Решение № 414 от 05.09.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. Пловдив, 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215001000535 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл . ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на търговско дружество „Д.“ ЕООД вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, представлявано от управителя М. П. П. чрез пълномощника си по делото адвокат Д.А.,вписан в АК- Х. против Решение № 260019 от 01.03.2021г., постановено от Хасковският окръжен съд по търг.дело № 16/2020 г.

По силата на обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от ищеца „Д.“ ЕООД ЕИК ********* против С.

К. Т. ЕГН:********** искове по чл.145 от ТЗ за заплащане на причинените на дружеството имуществени вреди, нанесени през 2014,2015 и 2016 г. в общ размер на 26 000 лева, която претенция е предявена по частични искове ,от които: а/ иск за присъждане на сумата 16 000 лева, представляваща равностойността на липсващи материални ценности в лева без ДДС, предявена като частичен иск и представляваща част от непредявено вземане в общ размер на 201 379.42 лева;

1 б/ иск за присъждане на сумата 10 000 лева, представляваща липсваща касова наличност, предявена като частичен иск за вземане в общ размер на 242 019 лева., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от подаването на исковата молба в съда-13.01.2020 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон чл.145 ТЗ като според жалбоподателя по делото са установени всички елементи от фактическият състав, обуславящ ангажирането на имуществената отговорност на ответника като управител на дружеството през исковия период.

Във връзка с констатацията, че счетоводството на дружеството е нередовно водено съдът не е взел пред вид факта, че през исковия период от време счетоводството е водено само и единствено от ответника, подпомогнат от неговата дъщеря и ако има нарушения, то същите се дължат на виновното поведение на ответника като действащ управител.

Поддържа се оплакването, че изводите на съда във връзка с ревизионните доклади са необосновани и направени при неизяснена фактическа обстановка.

Поддържа се оплакването ,че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон, тъй като според жалбоподателя в съдебното решение липсват мотиви, като изложените такива не съдържат отговор на направените от ищеца възражения и доводи.

Претендира се за отмяната на обжалваното решение като незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се уважи предявеният главен иск по чл.145 от ТЗ в пълния му предявен размер.

Ответника по въззивната жалба С. К. Т. ЕГН:**********, представляван от пълномощника си адвокат С. З. поддържа писмен отговор, съгласно който жалбата е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.145 от ТЗ.

Ищецът претендира исковата сума в размер на 26 000 лева като 2 обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди от действията на неговия бивш управител.

Исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди са предявени като частични, като вредите имат две проявни форми, а именно: а/ вреди, настъпили в резултат на липсващи материални ценности в общ размер на 201 379.42 лева без ДДС. Искът по това перо е предявен като частичен за сумата от 16 000 лева, която е част от вземане в общ размер на 201 379.42 лева. б/ вреди, настъпили в резултат на липсваща касова наличност в общ размер на 242 019 лева без ДДС. Искът по това перо е предявен като частичен за сумата от 10 000 лева, която е част от вземане в общ размер на 242 019 лева.

По делото е представен протокол от 30.12.2019 г. от заседание на ЕСК на „Д.“ЕООД, в което е обективирано решението на едноличният собственик на капитала да се предяви частичен иск срещу бившия управител С. К. Т. са сумата от 26 000 лева, представляваща част от сума в общ размер на 443 398.33 лева, представляваща щети от липсващи материални ценности и касова наличност, които щети са нанесени през 2014, 2015 и 2016 г.

Следователно е налице валидно взето решение на едноличният собственик на капитала на „Д.“ЕООД по чл.138, ал.1 т.8 от ТЗ- за реализиране на имуществената отговорност на бившия управител на дружеството. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд това решение на ЕСК е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на които съдът следи служебно.

Предявените искове са процесуално допустими, като при разглеждането им по същество съдът съобрази следните релевантни за спора факти:

През 2007 г дружеството –ищец е вписано първоначално в Търговския регистър като дружество с ограничена отговорност с фирма „Д.

„ООД, съдружници в която, при равни дялове са лицата М. П. П. и ответника СЛ. К. Т.. Няма спор, че през исковия период от време, за който ищецът претендира, че на дружеството са нанесени имуществени вреди 3 същото е било управлявано и от двамата управители, действащи заедно и поотделно.

І. По иска за вреди с произход – липсващи материални ценности;

Ищецът твърди ,че ответникът е закупил от името на дружеството през стопанската 2014 г.-2015 г. материали- горива и смазочни материали, семена, препарати и торове по представени общо 25 броя фактури. Тези материали са на обща стойност от 187 484.50 лева, без ДДС и са осчетоводени по сметка 600- разходи за материали.

Твърдението на ищеца е, че през стопанската 2014 -2015 г. дружеството не е развивало производствена и търговска дейност, поради което така закупените материали не са били вложени. Със счетоводни операции били „изчезнали“ от счетоводните документи на дружеството.

За стопанската 2015- 2016 г. дружеството също не е развивало производствена дейност, но отново е закупило материали, чиято фактурната стойност е в общ размер на 5 690.39 лева. И в този случай според ищеца закупените материали не са били вложени в производствената дейност на дружеството, били изписани само счетоводно.

За стопанската 2016 -2017 г. дружеството е закупило материали, чиято фактурна стойност е в общ размер на 8 204.44 лева, без ДДС. И тези материали, закупени с представените пет фактури е нямало как да бъдат вложени, тъй като и през тази стопанска година дружеството не е развивало производствена дейност.

