нередовно извършено процесуално действие от последния. Ищецът е действал правомерно и законосъобразно, в изпълнение указанията на заповедния съд, подал е в срок исковата молба и е предявил установителните искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Исковият съд следва да извърши проверка за редовността на това действие, а в хода на производството, след връчване на исковата молба за отговор на ответника, и при евентуално възражение от негова страна, че не е подал такова по чл.414 от ГПК срещу издадените ЗНИ, или че не е упълномощавал адв. П. да подаде от негово име такова, исковия съд да извърши последваща проверка за допустимостта на образуваното пред него исково производство и евентуално да прекрати същото, ако установи, че ЗНИ е влязла в сила, тъй като възражението срещу нея не е редовно заявено. Такъв извод обаче исковия съд би могъл да направи едва след като ответника подаде ОИМ.