Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 8351 от 24.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно от частен характер дело 6261/2026
Вид
Разпореждане № 8351
Подписан
24.06.2026
В сила
28.09.2026
Състав
ПЕТРОСЛАВ ВОЛЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8351 гр. София, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Наказателно дело частен характер № 20261110206261 по описа за 2026 година след като се запознах с материалите по делото и с депозираната от Е. М.

М. тъжба срещу И. Л. М. с твърдения за извършени от последния престъпления от частен характер и след извършване на проверката по чл.

247б, ал. 2 от НПК, намирам следното:

Налице са основания за частично прекратяване на наказателното производство поради това, че част от описаното в тъжбата по отношение на И.

М. не съставлява престъпление и поради неизпълнение на указания за посочване на датата на едното от инкриминираните деяния.

Относно И. Л. М. в тъжбата се твърди, че на 27.01.2026 г. в град София в телевизионното предаване „Лице в лице“, излъчено по „БТВ“, както и в три броя видеа, публикувани в цифрови платформи на 07.04.2025 г., на 08.04.2025 г. и на 22.01.2026 г. е казал нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител Е. М. М., с което М. извършил спрямо тъжителя М. престъплението „клевета“.

В случая съдът намира, че част от инкриминираните изрази, които се твърди да са били изречени във видеата, публикувани в цифровите платформи на 07.04.2025 г., на 08.04.2025 г. и на 22.01.2026 г. и с които се претендира, че И. М. е казал нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител М., тоест го е оклеветил, са изначално несъставомерни и не представляват престъпление.

Клеветата е престъпление, при което деецът довежда до знанието на поне едно трето лице извън себе си обстоятелства, които са позорни за другиго. За обективната съставомерност на деянието е необходимо разгласените обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на този, за когото се отнасят (недостойни от гледище на общоприетите морални разбирания и предизвикващи еднозначната негативна оценка на обществото), както и да бъдат неистинни. Правната теория и съдебната практика трайно приемат, че позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в 1 обществото, като приписването на престъпление (втората форма на изпълнително деяние) представлява всъщност частен случай на разгласяване на позорно обстоятелство. Следва да се посочи, че извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка, извод, съждение или изразява свое становище.

Инкриминираните от тъжителя изрази, за които се твърди да са били изречени във видеата, публикувани в цифровите платформи на 07.04.2025 г., на 08.04.2025 г. и на 22.01.2026 г. и за които съдът намира, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство, са следните:

„За община Аврен разследваме още няколко измами, които после ще покажем на всички хора. Говорим за огромни престъпления, които стават с организираната престъпна група във Варна, която си действа навсякъде.

Нормално е купувачите на гласове, както навсякъде другаде, те са си хора които се ползват с протекциите на властта. Тези хора са доста силни, тези лобита и работят и те директно работят с Д. П. и Б. Б., тука вече работят и с И. П. общо. На нас ни нанесоха над 120 000 000 милиона щети. Сега ние ще си ги вземем, защото това не са ала - бала. Ние сме единствените които постигаме успехи на дела“. В този цитат никъде не се споменава името на тъжителя Е. М. М. или длъжността, която той заема – кмет на Община Аврен.

Говори се общо, като единствено се споменават имената Д. П., Б. Б. и И. П., но нито един от тях не е настоящият частен тъжител. Поради това не може да се приеме, че изречените думи се отнасят именно за тъжителя и той е техен адресат. Говори се общо, като тъжителят прави изводи и предположения, че става въпрос за него, но той няма как да е сигурен какво е имал предвид М.

(какво е било неговото субективно отношение) и по адрес на кого са били казани думите, след като не е споменато името на М. и той не е идентифициран по друг начин. В наказателното право обвинението трябва да е категорично и да не почива на предположения, каквито са налице в случая.

Изводите на тъжителя към кого са били отправени думите са една негова субективна преценка, но в случая, за да се повдигне обвинение трябва да са налице обективни факти, а не субективни предположения. Без значение е субективното отношение на пострадалия, а важното е какво обективно се твърди да е било извършено от дееца и спрямо кого.

