Решение № 1553 от 30.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1553 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110158438 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД Г. Г. Д. - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 35512/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***********. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството си на собственик на гореописания недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да 1 заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.

Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1 932,40 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 310,82 лева, представляваща обезщетение за забава за периода върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 23.05.2024 г., сумата от 51,40 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 23.06.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 23.05.2024 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника предявените искове се оспорват по основание, но не и по размер. Прави се възражение за настъпила погасителна давност по отношение на част от претендираните вземания. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните. Излагат се доводи за липса на основание за претендиране на суми за лихва, доколкото ищецът не е ангажирал доказателства относно публикуване на дължимите суми в сайта на дружеството или по друг начин. Оспорва се основанието, на което ищецът претендира суми за дялово разпределение, с оглед изложеното от последния, че същото се извършва от фирма за дялово разпределение. По изложените в отговора доводи и 2 съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове и присъди на ответника сторените разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – «ДИРЕКТ» ЕООД не изразява становище по същество на спора. Представя документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, изготвяните индивидуални справки за процесния период, документи, удостоверяващи връчването на последните, както и относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 35512/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникътнастоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 1 932,40 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 310,82 лева, представляваща обезщетение за забава за периода върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 23.05.2024 г., сумата от 51,40 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 23.06.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 23.05.2024 г.

С разпореждане № 124561/03.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 35512/2024 г. по описа на СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена в срок от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен заверен препис от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ с рег.№ 144, том Х от 12.06.1986 г., от който се установява, че Г. Г. Д. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот.

По делото е приложен заверен препис от решение от 14.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 6404/2023 г. по описа на СРС, 47-ми състав, което след извършена служебна проверка съдът констатира, че е обжалвано и не е влязло в законна сила. Видно от решението е, че производството е между същите страни и със същото правно основание, като част от периодите по исковите претенции се покриват.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г. г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.

3

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените през исковия период общи фактури.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са представени документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение и изготвяните индивидуални справки за процесния период, протоколи за неосигурен достъп за отчет, документи, удостоверяващи връчването на изравнителните сметки, както и относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я 4 използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.

В конкретния случай от приложения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1986 г. безспорно се установява, че ответницата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, поради което следва да се приеме, че облигационната връзка по силата на публикувани общи условия възниква между доставчика на топлинна енергия от една страна, и ответника, в качеството на собственик на имота, от друга. С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се живее и потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.

Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f5a86bb6-1006-460c-9a72-805d207f2848