Решение № 222 от 26.05.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Русе, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520200419 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Г. М., ЕГН: **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 25-1085-000282/17.02.2025 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 638, ал. 3, вр. чл. 461, т. 1 КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, издадено при съществени несъответствия с целта на ЗДвП и подписаната спогодба от Р България „Зелена карта“. Твърди, че при извършената му проверка представил лична застраховка за управление на МПС със сертификат за моторна застраховка, валидна от 02.12.2024 г. до 16.11.2025 г. В нея се съдържала информация, че застраховката била пълно автокаско, валидна и в България. По застраховката били застраховани и трети страни за причинените им щети и адвокатски разходи. В Секция 10 от застраховката било посочено, че същата имала валидност от 90 дни в чужбина, а жалбоподателят пристигнал в България на 23.12.2024 г. Моли наказателното 1 постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган – началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 04.03.2025 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 25.02.2025 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 25-1085-000282/17.02.2025 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, е издадено против М. Г. М., за това, че на 11.01.2025 г., в 13,20 ч, в община Русе, на път I-5 Русе – Велико Търново, в района на 40-тия км, в посока на движение към гр. Русе, управлявал лек автомобил „Хонда“ с великобританска регистрация SW63AAJ, собственост на Н. М.а, като към момента на проверката нямал сключена задължителна валидна застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“.

От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 11.01.2025 г., около 13,20 ч, полицейските служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе Д. С. В. и И. А. И. се придвижвали със служебен автомобил по път I-5 – Русе – Велико Търново, като се движили в посока гр. Русе. В района на с. Волово те възприели лек автомобил „Хонда“, който бил с великобританска регистрация и в движение извършили проверка дали същият имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Те установили, че такава този автомобил нямал, при което предприели действия по неговото спиране и извършване на проверка на водача. Те установили автомобилът да се управлява от жалб. М. Г.

М., а автомобилът да е собственост на Н. М.а. Първият им заявил, че имал сключена лична застраховка като водач, като им показал през телефона си 2 документ на английски език, но въпреки това служителите счели, че автомобилът нямал сключена застраховка и съставили АУАН против жалб. М. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ, тъй като управлявал МПС, влизащо в Р България от трета държава, без да има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за Р България.

Тази фактическа обстановка като цяло не е оспорвана от жалбоподателя.

Оспорени са само фактическите констатации на полицейските служители, но по отношение какво превозно средство е било управлявано, кой го е управлявал и дали се изисква да е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за него – тези въпроси не са спорни, поради което съдът и кредитира показанията на свидетелите изцяло. Жалбоподателят единствено оспорва, че е имал сключена такава застраховка, за което е представил документ на чужд език, приложен към жалбата. Съдът му е указал, че на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 134 и чл. 21, ал. 1 НПК е следвало до първото съдебно заседание да представи превод на този документ, доколкото процесуалният език, на който се води производството, е българският, и в наказателния процес, към който субсидиарно препраща ЗАНН, при представяне на документ на чужд език той следва да бъде придружен от превод на български език. Жалбоподателят не е изпълнил указанията, поради което този документ, който е представен с жалбата, следва да се изключи от доказателствената съвкупност и да не бъде ценен. Въпреки това, за пълнота на изложението и доколкото съдията-докладчик разполага с познания по английски език, следва да бъде отбелязано следното: жалбоподателят се е опитал да направи собствено тълкуване на клаузите на договора, но не е отчел обстоятелството, че съгласно Раздел 10 – „Използване на застрахованото превозно средство в Европа“, за да може да активира тази услуга на застрахователя, е трябвало да предприеме следните стъпки: да се свържи със застрахователя 10 дни преди отпътуването за държава членка на ЕС, да посочи точните дати на отпътуване и завръщане, точните държави, през които ще извърши преминаване и изобщо да представи пълна информация за пътуването. Не са налице никакви доказателства жалбоподателят да е спазил тези условия, за да му бъде предоставена застраховка на територията на Европейския съюз, следователно той не е разполагал с валидна застраховка и за Р България.

3

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице протИ.речие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съставът на нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ предвижда наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за лице, което не е собственик на МПС, но управлява същото без за него да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Същевременно жалбоподателят е нарушил текста на чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ, доколкото управлява МПС, регистрирано в трета държава, на територията на Р България, без за него да има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

От обективна страна не е спорно, че жалб. М. е управлявал МПС с рег. № SW63AAJ, собственост на Н. М.а, регистрирано във Великобритания, т.е. той е имал качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП, защото е управлявала моторно превозно средство. Управлението на ППС се изразява с боравене на уредите за контрол на същото, привеждането му в движение, привеждането му от движение в спряло състояние, предприемане на маневри и т.н., което е безспорно установено по отношение на управлявания от жалбоподателя М. лек автомобил „Хонда“ с великобританска регистрация чрез показанията на полицейските служители. На следващо място, жалб. М. е управлявал МПС, регистрирано в трета държава, за което няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за територията на Р България.

Жалбоподателят е заявил, че е влязъл на територията на Р България на 23.12.2024 г. Нарушението е установено на 11.01.2025 г., а представената застрахователна полица за валидна застраховка на територията на Р България е от 14.01.2025 г., т.е. жалбоподателят е управлявал МПС в нарушение на 4 разпоредбите на КЗ близо 3 седмици. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1 КЗ посочва субектите, които имат законово задължение да я сключат. Това на първо място са собственикът на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение (т. 1 на чл. 483, ал. 1 от КЗ), и на следващо място – всяко лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията на Р България, когато няма валидна за територията на страната застраховка (чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ). "Трета държава" по дефиницията на § 1, т. 7 от ДР на КЗ е държава, която не е държава членка по смисъла на т.

6, а именно държава-членка на Европейския съюз, или друга държава-страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. Считано от 31.01.2020 г. Великобритания не е член на ЕС, а от 31.12.2021 г. е изтекъл и единадесетмесечният преходен период, в който европейското законодателство е продължило да действа на територията на Великобритания. Тоест към датата на констатиране на нарушението Великобритания се явява трета държава по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на КЗ. От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл, защото жалбоподателят е съзнавал, че няма валидна застраховка гражданска отговорност. Бил е запознат с клаузите на сключената от него застраховка и е бил наясно със съответните условия, за да бъде същата валидна и за територията на държавите членки на Европейския съюз, но не е предприел съответните действия, за да получи застрахователно покритие и на територията на ЕС.

Санкционната норма на чл. чл. 638, ал. 3 КЗ предвижда фиксиран размер на наказанието „глоба“, върху което съдът не може да влияе по никакъв начин.

Налице е формално нарушение, като съставът му не предвижда настъпване на общественоопасни последици. Същото не носи белези на нарушение с пониска от обичайната степен на обществена опасност, за да бъде приложен чл.

28 ЗАНН, предвид обявяването за протИ.конституционен текстът на чл. 189з ЗДвП с РКС № 4 от 2025 г. - ДВ, бр. 38 от 2025 г., още повече че се касае за нарушение, извършено при форма на вината пряк умисъл, а от друга страна жалбоподателят е управлявал процесното МПС близо 3 седмици без да има сключена валидна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При тези обстоятелства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

5

С оглед изхода на делото административнонаказващият орган има право на разноски, но той не е представил доказателствата за направата на такива, както и не е поискал присъждането им, поради което и съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските с решението си.

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А В А Наказателно постановление

№

25-1085000282/17.02.2025 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе, с което на М. Г. М., ЕГН: **********, с адрес ***, му е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 638, ал. 3, вр. чл. 461, т.

1 КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6