Следващият инкриминиран цитат е: „Ожесточеният сблъсък с лобитата показа, че битката не е загубена. Скоро след това хора от Варна, Добрич и Шумен потърсиха помощ в община Ветрино, чието гражданско общество успя да устои на натиска на мутри, на медийния кръг „Капитал“ и на наркомани, представящи се за журналисти, които, макар и обявени за национално издирване, бяха викани в Народното събрание, за да ръсят още лъжи и обиди.“ В този цитат отново никъде не се споменава името на тъжителя Е. М. М. или длъжността, която той заема – кмет на Община Аврен, поради което отново не може да се приеме, че изречените думи се отнасят именно за тъжителя и той е техен адресат. Говори се за кръга „Капитал“ и за наркомани, представящи се за журналисти, като отново тъжителят прави изводи и предположения, че става въпрос за него, но той няма как да е сигурен какво е имал предвид М. (какво е било неговото субективно отношение) и по адрес на кого са били казани думите, след като не е споменато името на М. и той не е идентифициран по друг начин. В наказателното право обвинението трябва да е категорично и да не почива на предположения, каквито са налице в случая. Изводите на тъжителя към кого са били отправени думите са една негова субективна преценка, но в случая, за да се повдигне обвинение трябва 2 да са налице обективни факти, а не субективни предположения. Без значение е субективното отношение на пострадалия, а важното е какво обективно се твърди да е било извършено от дееца и спрямо кого.

Следващият цитат е: „Позиция на партия „Величие“ относно безобразията в община Аврен. Управляващите не информират населението и поставят хората пред свършен факт. Вярваме, че всяко решение, което засяга живота и бъдещето на българските граждани, трябва да бъде прозрачно, законосъобразно и с мисъл за хората, а не в полза на лични или корпоративни интереси. Партия „Величие“ ще покаже на обществото всички нередности, които се извършват там и с които се унищожава един цял живописен район. Земи, които са защитени от закона, ще бъдат превърнати в индустриална зона. Ние ще настояваме за осветляване на всички обстоятелства около инвестиционните намерения, свързани с ветрогенераторите, както и за пълното разкриване на нередностите в общинското управление. Тези, които управляват, продължават да съсипват държавата с цел лично облагодетелстване. Този модел на безнаказаност и корупция трябва да спре веднъж завинаги. Ще търсим отговорност от всички, които са допринесли за тази екологична и социална несправедливост“. За пореден път никъде не се споменава името на тъжителя Е. М. М. или длъжността, която той заема – кмет на Община Аврен, поради което отново не може да се приеме, че изречените думи се отнасят именно за тъжителя и той е техен адресат. Говори се принципно за някакви нередности в Община Аврен, но без да се споменава конкретно лице, като отново тъжителят прави изводи и предположения, че става въпрос за него, но той няма как да е сигурен какво е имал предвид М. (какво е било неговото субективно отношение) и по адрес на кого са били казани думите, след като не е споменато името на М. и той не е идентифициран по друг начин. В наказателното право обвинението трябва да е категорично и да не почива на предположения, каквито са налице в случая. Изводите на тъжителя към кого са били отправени думите са една негова субективна преценка, но в случая, за да се повдигне обвинение трябва да са налице обективни факти, а не субективни предположения. Без значение е субективното отношение на пострадалия, а важното е какво обективно се твърди да е било извършено от дееца и спрямо кого.

