Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 14.10.2021, Районен съд - Средец

Съд
Районен съд - Средец
Дело
Гражданско дело 206/2021
Вид
Решение № 59
Подписан
14.10.2021
В сила
10.11.2021
Състав
Сирануш Сахак Артинян

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Търговски закон
  • чл.288 · Търговски закон
  • чл.326, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Средец, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20212170100206 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Матеус – 6“ ООД, ЕИК 102930761, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.Сарафово, ул.“Октомври“, № 41, представлявано от управителя М.Т.Д., чрез пълномощника адв.И.Ч., против „ТрансКар 8“ ЕООД, ЕИК 205342426, със седалище и адрес на управление: гр.Средец, област Бургас, ул.“Мусала“, № 3, представлявано от управителя И.П.К..

Ищецът твърди, че фактура № 32313/18.01.2021г. на стойност 268,20 лева и фактура № 32363/22.01.2021г. на стойност 537,30 лева, били съставени по повод факта, че в полза на ответника били осъществили ремонтни услуги с техни авточасти. Фактурите били съставени след като ответникът бил приел извършените от ищеца услуги и това било видно от това, че били подписани от представляващия го, а също така били и включени в дневниците за продажби по ЗДДС на „Матеус 6“ ООД за януари 2021г. Излага се, че изначално бил налице неформален договор за изработка, по който ищецът бил изпълнител, а ответникът – възложител, като първият осъществил възложената работа, но дължимото за това възнаграждение било изцяло неизплатено. Договорът за изработка бил сключен на 15.01.2021г., когато съвпаднали волеизявленията на двете страни, като в изпълнение на така постигната договореност, на следващия ден – 16.01.2021г. възложителят предоставил МПС за ремонт, ремонтът завършил на 18.01.2021г. и била съставена първата хронологично фактура № 32312/18.01.2021г. Първият ремонт бил осъществен в периода 16-18 януари 2021г. и касаел възглавница на окачването, бърза връзка и шлауфка, необходими за смяна на възглавницата, горивен филтър, труд по смяна на възглавницата и труд по смяна на горивния филтър. Ищецът сочи, че тъй като ответникът останал доволен от ремонта, на 19.01.2021г. отправил искане за извършване и на други авторемонтни услуги на същото МПС – без никаква връзка с вече извършените. След като дружеството ищец се съгласило да извърши и втори ремонт, на 20.01.2021г. възложителят „ТрансКар 8“ ЕООД предал отново автомобила, като били извършени авторемонтни услуги, които били приключили на 22.01.2021г. и за тях била съставена втората фактура № 32363/22.01.2021г. Така осъществения втори ремонт в периода от 20-22 януари 2021г. касаел ремонтен комплект за компресор, маркуч, дехидратор, авточасти, необходими за ремонт и труд по ремонта на компресора и смяна на маркуча и дехидратора. Стойността на всеки ремонт включвал цената на необходимите авточасти и цената на вложения труд по манипулацията с тях.

Ремонтите били осъществени в ремонтната база на „Матеус – 6“ ООД, която се намирала в 1 град Бургас, Северна промишлена зона, ул.“Крайезерна“, квартал 25А, като били осъществени по отношение на собствения на „ТрансКар 8 ЕООД“ товарен автомобил Волво ДК А 5673. При получаване на камиона след втория ремонт, ответникът изрично бил заявил, че е доволен от извършеното, като в знак на това направил малък подарък на ремонтния екип. След няколко часа обаче пак се явил и заявил, че няма да плати. Твърди се, че ищецът извършвал и преди ремонтни услуги за ответника и последният винаги бил изряден, което се свеждало и до своевременно плащане на цената на услугата. В процесният случай обаче – няколко часа след получаване на камиона след втория ремонт, ответникът заявил, че не харесвал цената на изработеното и нямало да плати. Тъй като сумите за извършените ремонтни услуги не били заплатени от „ТрансКар 8“ ЕООД, дружеството ищец било подало заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 113/2021г., но по издадената заповед за изпълнение било постъпило възражение и в тази връзка бил подаден настоящия иск по реда на чл.415, ал.1 от ГПК. Отправя се искане да бъде постановено решение, установяващо, че „ТрансКар 8“ ЕООД е задължено към „Матеус - 6“ ООД до размера на сумите от 805,50 лева – главница, представляваща сбор от възнагражденията за извършени авторемонтни услуги, по повод на които са съставени фактура № 32313/18.01.2021г. и фактура № 32363/22.01.2021г., както и законна лихва върху размера на главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените разноски в рамките на заповедното и исковото производство.

