Определение № 197 от 10.04.2023, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. В. 07.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ СЪСТАВ ВЪЗЗИВНИ МНО, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно частно гражданско дело № 20231300500159 по описа за 2023 година

Постъпила е частна жалба от О. Д. НА МВР- В.,представлявана от П. М.

К. - Директор с адрес: гр. В. против определение № 151 от 25.01.2023 г. по гр. дело № 20221320101142 на Районен съд- В. с правно основание: чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Поддържа ,че съгласно трайната практика на ВКС при обективно съединяване на искове материалният интерес съвпадал със сбора от цената на отделните искове.

Ето защо в случая с оглед на това, че сборът от цената на двата иска е 626,91 лв.,то присъдената държавна такса от 100 лв., изчислена според броя и размера на исковете, следвало да бъде намалена на 50 лв., който размер съответствал на сбора от цената на двата иска.

Предвид всичко изложено дотук се иска да се отмени като неправилно и незаконосъобразно определението, постановено по гр. дело № 1142/2022г. като се измени решението по делото и се намали размерът на присъдената държавна такса.

След като взе предвид събраните по делото доказателства ,съдът прие за установено следното :

1

От ответната страна е постъпила молба с вх.№ 488/16.01.2023 г.,с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта на разноските ,касаещи присъдената държавна такса в размер на 100 лв.,като се иска промяната й на 50 лв.

Поддържа се ,че държавната такса следва да се изчисли с оглед сбора от исковете,а не върху всеки иск.

Ищцовата страна е взела отношение по молбата,като подържа, че същата е неоснователна.

С постановеното решение по гр.д.№ 1142/2022 г. по описа на ВдРС ответникът е осъден да заплати държавна такса в размер на 100 лв.Съдът е приел,че в случая ,с оглед цената на исковете/главен и акцесорен такъв по чл.86 ЗЗД/ определената държавна такса от 100 лв. е законосъобразна,тъй като предявените от ищеца в настоящото производство главен и акцесорен иск са в условията на обективно кумулативно съединяване, като този по чл.

86, ал. 1 ЗЗД е обусловен и има акцесорен характер.Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск.По главния иск ,който е уважен размер от 506,86 лв., се дължи според районния съд държавна такса от 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Дължимата държавна такса по акцесорния иск,който с уважен в размер от 120,05 лв.,също е 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.Общата сума на дължимата се държавна такса по двата иска възлиза на 100 лв.,толкова колкото е и присъдено в диспозитива на решението.

С оглед изложеното съдът е оставил без уважение подадената, от ответника О.Д. на МВР-В. молба по чл.248 ал.1 ГПК вх.№ 487/16.01.2023 г.

Така постановеното определение е незаконосъобразно ,тъй като съгласно трайната практика на ВКС при обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове.Ето защо в случая с оглед на това, че сборът от цената на двата иска е 626,91 лв.,то присъдената държавна такса от 100 лв., изчислена според броя и размера на исковете, следва да бъде намалена на 50 лв., който размер съответства на сбора от цената на двата иска.

2

По силата на Чл.72 ал.1 ГПК за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците .В определение № 469 от 9.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3147/2018 г., IV г. о. се сочи ,че ако по делото се претендира едно благо – таксата е една, колкото и да са основанията, от които това благо се извежда и колкото и да са лицата, които го претендират, или от които това благо се претендира при наличие на общност на основанието (арг. чл. 72, ал. 1 ГПК, И.. ДВ, бр. 86 от 2017 г.). В това определение ВКС изрично подчертава ,че главница и мораторна лихва, натрупана до и след подаване на исковата молба съставляват едно благо ,т.е. един интерес по смисъла на Чл.72 ал.1 ГПК .

По делото не следва да се присъждат разноски ,тъй като ответната страна не е станала причина за завеждане на настоящото дело .

Водим от горното и на основание Чл.248 ГПК Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 151 от 25.01.2023 г. по гр. дело № 20221320101142 на Районен съд- Видин ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ решение №603/19.12.2022 г. по гр.д.№20221320101142 в частта ,в която ответникът О. Д. на МВР гр.В. ,с адрес гр.В. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-В. държавна такса над сумата от 50 лв.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3