Решение № 1201 от 14.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1201 гр. Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110203340 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от С. Б. Г., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №25-0436-00037 от 15.07.2025 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.103 ЗДвП, на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 100.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец.

Въззивникът оспорва процесното НП като незаконосъобразно и необосновано и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че не е извършено вмененото нарушение, тъй като водачът е спрял съобразно пътната обстановка и с оглед осигуряване на безопасността, като впоследствие е оказал пълно съдействие на контролните органи. Навежда и твърдения за маловажност на санкционираното нарушение. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 08.06.2025 г. около 11.20 ч. в. гр. Варна, на бул. „Княз Борис I“, посока бул.

„Цар Освободител“, непосредствено след кръстовището с ул. „Никола Йонков Вапцаров“, свидетелите В. П. и К. П. – служители на Второ РУ, ОД МВР Варна, при изпълнение на служебните си задължения като автопатрул, възприели приближаващ от ул. „Никола Йонков Вапцаров“ л. а. „Пежо 208“, рег.№***, чийто водач, при навлизане към бул. „Княз Борис I“ не спрял на стоп линията и не продължил движението си надясно по разположената там ускорителна лента за престрояване и продължаване на движението в съседната дясна лента за движение в посока към бул. „Цар Освободител“, а се насочил директно към крайната лява лента за предприемане на обратен завой по бул. „Княз Борис I“ в посока към к. к. „Златни пясъци“, при което свид. К. П. навлязла от ускорителната лента към съседната дясна лента за движение и със стоп-палка подала към водача на л. а. „Пежо 208“ знак да спре за проверка.

Тъй като водачът не променил треакторията си на движение и не се насочил към крайната дясна лента за спиране за проверка, а продължил навлизането към крайната лява лента за 1 обратен завой, свид. В. П. се отправил натам и докато л. а. „Пежо 208“ изчаквал намиращите се пред него автомобили да извършат същата маневра, разпоредил на водача да представи документите си, както и непосредствено след маневрата да направи отново обратен завой в посока към бул. „Цар Освободител“ и да спре за проверка при служебния автомобил в крайната дясна лента. Водачът С. Г. изпълнила разпореждането като представила документите си на свид. В. П., след което на същия пътен възел се върнала обратно по бул.

„Княз Борис I“ в посока бул. „Цар Освободител“ и спряла за проверка на указаното място.

Там свид. В. П., в присъствие на свид. К. П., съставил спрямо въззивника С. Г. процесния АУАН серия GA №1269157 от 08-06.2025 г. нарушение по чл.103 ЗДвП, за това, че на съответните дата и място при подаден сигнал със стоп-палка по образец от контролен орган не спряла плавно в най-дясната част на платното за движение. АУАН бил връчен на въззивника, която лично вписала възражение, че е спряла и съдействала при проверката.

Срещу съставения АУАН въззивникът предявила възражение вх.№43600010654 от 15.06.2025 г, по което назначена от наказващия орган комисия провела проверка, приключила със становище за правилност и законосъобразност на съставения АУАН приела възражението за неоснователно и отправила предложение за издаване на НП за установеното нарушение.

На 15.07.2025 г. наказващият орган издал спрямо въззивника процесното НП №25-0436-000372, с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението, и на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП наложил административни наказания „глоба“ в размер 100.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец.

Визираната фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите В. П. и К. П., така и от напълно съответстващите им приобщени документи по процесната административно-наказателна преписка – НП №25-0436-000372 от 15.07.2025 г., АУАН №1269157 от 08.06.2025 г., Становище рег.№436р-22840 от 08.07.2025 г., Възражение рег.№436000-10654 от 15.06.2025 г., Докладна записка рег.№436р-22612 от 07.07.2025 г., Справка за нарушител/водач С. Г., Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г., Заповед №365з-3445 от 26.05.2023 г., писмо вх.

№23686 от 24.03.2026 г., ведно с Заповед №0317 от 03.02.2025 г., Констативен протокол от 07.05.2025 г., Констативен протокол от 11.04.2025 г., извлечение от протокол обр.16 за строеж от 02.10.2025 г., Разрешение за ползване №ДК-07-ВН от 06.10.2025 г.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ, ОД МВР Варна съобразно Заповед №8121з1632 от 02.12.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

По съществото на спора съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние не осъществява от обективна и субективна страна състава на вмененото административно нарушение.

Разпоредбата на чл.103 ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от тях място. За да е налице съставомерност на 2 нарушението обаче, е необходимо водачът не само да е възприел подадения сигнал, но и да е имал обективна и техническа възможност да изпълни нареждането по указания начин, без да създава опасност за останалите участници в движението. Преценката за начина на безопасно спиране, съобразно скоростта, пътната обстановка и характеристиките на превозното средство, принадлежи на водача. В административно-наказателния процес е в тежест на наказващия орган да докаже по безспорен и несъмнен начин, че водачът е имал реална и безопасна възможност да спре точно на указаното място, но виновно не го е сторил. Такива доказателства по делото липсват.

По същество, показанията от всеки един от свидетелите В. П. и К. П. напълно еднозначно потвърждават твърденията от въззивника С. Г., дадени още с възражението срещу АУАН и поддържани в жалбата до съда и в хода на съдебното следствие, че сигнала със стоп-палка за спиране на автомобила за проверка е подаден към момент, в който управлявания от въззивника автомобил е бил навлязъл от ул. „Никола Йонков Вапцаров“ по платното на бул. „Княз Борис I“, но не чрез завой в дясна посока към намиращия се в крайно дясната ускорителна лента полицейски екип, а е бил директно насочен диагонално (в съответния участък с твърде ограничен периметър това пристрояване) на пътното платно към крайната лява лента за предприемане на обратен завой по бул. „Княз Борис I“ в посока к. к. „Златни пясъци“. При това разположение на автомобила в момента на възприемане на разпореждането, неговото изпълнение чрез плавно спиране в най-дясната част на платното за движение реално налага маневра с остър завой надясно и диагонално преминаване през трите ленти за еднопосочно движение в съответния участък, чието безопасно осъществяване несъмнено е много по-трудно и рисково за движението спрямо стандартните случаи на спиране за проверка при фронтално движение срещу подаващия сигнала служител. И преценката, че рязкото престрояване през няколко ленти до най-дясната част на пътното платно в такава обстановка би създало непосредствена опасност за останалите участници в движението, е не само житейски логична, но е и фактически обективно обоснована и съответства на задължението на всеки водач да не създава рискови ситуации. Поради това, съдът счита за напълно съответстващо на конкретната фактическа обстановка поведението на въззивника при възприетото разпореждане за спиране да довърши пристрояването към крайната лява лента за подход към обратен завой и да спре на това място. Въпреки твърденията от двамата свидетели В. П. и К. П. за осъществено спиране там поради изчакване за предстояща маневра, след като двамата свидетели описват на това място въззивикът С. Г. да е изпълнила разпореждането от свид. В. П. да му представи своите документи и да е получила там указания от него по провеждане на проверката, които тя стриктно е и изпълнила, съдът приема, че с това поведение от въззивника С. Г. е осъществено изпълнение и пълноценно съдействие по осъществяване на предприетото спиране за проверка.

Визираните фактически и правни констатации налагат извод за неосъщественост на твърдяното нарушение, при което оспореното НП се явява материалноправно неправилно и незаконосъобразно и поради това следва да бъде отменено.

При този изход на спора и с оглед отправеното искане, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат. Удостоверения от представения договор за правна защита размер 350.00 лв (178.95 €) е значително по-нисък от регламентираната с чл.18, ал.4 и ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. минимална стойност за всяко от двете наложени наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец, поради което обезщетението за разноски следва да бъде уважено в претендирания размер.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №25-0433-002542 от 07.01.2026 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.103 ЗДвП, на С. Б. Г., ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба“ в размер 100.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок един месец, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на С. Б. Г., ЕГН

**********, сумата 178.95 € (сто седемдесет и осем евро, 95 цента), представляваща 3 възнаграждение за адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4