Решение № 15049 от 04.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15049 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110129109 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. А. Ч., с ЕГН:

**********, адрес гр. София, ..........., чрез адвокат М. В. М., със съдебен адрес - гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „България“ № 196, представлявано от управителя ..........., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №486965/07.08.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 21.05.2024 г., до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че сключила Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023 година с ответника. Твърди, че съгласно същия получила заемна сума в размер на 800,00 лева, при ГПР от 48.100%, при 9 на брой месечни вноски. Съгласно чл.8 от Договора следвало да заплати и неустойка в размер на 689,99 лева, поради това, че не предоставила обезпечение по кредита. Твърди, че платила и погасила задължението по процесния договор, като заплатила общо сумата от 1400,00 лева. Счита сключения Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023г., за нищожен. Твърди, че същият противоречи на чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.1,ал.1,т.9 от ЗПК. Твърди, че въпреки посочения годишен лихвен процент, в договора липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита или е променлив. Нарушението било още по съществено доколкото нито в договора, пито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди, че процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11 ал. 1 от ЗПК. Твърди, че посоченият в договора ГПР не включвал всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Твърди още, че липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Също така не ставало ясно от договора дали предвидената неустойка била включена в ГПР. Твърди, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала за 1 неустойка в размер на 689.99 лева не била включена в ГПР и ГЛП. Твърди, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Поддържа, че неустойката но чл.8 от Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК, като развива подробни съображения в тази връзка. Във връзка с горното иска от съда да постанови решение, с което да осъди „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „България“ № 196, представлявано от управителя ........... да заплати на М. А. Ч., с ЕГН: **********, адрес гр. София, ..........., чрез адвокат М. В. М., със съдебен адрес - гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 600 лева, недължимо заплатена по недействителен Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023г., ведно със законовата лихва от момента на депозиране на исковата молба – 21.5.2024 година до заплащане на задължението. В условията на евентуалност иска съдът да осъди „Креди Йес“ ООД на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищцата, сумата в размер на 500,00 лева, недължимо заплатена неустойка по Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023г., ведно със законовата лихва от момента на депозиране на исковата молба – 21.5.2024 година до заплащане на задължението.

Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Ответникът не оспорва, че ищцата е кредитополучател, който е сключил с дружеството „КРЕДИ ЙЕС” ООД договор за паричен заем № 486965 на 07.08.2023г., при общи условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр.

Не се оспорва, че договорената сума от 800,00 лева е получена от кредитополучателя, за което той подписал РКО от 07.08.2023г. Не се оспорва, че било уговорено връщането й на 9 месечни погасителни вноски от по 104.33лв., както и че бил посочен и размерът на погасителната вноска от по 181,00 лв. месечно, в който размер била включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение, видно от приложения към договора погасителен план. Ответникът сочи, че страните постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен процент от 3.330% и годишен процент на разходите от 48.100%. Твърди, че между страните било уговорено и предоставяне от страна на кредитополучателя на обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на поръчител/ипотека/особен залог/банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се дължи неустойка. /чл. 8 вр. чл. 6 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ/. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора и съответно за нищожност на клаузата на чл.8 от процесния договор. Ответникът иска от съда да отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски.

С писмена молба вх. № 79238/06.03.2025г. ищецът е направил искане по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК за изменение на размера на предявения главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер до сумата от общо 775,31 лева, както и за изменение на размера на предявения евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер до сумата от общо 640,99 лева, допуснато от съда с протоколно определение от 12.03.2025 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта на доклад, обективиран в определение № 43390/24.10.2024 г., и обявен за окончателен в проведеното на 12.03.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че е бил сключен Договор за паричен заем № 486965 на 07.08.2023 г., че договорената сума от 800,00 лева е получена от кредитополучателя, че е уговорено връщането й на 9 месечни погасителни вноски от по 104.33лв., че е посочен и размерът на погасителната вноска от по 181,00 лв. месечно, в който размер е включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение.

Съгласно чл. 6 от договора страните се споразумяват той да бъде обезпечен едновременно с две отделни обезпечения: гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал.

2

2, т. 1 от ОУ към договора за заем, и с второ, избрано от заемателя обезпечение – ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В чл. 8 от договора е посочено, че с подписването му заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че при непредставяне на уговореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, или в случай, че предоставеното от него обезпечение не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 689,99 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителен план към договора за заем.

Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на „Креди Йес“ ООД, е, че в чл. 10, ал. 2, т. 1 от тях са предвидени конкретни изисквания относно обезпечението „гарант“, както следва: две физически лица, всяко от които да отговаря кумулативно на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1 000 лева съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Между страните не е спорно, а се установява от представения по делото като писмено доказателство разходен касов ордер, че заемодателят е предоставил на заемателя уговорената заемна сума в размер на 800 лева.

Между страните не е спорно, а се установява от представената по делото справка от ответника /л.64/, че за погасяване на задълженията си по процесния договор за кредит заемателят е извършил в полза на заемодателя седем плащания, в резултат на което погасените суми са следните: погасена главница по договор – 800 лева, погасена лихва по договор – 131.64 лева, погасена неустойка по договор – 640.99 лева, погасена наказателна лихва – 2.68 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платена сума без основание – недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит, евентуално по нищожни отделни клаузи от него.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: сключване на договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни норми или на добрите нрави; извършени от ищеца плащания на сумите по договора за заем в полза на ответното дружество.

При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на платените от ищеца суми – наличието на валидни клаузи в процесния договор за заем, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност.

В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на процесния договор за потребителски кредит и включените в него клауза за възнаградителна лихва и неустоечна клауза.

Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на 3 закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.