Последният такъв несъставомерен цитат е: „Какво се случва в община Аврен?“: „Защото това е един кмет, който днеска се опитва да слага ветрогенератори, утре прави сметища и прави далавери, а днеска виждаме как тръгва да реже парцели“. Тук е конкретизирано, че думите се отнасят за кмета на Община Аврен, но в казаното няма нищо позорно. Сами по себе си обстоятелствата, че кметът се опитва да слага ветрогенератори, да прави сметища и да реже парцели не са позорни, като в случая тези негови действия явно срещат неодобрението на М., който има право на своя лична оценка и мнение, но поставянето на ветрогенератори, правенето на сметища и реженето на парцели не са позорни обстоятелства, нито престъпления. Същото се отнася и до твърденията, че кметът правел далавери. Това да се правят далавери също само по себе си не е позорно, тъй като далаверата означава действие, от което лицето има изгода, но не означава непременно, че това действие е незаконосъобразно, престъпно или неморално. Може да се касае за съвсем законови и разрешени действия, от които едно лице има облага, тоест само по себе си правенето на далавери не е позорно. Примерно в разговорния език някой казва, че е купил нещо на „далавера“, което означава, че го е купил 3 много изгодно и на добра цена, а не, че е направил нещо неморално и укоримо.

Необходимо е да се посочи, че цитираните по-горе изрази не осъществяват състава и на престъплението „обида“. На първо място те категорично не съдържат обидни квалификации, поради което съдът намира, че в тях не са изложени твърдения за осъществен състав на престъплението „обида“. По своята същност обидата представлява отправяне към едно лице на изрази и епитети, които накърняват честта и достойнството му и са приети в обществото като неприемливи, вулгарни и цинични. Посочените изрази обективно не са от естество да накърнят честта и достойнството на тъжителя М..

Относно цитата: „Кмета на Аврен, който е човек мафиот, сега за престъпник нали трябва официално да е осъждан. Те няма да го осъдят, но той е мафиот защото прави поредица от ощетяващи обществото сделки. И сега ще отидат да му кажат, че той не е откраднал къмпинга, но той не го е откраднал защото не присъства името му. Къмпинга е държавен и сега ще го пускат по БТВ да лъже хората, че това не е вярно“, то в същия се съдържат позорни твърдения за тъжителя М., но въпреки дадените от съда изрични указания за посочване на датата на публикацията, понеже такава не е посочена в тъжбата, указанията в тази насока не са изпълнени, поради което за съда не става ясно коя е датата, на която се твърди да са били разгласени позорните обстоятелства, тоест да е било извършено престъплението, а няма как да се повдига обвинение и евентуално едно лице да бъде признато за виновно в извършване на престъпление, без да е посочено времето на извършването му. Времето, мястото, начинът на извършване на престъплението и самоличността на извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно обвинение и те трябва ясно да бъдат посочени при повдигане на обвинението, за да знае деецът по какви обстоятелства следва да се защитава и какво подлежи на доказване в производството. След като не е посочено времето на извършване на деянието, то няма как съдът да приеме за редовно това повдигнато обвинение и щом като нередовността не е отстранена, въпреки изричните указания на съда, то наказателното производство следва да се прекрати и в тази му част.

С оглед изложеното и предвид възприетото от съдията-докладчик, то образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено частично по отношение инкриминираните изрази: „За община Аврен разследваме още няколко измами, които после ще покажем на всички хора. Говорим за огромни престъпления, които стават с организираната престъпна група във Варна, която си действа навсякъде. Нормално е купувачите на гласове, както навсякъде другаде, те са си хора които се ползват с протекциите на властта. Тези хора са доста силни, тези лобита и работят и те директно работят с Делян Пеевски и Бойко Борисов, тука вече работят и с Иво Прокопиев общо. На нас ни нанесоха над 120 000 000 милиона щети. Сега ние ще си ги вземем, защото това не са ала - бала. Ние сме единствените които постигаме успехи на дела“; „Ожесточеният сблъсък с лобитата показа, че битката не е загубена. Скоро след това хора от Варна, Добрич и Шумен потърсиха помощ в община Ветрино, чието гражданско общество успя да устои на натиска на мутри, на медийния кръг „Капитал“ и на наркомани, представящи се за журналисти, които, макар и обявени за национално издирване, бяха викани в Народното събрание, за да ръсят още лъжи и обиди.“; „Позиция на партия „Величие“ относно безобразията в община 4