В хода на производството ищецът се представлява от адв. И.Ч., който поддържа исковата молба. Прави уточнение, че при получаване на камиона след втория ремонт и след като ответникът заявил, че е доволен от извършеното, той получил и втората фактура, взел я със себе си и след определен период от време – час или два, се върнал и оставил фактурата на ищеца. Отправя искане за уважаване на исковата претенция. Представя писмени бележки, в които излага подробни съображения относно основателността на исковата молба.

Претендира сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „ТрансКар 8“ ЕООД, чрез пълномощниа адв.ИЛ. ИЛ., е подало отговор на исковата молба, с който оспорват изцяло исковата претенция, така както е предявена по основание и размер. Счита, че не дължи твърдяната от ищеца сума, както и че исковата претенция е неоснователна и недоказана. Ответникът твърди, че фактура № 32312/18.01.2021г. била осчетоводена в дружеството ответник, бил ползван и данъчния кредит. Стойността не била заплатена поради това, че се установило, че фактурираните части надвишавали трикратно пазарните цени на същите, както и това, че във фактурата на позиция 4. Смяна на възглавница и 5.

Смяна на филтър, не било отбелязано марка, количество и единична цена – не ставало ясно за какво се фактурирала сумата в размер на 80,00 лева без ДДС. Ако се имало предвид, че това е труд, то това следвало да се отбележи като час и единична цена, а ако това било за труд, отново тази цена трикратно надвишавала нормалните пазарни цени за труд за тази услуга. Ответникът излага, че не бил спорен фактът, че не е съгласен със стойността на фактурите, като това било заявено и от самия ищец. По отношение на фактура № 32312/18.01.2021г. се релевира, че не била с идентично съдържание с екземпляра, който бил предоставен на ответника, като имало дописване и това я правело неистински и опорочаващ извършената сделка. Фактура № 32363/22.01.2021г. не била получавана от „ТрансКар 8“ ЕООД, респективно не била осчетоводена в дружеството ответник, като и в нея липсвали съществени реквизити относно съдържанието на фактурата, което водело до извод за нереалност на така описаната услуга/сделка. Оспорват се и двете фактури № 32313/18.01.2021г. и № 32363/22.01.2021г. по съдържание и истинност, както и дължимостта на остойностяването на всяка една отделна позиция и същата била нищожна на основание чл.26, ал.1, тъй като противоречала на правен принцип, а именно за надлежна индивидуализация на доставката в самите фактури, което правело на практика невъзможно проследяването на действителния предмет на доставката. Ответникът излага, че уговорките между страните били устни и той бил възложил устно какво следвало да бъде сменено, без да било постигнато съгласие относно предмета на услугите и стойността на тяхното извършване, като в тази връзка се сочи нормата на чл.326, ал.2 от ТЗ, според която ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стоки при подобни обстоятелства. Отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

2

При проведените открити съдебни заседания ответникът се представлява от адв.И., която поддържа отговора на исковата молба. Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. Изразява становище, че заключението на вещото лице е необосновано и не следва да се кредитра. Отправя искане да не се кредитират и свидетелските показания на свидетелката Г., тъй като е в трудово – правни отношения с ищцовото дружество и не можела да бъде обективна и безпристрастна. Претендира разноски.

Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената фактура № 0000032312/18.01.2021г., издадена от „Матеус – 6“ ЕООД на получателя „ТрансКар 8“ ЕООД са извършени следните авторемонтни дейности: възглавница – 124,17 лева, бърза връзка и шлауфка – 5 лева, филтър горивен – 14,33 лева, смяна на възглавница – 60 лева и смята на филтър – 20 лева, всичко на стойност 223,50 лева, като с начисленото ДДС общата дължима сума по фактурата е 268,20 лева. Във фактура № 0000032363/22.01.2021г., издадена от „Маеус – 6“ ЕООД на получателя „ТрансКар 8“ ЕООД е посочено, че са извършени следните авторемонтни дейности: ремонтен комплект компресор – 99,17 лева, маркуч – 55,83 лева, дехидратор – 30 лева, авточасти – 12,70 лева, ремонт компресор, смяна маркуч и дехидратор – 250 лева, всичко на стойност 447,75 лева, като с начисленото ДДС общата дължима сума по фактурата е 537,30 лева. Представен е дневник на продажбите на „Матеус - 6“ ЕООД за периода от 01.01.2021г. до 31.01.2021г., в който въпросните две фактури са включени, както и Справка – декларация за данък върху добавената стойност за деклариране на продажбите за месец януари 2021г. и начисленото ДДС, в които са включени и въпросните две фактури. Приобщени са в материалите по делото справка за вземанията, задълженията и плащанията по тях, като за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2020г. са издадени 21 броя фактури на ответното дружество „ТрансКар 8“ ЕООД, а дължимото по всяка една от тях било платено от него.

Представени са и проформа – фактура от 18.05.2021г., издадена от „Европарт България“ ЕООД, за следния артикул: въздушна възглавница Europart, с цена 60 лева, фактура № 5600007863/22.01.2021г., издадена от „СФК - Трак“ ООД, за следния артикул: ремонтен комплект компресор въздушен Volvo, VADEN , с цена 33,95 лева и оферта от 18.05.2021г., издадена от „СФК - Трак“ ООД, за следния артикул: въздушна възглавница 3713, ROLL, VOLVO, AB455L, с цена 45,95 лева.

В хода на проведеното съдебно дирене са приобщени свидетелските показания на свидетелката И.В. Г., която работела в „Матеус – 6“ ЕООД като приемала заявките за автомобилите и след приключване на ремонта съставяла фактурите. Твърди, че ответното дружество било от доста години клиент на нейния работодател „Матеус - 6“ ЕООД.

Последно ответното дружество било при тях през месец януари, като тогава обслужвали негов автомобил, за което свидетелката съставил фактура № 0000032363/22.01.2021г. на стойност 537,30 лева. Г. прочела въпросната фактура на управителя на „ТрансКар 8“ ЕООД Иван К., той я разписал и я взел. След един час К. се върнал, оставил фактурата, тъй като не бил доволен от цените, след което си тръгнал.

В настоящото производство е прието заключение на Съдебно – оценъчна експертиза, която съдът кредитира като обективно изготвена и обоснована. При изготвяне на заключението вещото лице, използвайки номера на шасито на автомобила, е установил католожните номера на всяка една от процесните автомобилни части. Сравнил предлаганите цени на частите в следните специализирани интернет сайтове: truckshop.bg, avtochasionline24.bg, както и от следните магазини – Европарт България и Балканстар Бургас. Вещото лице излага, че за вложения труд използвал като източник дадените данни от Балканстар, където цената на един час труд била 60 лева и спрямо нужното време за монтаж, демонтаж и възстановяване на товарните автомобили, определил нужното време за ремонт на автомобила. Имало специфика за труда на „Матуес – 6“ ЕООД – там не се заплащало на час, а се заплащал труд по фиксирана цена за конкретна част, като в техния офис имало поставен ценоразпис. Видно от заключението са направени подробни таблици с цените на авточастите и труда, предлаган на различните места, изследвани от вещото лице, като накрая е посочено, че средната цена на вложените части и труд по фактура № 0000032312/18.01.2021г. е 328,20 лева с ДДС, а по фактура № 0000032363/22.01.2021г. – 3