По този начин за трите стопански години от исковия период от време дружеството-ищец „ Д.“ ООД е претърпяло щети, произтичащи от липсващи материални ценности в общ размер на 201 379.42 лева.

Искът обаче е предявен като частичен до размер на 16 000 лева, представляваща част от вземане за имуществени вреди с произход – липсващи материални ценности в общ размер на 201 379.42 лева.

Тезата на ищеца е, че материалите реално не са били вложени в производството, тъй като и през исковия период дружеството не е развивало стопанска дейност.

В писмения си отговор ответника СЛ. К. Т. оспорва твърдението, че дружеството не е осъществявало дейност , като твърди, че такава е била 4 осъществявана до 2017 г. включително.

От факта, че е отпаднала регистрацията на дружеството като земеделски производител не може да се направи извода, че същото не е осъществявало дейност. През исковия период от време М. П. П. е бил управител на дружеството наред с ответника С.Т. и е имал фактическа и правна възможност да участва в делата на дружеството и да упражнява контрол върху дейността му.

Тезата на ответника е ,че закупените материали са били реално вложени в производствената дейност на дружеството, която не е била преустановена,а е продължила без прекъсване през целия исков период от време.

От представените по делото доказателства се изяснява, че ищцовото дружество е продължило да извършва своята производствена и търговска дейност. Основната му дейност е била селскостопанската дейност по арендуването и обработката на земеделски земи и тази дейност е продължила . Дружеството е разполагало със селскостопанска техника, за работата на която са били необходими различни материали. Като свидетел по делото е разпитан св. В. Р., който е установил, че чрез притежаваната от него фирма „ С. **“ ЕООД е продавал и доставял на дружеството гориво, смазочни материали, акумулатори и авточасти за машините. Заявките са били подавани лично от С. Т., като най-често са подавани заявки за горива и смазочни материали.

Свидетелят е пояснил, че фактурирането на закупените материали става ежемесечно, но плащането не става веднага. При продажбата на горива към издадената фактура се прикрепва и касов бон, който отразява стопанската операция. Датата на доставката и момента на плащането не съвпадат и във времето е имало просрочени фактури, като понякога са били допускани забавяне на плащането от 7-8 месеца.

Плащането е ставало винаги по банков път и обикновено фирмите, които са регистрирани като земеделски производители след получаване на субсидиите изплащат задълженията си по банков път. Такава е била практиката и при взаимоотношенията с фирма „Д. „ООД, а впоследствие и с новообразуваната фирма “Д. -1 „ЕООД. Наред с това като свидетели са разпитани Я. Ж. Л. и Н. К., които са установили, че са предоставяли земеделската си земя под аренда на фирмата на С.Т., като редовно са си получавали рентата, за което са се подписвали на ордер или на списък за получени суми.

5

От показанията на разпитаните свидетели става ясно ,че дружеството „Д. „ООД под оперативното ръководство на управителя С.Т. е продължило да осъществява земеделската дейност до стопанската 2015 -2016 г.

Следва да се отбележи, че дружеството е осъществявало основно селскостопанска дейност, но това не е било единственото занятие. В предмета на дейност на „Д. „ООД е включена и покупката и препродажбата на стоки.

От допълнителното заключение на вещото лице Р. К. се установява, че за времето от 01.09.2014 г до 31.12.2016 г. са издадени общо 14 броя фактури за закупени материали, горива семена, транспортни услуги. Общият размер на извършените от фирмата плащания за този период от време е 269 900.78 лева. От тази сума плащанията, извършени от дружеството по банков път са в размер на 265 230.86 лева и само 4 669 лева по касов път.

Вещото лице Р.К. е установила, че за процесния период от време закупените материали, горива и т.н. са отчитани счетоводно по сметка 600 – Разходи за материали, след което са се отнасяли по сметка 610- Разходи за основна дейност. Директното изписване на закупените материали през сметка 600 не съответства на изискванията на ЗСч., но от това не може да се направи извода, че материалите не са вложени реално в дейността на дружеството.

Не може да се направи извода, че материалите са само счетоводно изписани, без да са вложени, от което би могло да произтече щета за дружеството.

Пред въззивната инстанция бе прието заключение на вещото лице Д.Й., който също потвърди съществуващата в дружеството практика по счетоводното отразяване на закупените материали. В счетоводството на „Д.

„ООД самото изписване на материалите е ставало директно при тяхното закупуване. Тази операция е осчетоводявана чрез дебитиране на счетоводна сметка 600-Разходи за материали срещу кредитиране на счетоводна с/ ка 400/ Доставчици. При този начин на счетоводно отразяване като първични счетоводни документи за изразходването на материалите служат документите за тяхната покупка,т.е.фактурите. Извода на вещото лице Д.Й. е, че незаприходяването на материалите в счетоводна сметка 301 / Материали/, а директното им изписване чрез счетоводна сметка 600/ Разходи за материали/ не представлява липса на първични счетоводни документи. Това се отнася до наличните фактури в счетоводството, които са били осчетоводени и с които 6 са закупени материали от дружеството. А от показанията на тримата свидетели се установява, че тези материали реално са били вложени в производствената дейност на дружеството, която е била особено интензивна през 2014 г., а след това е продължила , но вече в по-малък обем.