Определение № 399 от 30.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. София, 30.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20248002101526 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

С решение № 261018 от 26.07.2023г., постановено по гр. д. № 3532 от 2021г. по описа на Софийски градски съд след частична отмяна на решение № 20263035 от 27.11.2020 г., постановено по гр. д. № 35822/2012 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният иск по чл. 64 от ЗС от "Ком Сед" ООД против Н. Р. Т., М. Р. М., С. Х. Т., Й. Х. П., А. Х. А., както и срещу М. К. Д. и И. П. Д. като наследници на И. Х. Х., че "Ком Сед" ООД има ограничено вещно право да ползва като прилежащ терен в нормативно определените размери площ за разликата над 3 000 кв. м. до 5300 кв. м. от недвижим имот, находящ се в [населено място], с площ от 5300 кв. м., съставляващ имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], съгласно стопанското предназначение на собствената си сграда, построена в посочения поземлен имот и представляваща "Обор за сто крави", със застроена площ от около 630 кв. м., изградена в парцел І от 6. 105 дка.

Със същото решение на СГС е потвърдено решение № 20263035 от 27.11.2020 г. по гр. д. № 35822/2012 г. на СРС в частта му, с която се приема за установено в отношенията между страните по предявения иск по чл. 64 от ЗС, че "Ком Сед" ООД има ограничено вещно право да ползва като прилежащ терен в нормативно определените размери площ от 3 000 кв. м. от недвижим имот, находящ се в [населено място], с площ от 5300 кв. м., съставляващ имот с 1 идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], съгласно стопанското предназначение на собствената си сграда, построена в посочения поземлен имот и представляваща "Обор за сто крави", със застроена площ от около 630 кв. м., застроен в парцел І от 6. 105 дка, като е определена същата площ по скицата на вещото лице Б., представляваща неразделна част от допълнителното заключение по съдебно- техническата експертиза с вх. № 268705 от 14.03.2023 г., съответно с площ от 3 000 кв. м. и повдигната в оранжев цвят и по контура буква М-цифра 3- Е-Ж-И-К-Л-М, която скица, приподписана от състава на въззивния съд представлява неразделна част от решението.

В установения от закона срок против въззивното решение е постъпила касационнна жалба от "Ком Сед" ООД. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1,т.1 и т.3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички ангажирани по делото доказателства детайлно, поотделно и в тяхната взаимна връзка и да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и да изложи кредитира ли или не събрани в хода на делото гласни доказателства във всичките им части като изложи изрични мотиви за това? Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 298/28.04.2010г. по гр.д. № 3972/2008г. на ВКС, IV-то г.о.; решение № 10/01.02.2012г. по гр.д. № 130/2011г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 212/01.02.2012г. по т.дело № 1106/2010г.на ВКС, II-ро т.о.; решение № 341/11.11.2011г. по гр.д. № 992/2010г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 815/15.02.2011г. по гр.д. № 1713/2009г. на ВКС, IV-то г.о.; решение № 480/08.05.2009г. по гр.д. № 1888/2008г. на ВКС, IV- то г.о.; решение № 1329/11.07.1995г. по гр.д. № 2372/1994г. на ВС V- то г.о. и решение № 239/14.11.2012г. по гр.д. № 1207/2011г. на ВКС, II-ро г.о.

2. Следва ли предявените права по чл. 64 от ЗС и търсената защита, в хипотезата на погиване на част от сградата, построена в чужд имот, след 2 предявяване на иска и преди прогласяването по надлежен съдебен ред на погасяването на правото на строеж за нейното възстановяване и без въведени в процеса възражения в този смисъл от страна на собствениците на служещия имот - да бъдат признати по обем, съобразно моментната фактическа обстановка, без отчитане на правата на собственост на суперфициара по отношение на сграда, построена в чужд имот и правото на суперфициара да възстанови погиналата сграда или част от такава? В същата хипотеза, релевантно ли е за спора обстоятелството дали са извършвани/извършени или не от страна на насрещния ищец действия, които изпълват съдържанието на правото на строеж в смисъл на неговото реализиране за възстановяване на погиналата част от сградата?

3. Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 64 от ЗС, при определянето на площта от служещия имот, необходима за обслужването и ползването на господстващата сграда според нейното предназначение, освен нормативно предвидената площ, да съобрази достъпът от път и подходите до сградата, съобразно нейното разположение в имота? Може ли решаващият съд да определи необходимата площ за обслужване и ползване на господстващата сграда, като изключи от същата площта от служещия имот, която осигурява единствен възможен достъп и подход до сградата, съобразно нейното разположение в имота?

В срок не е постъпил отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответник по делото и ищец по насрещния иск по чл. 64 ЗС/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

Производството по делото е образувано по предявен от Б. Х. Т., С. Х. Т., Й. Х.

П., А. Х. А. и И. Х. Х. против от "Ком Сед" ООД иск с правно основание чл.108 ЗС относно недвижим имот, находящ се в [населено място], с площ от 5300 кв. м. с идентификатор № *** по КК на селото.

За съвместно разглеждане е приет предявеният от "Ком Сед" ООД установителен иск за собственост досежно сграда „Заслон за 500 овце“ с площ от около 600 кв. м., застроена в пасищен комплекс, съставляващ парцел *** с площ от 5.383 дка от изработения парцеларен план на стопански двор, находящ се в [населено място] и сграда "Обор за сто крави" със застроена 3 площ от около 630 кв. м., находяща се в парцел І от 6.105 дка, находящ се в [населено място], както и иск по чл. 64 от ЗС за определяне прилежащата част от терена към двете сгради.

Първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск по чл. 108 ЗС, както и насрещния установителен иск по чл.124 ГПК относно сградата „Заслон за 500 овце“. Признато е за установено , че „Ком Сед" ООД е собственик на основание давностно владение на сграда „Обор за сто крави“. Производството по иска по чл. 64 ЗС е прекратено.

С решение № 8256 от 07.12.2017 г. по в. гр. д. № 4734/2017 г. на СГС е отменено решението на районния съд в прекратителната му част относно иска по чл. 64 ЗС за сграда „Обор за сто крави“ и делото е върнато за произнасяне по така предявения иск. В останалата му част решението на районния съд е потвърдено.

С решение № 55 от 12.07.2019 Г. по гр. д. № 2608/2018 Г., на ВКС, ІІ г.о., след частична отмяна на решение № 8256 от 07.12.2017 г. по в. гр. д. № 4734/2017 г. на СГС, е признато за установено по отношение на ответника "Ком Сед " ООД, че С. Х. Т., Й. Х. П., А. Х. А. и И. Х. Х. са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на недвижим имот, находящ се в [населено място], с площ от 5300 кв. м. с идентификатор № *** по КК на селото, без намиращата се в него сграда "Обор за 100 крави".

Делото е върнато за ново разглеждане в осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС след определяне на прилежащата площ по реда на чл. 64 ЗС.

С решение № 20263035 от 27.11.2020 г., постановено по гр. д. № 35822/2012 г. на Софийски районен съд, съдът се е произнесъл по иска по чл. 64 ЗС , като е приел, че "Ком Сед " ООД има ограничено вещно право да ползва като прилежащ терен в нормативно определените размери площ от 5300 кв. м. от недвижим имот, находящ се в [населено място], с площ от 5300 кв. м., съставляващ имот с идентификатор № *** съгласно стопанското предназначение на построената в този поземлен имот сграда "Обор за сто крави", със застроена площ от около 630 кв. м., застроена в парцел *** от 6.

105 дка, находящ се в [населено място].

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при произнасянето си следва да съобрази настъпилите след предявяването на иска промени във фактическите обстоятелства, каквото е разрушаването на част от сградата, за която е предявен искът по чл. 64 ЗС, тъй като по реда на чл. 64 ЗС 4 собственикът на сградата може да иска да му бъде предоставено правото да ползва съответна част от терена, само ако сградата е вече построена и докато тя съществува. Това право възниква с факта на построяването на сградата и се погасява с факта на разрушаването й.

Въз основа допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че в процесния поземлен имот има съществуващи постройки, представляващи две части от бивша постройка – обор за крави.

При изслушването си вещото лице е пояснило, че в процесния имот има една сграда, на която централната част е разрушена, поради което и на схемата излиза, че сградите са две, но някога сградата е била една. На територията са регистрирани два животновъдни обекта, съответно с предназначение отглеждане на ЕПЖ /говеда/ с капацитет 50 бр. /удостоверение № 78 от 24.04.2020 г. / и 120 бр. ЕПЖ /удостоверение № 059/08.11.2018 г. /.

Животновъдният обект е за свободно отглеждане на едър рогат добитък.

Съдът е посочил, че според вещото лице може да се приеме, че сградата отговаря на изискванията на Наредба № 44 от 20.04.2006 г. При съобразяване с Приложение № 2 от същата, площта за отглеждане на 100 крави в двор е 600 кв. м . Към тази площ следва да се прибавят място за хранене и напояване, технологични коридори и пътеки, вкл. такива за обслужване на сградата, както и място за съхранение на тор и други отпадъци. Необходимо е да се съобразят достъпът от път, подходите и конкретното разположение на постройките.

Според вещото лице прилежащата площ към сградата за отглеждане на едър рогат добитък , която постройка е с площ от 600 кв. м., следва да е 3 000 кв. м. с отчитане на съборената част от постройката, а без отчитане – 3600 кв. м.

Съдът е посочил, че вещото лице е изготвило скица, на която е отразило констатациите си, като достъпът до територията е през път от север. Според разясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в о. с. з на 17.05.2023 г., достъпът се осъществява по алеята между т. 14 и точката с буква "з" в синьо на скицата към основното заключение.

Въз основа на така приетото за установено е направен извод, че за прилежаща площ към процесната сграда "Обор за 100 крави" следва да се определи тази по скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от допълнителното заключение, съответно с площ от 3 000 кв. м. и повдигната в оранжев цвят и по контура буква М-цифра 3- Е-Ж-И-К-Л-М.

При тези мотиви на въззивния съд, не са налице сочените от касатора 5 основания за допускане на касационно обжалване по въпросите, поставени в т.1 и т.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.

Първият правен въпрос е за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да се произнесе по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните. Трайно е разбирането в практиката на ВКС /вкл. и посочената от касатора/, че задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 и чл. 235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото доводи и възражения на страните в рамките на спора, въведен с въззивната жалба. В случая не се констатира въззивният съд да се е отклонил от тази практика, тъй като е обсъдил релевантните за спора доказателства и въз основа на тях е основал изводите си, като се е произнесъл по доводите и възраженията на страните.