Решение № 2676 от 12.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2676 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330108712 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, депозирана от „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД (предишно наименование „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД), с ЕИК:

204009205, представлявано от у.П. И.а, депозирана чрез Ю. К. К. против П. И.

В., с ЕГН: **********, с адрес: ***********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 342. ал.2 от ТЗ, чл. 92. ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че П.

И. В. дължи на „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД, по силата на сключен между страните Договор за финансов лизинг № *****, следните суми:

43,95 лева - незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 05.12.2018 г. до 15.01.2019 г.

51,68 лева - незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 05.01.2019 г. до 15.01.2019 г.

0,19 лева - неустойка за забавени плащания за периода от 05.12.2018 г. до 15.01.2019 г.

1

963,93 лева - неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя, Ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на **** г. между „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на лизингодател и ответника П. И. В., в качеството на лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобИ.е на собствеността № *****. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си, лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „ * * * “ м о д е л ,,****“, с идентификационен номер на рама „********“, с peг. № ****** и е предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо - предавателен протокол от ****г.

Ищецът излага, че между страните в лизинговото правоотношение е уговорен срок от 84 месеца, изтичащ на 05.08.2025 г., съгласно приложения погасителен план, при договорен фиксиран лихвен процент в размер на 39.6 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 321.31 лева.

В исковата молба се твърди, че лизингополучателят е преустановил плащания по договорения Погасителен план. Последното постъпило плащане е от **** г.. с което е погасена част от вноска № 4 по погасителен план е падеж **** г.. като неплатеният остатък от вноска №4 по погасителен план възлиза на 12.05 лева - главница.

Излага се, че към 15.01.2019 г. неплатени са: част от вноска № 4 с падеж **** г. до вноска №5 с падеж 05/01 /2019 г. по погасителен план. Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения, лизингодателят е отправил изявление до лизингополучателя за разваляне на договора, без срок за доброволно изпълнение предвид уговореното в Общите условия.

Твърди се, че лизингополучателят е ползвал лизинговия актив до 15/01/2019 г., на която дата същият е върнат във владение на собственика лизингодател със съставяне на двустранен приемо - предавателен протокол.

Ищецът твърди, че на основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода до разваляне на договора за финансов лизинг, лизингополучателят дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от вноска № 4 с падеж 05.12.2019 г. до вноска № 5 с падеж 05.01.2019 г. и част от вноска № 6 пропорционално на дните ползване в общ размер от 437.00 лева., в това число главница в размер на 43.95 лева и възнаградителна лихва в размер на 393.05 лева. Излага, че на основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията па вноска е начислена неустойка в размер на 0.19 лева към 15/01/2019 г., както следва: за забава в плащането на вноска №4 по погасителен план с падеж **** г. - 0.16 лева; за забава в плащането на вноска №5 по погасителен план с падеж 05/01/2019 г. - 0.06 лева;

Според ищеца, на основание чл.15.5 от приложимите към Договора 2

Общи условия, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингонолучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 963.93 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноски, всяка една в размер на 321.31 лева.

Поради изложеното се настоява предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника. В първото по делото съдебно заседание, особеният представител на ответника оспорва предявения иск относно неустойката за прекратяване на договора.

Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 345 ТЗ и чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Възникване на субективното материално право за заплащане на лизингово възнаграждение по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 345 ТЗ, следва ищецът да установи проявлението на следните материалноправни предпоставки: 1. наличие на действително правоотношение по договор за финансов лизинг; 2. лизингодателят да е придобил вещта от продавача, като я е предал във фактическата власт на лизингополучателя и му е предоставил свободното ползване на обекта на лизинга в рамките на уговорения срок В този смисъл между страните няма спор, а и от представения по делото Договор за финансов лизинг със задължително придобИ.е на собствеността № ***** от ****г. се установява, че между същите е възникнало валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор за финансов лизинг. С него ищецът е поел задължение да придобие собствеността по отношение на лек автомобил марка „***********”, идентификационен номер на рама ********“, с peг. № ******, който да предаде за възмездно ползване на лизингополучателя, срещу задължението му да заплаща лизинговите вноски с общ размер на лизинговата стойност от 13 000 лева, с първоначална вноска от 3900 лева, главница в размер на 9000 лева ведно с начислена възнаградителна лихва от 17 639, 79 лева при годишен лихвен процент от 39.60%. В договора е уговорено, че при подписването му лизингополучателят е заплатил първоначална вноска от 3900 лева. Към договора е представен погасителен план, в който е установено, че задълженията за главница и лихва подлежат на заплащане на 84 погасителни вноски, всяка в размер на 321, 13 лева, с падеж на задълженията всяко 5-то число на месеца. Договорът е сключен при установени отнапред Общи условия.

