Определение № 1634 от 30.03.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1634 гр. София, 30.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20258002104095 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрисконсулт К. М., срещу решение № 169 от 23.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 249/2025 г. по описа на Окръжен съд Враца, с което като е потвърдено решение № 13/31.01.2025 г. по гр. д. № 775/2024 г. по описа на Районен съд Козлодуй в обжалваната част, са отхвърлени предявените от касатора против А. Г. П. искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ вр. чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, вр. чл.

79 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми: 6 897, 43 лева, представляваща главница за горницата над 2 299,15 лева до пълния претендиран размер от 9 196,58 лева, за доставена и потребена електрическа енергия, дължима по фактура

№

0003457885/20.02.2023 г. за периода от 05.08.2021 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и 715,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.03.2023 г. до 05.01.2024 г. за горницата над 238,37 лева до пълния претендиран размер от 953,49 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 211/12.03.2024 г. по ч. гр. д. № 318/2024 г. по описа на РС – Козлодуй.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, 1 при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че отговорността при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия е обективна и възниква по силата на специален нормативен акт – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приетите по силата на законова делегация ПИКЕЕ.

Поради това счита, че за да възникне вземане за цената на доставена и потребена, но неотчетена електрическа енергия в полза на оператора на електроразпределителната мрежа, е достатъчно да бъде доказано, че лицето се е ползвало от електрическата енергия, но не е необходимо последното да притежава вещни права върху имота. Обосновава доводите си по арг. за противното от чл. 153 ЗЕ, който се отнася само за клиентите на топлинна енергия, но не и за тези на електрическа енергия. В тази връзка се твърди, че въззивният съд не е уважил исковете изцяло, тъй като неправилно е приел, че между „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и А. Г. П. не съществува облигационно правоотношение, поради което последният не отговаря за целия размер на задължението, а в качеството си на съсобственик на 1/4 ид. ч. от процесния имот, придобита по наследство от неговите родители, отговаря съобразно наследствения си дял. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и не е посочил защо едни от тях са кредитирани, а други не.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1) Изисква ли се във всички случаи в хипотезата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа лицето, по отношение на което възниква право на оператора на мрежата да извърши корекция на сметката, да е клиент на дружеството. Алтернативно, изпълнени ли са предпоставките на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, от които да възникне право на вземане на оператора на електроразпределителната мрежа, в случай че към електроразпределителната мрежа е присъединен обект, в който се ползва електрическа енергия, който е ползван/обитаван от лице, което не фигурира в клиентската система на оператора на ЕРМ; 2) Качеството „ползвател на мрежата“ по смисъла на чл. 56 ПИКЕЕ може ли да притежава лице, което притежава идеални части от собствеността върху присъединения към разпределителната мрежа имот, но е фактически ползвател на последния, съгласно приетите по делото доказателства; 3) При фактическия състав на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ и наличие на съсобственост върху неправомерно присъединения имот, за отговорността по чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ кое обстоятелство е релевантно – фактическо ползване по време на проверката или наличието и на други собственици на обекта, за които не се установява и не се твърди, че ползват обекта; 4) Необсъждането на релевантни за делото доказателства (свидетелските показания и констативния протокол от проверката КП № 3033902/31.01.2022 г.) и необсъждането на всички правнорелевантни факти представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява ли основание за касиране на решението и 5) Следва ли при постановяване на своето решение съдът да се 2 съобрази с материалната доказателствена сила на КП № 3033902/31.01.2022 г. относно установения ползвател на процесния обект?

По отношение на трите поставени материалноправни въпроса касаторът поддържа наличието на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В тази връзка се сочи противоречие със следната съдебна практика: по първия материалноправен въпрос – с решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., II т.о., решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г.о. и решение № 21/01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г.о.; по втория материалноправен въпрос – с решение № 198/28.03.2024 г. по гр. д. № 1061/2023 г., III г.о.; по третия материалноправен въпрос – с решение № 50186/24.10.2022 г. по гр. д. № 4372/2021 г., IV г.о., решение № 55/30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021 г., IV г.о., решение № 129/21.06.2022 г. по гр. д. № 3085/2021 г., IV г.о. и решение № 50188/24.10.2022 г. по гр. д. № 3760/2021 г., IV г.о. По отношение на процесуалноправните въпроси също се поддържа основанието по чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, както следва: по първия процесуалноправен въпрос – с решение № 15/06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г., II г.о., решение № 220/07.03.2005 г. по т. д. № 482/2004 г., II т.о. и решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., IV г.о., а по втория процесуалноправен въпрос – с решение № 104/16.08.2016 г. по т. д. № 1671/2015 г., I т.о. и решение № 249/12.11.2012 г. по гр. д. № 270/2012 г., II г.о.

Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, с доводи за неправилно приложение на чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ.

Насрещната страна - А. Г. П. не е депозирал отговор на касационна жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Със становище вх. № 3102/16.02.2026 г. последният излага доводи, че сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не са налице, а по същество оспорва доводите на касатора за неправилност на въззивното решение. Моли съда да му присъдени направените по делото разноски.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422, ал.

1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ вр. чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че фактите са правилно установени от първата инстанция съобразно събраните по делото доказателства, като направените правни изводи се споделят от него, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях.

Посочил е, че от констативен протокол № 3033902/31.01.2022 г. и от показанията на разпитаните по делото свидетели С. Б. и Йордан Иванов се установява по безспорен начин, че в обект (къща), находяща се в гр.

Козлодуй на ***, не е имало монтиран електромер и ел.

3 табло, а на място служителите на ищцовото дружество са констатирали неправомерно присъединяване чрез проводник към електроразпределителната мрежа, което води до пълно неотчитане на потребената електрическа енергия.

За да определи дали ищецът – оператор на електроразпределителната мрежа, разполага с право на корекция на сметката на ответника, въззивният съд е приел, че поначало прилагането на корекционната процедура предполага наличие на облигационно правоотношение между разпределителните дружества – мрежови оператори и крайния клиент, тъй като отношенията между тях са уредени от закона като договорни и възникват при присъединяване на обекта към мрежата при публично известни общи условия.

Съдът е посочил, че изключение от този принцип е предвидено в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, който допуска корекция и при липса на възникнало договорно правоотношение в случаите на установено неправомерно присъединяване към електрическата мрежа, когато не е проведена процедура по присъединяване по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ. По аргумент от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната електрически мрежи, според който присъединяването се извършва по искане на собственик, ползвател или наемател на обекта, въззивният съд е приел, че както самото присъединяване, така и следващите от него отношения по измерване на потребяваната електрическа енергия, са обвързани от наличието на правна връзка между клиента и обекта на присъединяване, а именно вещните права на собственост и на ползване, и правото на държане като наемател. В конкретния случай въззивният съд е приел, че ответникът е придобил по наследство от родителите си 1/4 ид. ч. от процесния имот, като по делото няма данни да се е разпоредил с нея по надлежния ред. Съдът е счел, че е ирелевантно дали процесният имот е бил обитаем, или не. Доколкото е било установено, че между „ЕРМ Запад“ ЕАД и А. Г. П. не е била налице облигационна връзка, въззивният съд е стигнал до извода, че не може да се ангажира отговорността му за пълния размер на задължението, а последният отговаря до размера на наследствения си дял по силата на чл. 60, ал. 1 ЗН. При така изложените съображения, въззивният съд е достигнал до извод, че предявените искове в обжалваната им част са неоснователни и правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.

Като взе предвид решаващите изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения:

Съгласно задължителните постановки на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, т. е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда , обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение 4 за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства . По въпроса, обусловил правните изводи на съда по предмета на спора , съдът следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона .

Първият материалноправен въпрос отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е от значение за изхода на спора и стои в основата на изводите на въззивния съд, че при липса на облигационна връзка между „ЕРМ Запад“ ЕАД и ответника, респективно при липса на качеството „краен клиент“ по смисъла на § 1, т. 27г ДР на ЗЕ, не може да бъде ангажирана отговорността му за пълния размер на коригираното вземане. Цитираната от касатора практика обаче е неотносима към настоящия случай, поради което не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. 3 ГПК. Първото от посочените решения разглежда въпроса за необходимостта крайният снабдител да доказва виновно поведение на абоната при неточно отчитане на електромера на клиента. Второто решение се отнася до наличието на правно основание за корекция на сметката при неизмерване, неточно или неправилно измерване на електрическата енергия след изменението на ЗЕ от 17.07.2012 г. и при действието на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ, както и до съответствието на общите условия с изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл.