Решение № 6749 от 18.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6749 гр. С., 18.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Р.Д. при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110169885 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „ДРУЖЕСТВО” ЕАД е предявил срещу Т. С. М. и С. М. М., като наследници на М. С. М., осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 1933.76 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер .., находящ се в гр. С.., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 358.16 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.11.2021 г., сумата от 41.86 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 9.09 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 01.11.2021 г.

Счита, че съгласно наследствените квоти и притежаваното от тях право на собственост ответниците следва да бъдат осъдени за следните суми:

1 .

Т. С. М. – 3/4, а именно: 1450.32 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер .., находящ се в гр. С.., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането; 268.62 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 01.11.2021г., както и главница за услугата дялово разпределение в размер на 31.39 лв. за периода от м.10.2018г.

1 до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва за забава върху нея, в размер на 6.81 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 01.11.2021 г.

2 .

С. М. М. – 1/4, а именно: 483.44 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер .., находящ се в гр. С.., за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането, 89.54 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 01.11.2021 г., както и главница за услугата дялово разпределение в размер на 10.46 лв., за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва за забава върху нея в размер на 2.27лв. за периода от 01.12.2018 г. до 01.11.2021 г.

Ищецът твърди, че е било налице облигационно отношение с наследодателя на ответниците, който бил собственик на процесния топлоснабден имот и е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците не са изпълнили задължението си по чл. 63, ал. 1 от Общите условия, тъй като не са подали заявление за промяна на партидата след смъртта на наследодателя им. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в посочените по-горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот се начисляват от „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата – „ФИРМА” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват предявените искове като частично неоснователни. Не оспорват, че са наследници на М. С. М. при посочените от ищеца квоти, както и че към момента на смъртта му той е бил собственик на процесния имот. Не оспорват, че в процесния имот е доставяна топлинна енергия в твърдените от ищеца количества за периода от м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.

Оспорват дължимостта на претендираната от ищеца сума за размера над 1855.50 лв. до пълния предявен размер от 1933.76 лв. Твърдят, че задълженията са частично погасени чрез извършени от М. С. М., а впоследствие и от наследниците му Т. С. М. и С. М. М. плащания, а за задълженията за периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г. вкл. правят възражение за 2 погасяването им по давност. Оспорват претенцията за заплащане на лихва за забава в общ размер на 358.16 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 01.11.2021 г. с аргумент, че частичната неоснователност на главната претенция влече и частична неоснователност на акцесорната претенция за лихва за забава, както и с аргумент, че част от задължението за законна лихва е погасено чрез извършено от ответниците плащане. Оспорват частично претенцията за заплащане на сумата от 41.86 лв. – главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., като за задълженията от м.10.2018 г. до м.11.2018 г. навеждат възражение за давност. Оспорват частично и задължението за лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, доколкото частичната неоснователност на главната претенция влече и частична неоснователност на акцесорната претенция за лихва за забава.

Твърдят, че с платежни нареждания от дати 19.12.2018 г., 31.01.2019 г., 08.03.2019 г., 01.04.2019 г., 04.06.2019 г., 22.07.2019 г., 25.10.2019 г. били платили общо сумата в размер на 765 лв. за топлинна енергия, потребена за процесния имот. Сочат, че с два броя платежни нареждания от 20.02.2020 г. били платени сумите в размер на 240.70 лв. и 60 лв. съгласно фактура №**********, а с платежно нареждане от 11.03.2020 г. била платена сумата в размер на 330.92 лв. съгласно фактура № ... С платежно нареждане от 22.04.2020 г. била платена сумата от 314.74 лв. съгласно фактура № .. С два броя платежни нареждания от 06.07.2020 г. били платени сумата от 150 лв. и сумата от 150 лв. съгласно фактура № .. и фактура № ..

Предвид изложеното, молят да бъдат отхвърлени исковете за размера над 1855.50 лв. до пълния предявен размер от 1933.76 лв. за потребена топлинна енергия, да бъде отхвърлена претенцията за лихва за забава за сумата над 283.83 лв. до пълния предявен размер от 358.16 лв., да бъде отхвърлена претенцията за услугата дялово разпределение за сумата над 37.56 лв. до пълния предявен размер от 41.86 лв., както и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху сумата за дялово разпределение съразмерно с неоснователната част от претенцията за главницата.

Третото лице-помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. ., ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. С определението от 12.03.2022 г. за безспорно е обявено обстоятелството, че ответниците са 3 наследници на М. С. М., който е бил собственик на процесния топлоснабден имот, респ. ответниците са съсобственици на процесния имот и период при сочените от ищеца квоти.

Следователно установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.

Съдът е отделил за безспорен и фактът, че ищцовото дружество е доставило до процесния имот топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена. Видно, както от представените и неоспорени от ищеца и третото лице-помагач писмени документи – общи фактури, извлечение от сметки по месеци, изравнителни сметки, така и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. размерът на дълга е 3797.09 лв.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В случая, експертизата е приела, че доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за първия отчетен период – периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. – възлиза н а 1787.93 лв. Видно от представеното и неоспорено съобщение към фактура № .. от 31.07.2019 г., подаденото то ФДР изравнение е било в размер на 345.84 лв. – сума за доплащане, като впоследствие е направено ново изравнение от 31.08.2019 г. и така изравнителната сметка за отоплителен сезон м.05.2018 г. – м.04.2019 г. е определена на 379.27 лв. – така, индивидуална справка за отопление и топла вода на л. 97 от делото и изводите на вещото лице по експертизата, таблица по задача № 2/. Посочените стойности съдът приема за безспорни предвид липсата на възражения от страна на ответниците относно количеството и качеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, с оглед на което и съдът не е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза.

Видно от изложеното, установява се, че размерът на потребената топлоенергия за 4 периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е 2167.20 лв. (1787.93 лв. + 379.27 лв.) при отчитане на изготвената изравнителна сметка за процесния период. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според реално потребеното и по този начин абонатът заплаща действително изразходваната от него енергия за целия отчетен период.