От приложения по делото приемо – предавателен протокол от ****г. се установява, че лизинговият автомобил е предаден на лизингополучателя, 3 ведно с 2 бр. ключове, с пробег към датата на подписване на протокола от 258 305 километра. В протокола е обективирано изявлението на лизингополучателя, че приема лизинговият актив такъв, какъвто е към датата и часа на подписване на протокола, и потвърждава, че е извършил оглед и лизинговият актив отговаря на предварително избраните от него технически характеристики и спецификации. В протокола е посочено, че занапред лизингополучателят няма да има каквито и да било претенции към лизингодателя относно състоянието на лизинговия актив, неговата комплектованост или възможност за употреба и екплоатация.

Установява се, че ищецът като лизингодател е изпълнил задължението си и е придобил от трето лице лек автомобил марка „***********”, идентификационен номер на рама ********“, с peг. № ******, който е предоставил за ползване на ответника като лизингополучател срещу договореното възнаграждение, платимо на месечни вноски в размер и с падеж, посочени в погасителен план, неразделна част от договора, при уговорено задължително придобИ.е на собствеността върху лизинговия актив. За установяване на това обстоятелство е представен процесният Приемо – предавателен протокол от ****г., подписан от лизингополучателя.

Този частен свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила, доколкото не е оспорен в преклузивните за това срокове по чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че изявлението на лизингополучателя за получаване на лизинговия актив, изхожда от лицето, сочено като негов автор.

Съгласно чл. 13.5 от Общите условия към договора за лизинг, лизингодателят има право да прекрати договора в случай на забава в плащането на първоначалната вноска, лизингова вноска, ДДС, първоначални разходи, разходи подлежащи на възстановяване по реда на чл. 8.7 от ОУ или друго дължимо плащане от страна на лизингополучателя с повече от 5 дни.

Установява се, че поради неплащане на лизингови вноски, ищецът е отправил до ответника уведомление за прекратяване на договора за лизинг от 14.01.2019г. поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски. По делото липсват данни уведомлението да е получено от страна на ответника, поради което следва да се приеме, че договорът следва да се счита прекратен на датата на връщане на лизинговата вещ /15.01.2019г./, до която дата е била осигурена възможност на лизингополучателя да ползва предоставеното по силата на договора за финансов лизинг лизингова вещ.

Договорът за финансов лизинг съчетава елементи на договор за поръчка и договор за наем, а по своите правни последици се доближава до покупкопродажба на вещ на изплащане със запазване на собствеността и в този смисъл, той може да се разглежда като форма на предоставяне на целево инвестиционно кредитиране. Тези специфики на договора не изключват основното задължение на лизингополучателя за лизингови вноски, което по аргумент от нормата на чл. 345, ал. 1 ТЗ, която препраща към договора за наем /чл. 232, ал. 2 ЗЗД/, характеризират задълженията по договора за финансов лизинг като повтарящи се трайно парични задължения, чийто падеж 4 настъпва през предварително определени интервали от време, а размерът на плащанията е изначално определен и произтича от единен правопораждащ факт. В този смисъл, задълженията на лизингополучателя за лизингови вноски се покриват с понятието „периодични плащания“. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 225 от 18.10.2017 г. по т. д. № 60274/2016 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС.

Предвид така изложеното следва да намери приложение разпоредбата на чл. 88, ал. 1, предл. второ ЗЗД като договорът за финансов лизинг да се счита развален занапред.

Следователно за ответника е възникнало задължението за заплащане на лизинговите вноски за главница и възнаградителна лихва до датата на прекратяване на договора и връщане на лизинговата вещ на лизингодателя – 15.01.2019г.,като след този период е отпаднало задължението за заплащане на лизингови вноски по договора, тъй като занапред е отпаднало действието на договора и ответникът е преустановил ползването на лизинговия актив.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса на доказване, че е погасил задълженията си заплащане на главница и възнаградителна лихва, поради което исковата претенция за тези суми следва да бъде уважена.

По силата на чл. 15.1 от ОУ към договора - при забава на плащане на парично задължение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в срок сума, за целия период на забава. По делото се установи, че ответникът е изпаднал в забава в плащането на вноска № 4 от погасителния план /с падеж 05.12.2019г./ в размер на 0, 16 лева и в плащането на вноска № 5 по погасителния план /с падеж 05.01.2019г./ в размер на 0,06 лева. По така изложените съображения съдът намира, че тази претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.