Определение № 17383 от 14.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 8090/2026
- Вид
- Определение № 17383
- Подписан
- 14.08.2026
- Състав
- Валерия Банкова, Йоана Стоянова Адова, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Семеен кодекс
- чл. 128, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 141 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 7 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17383 гр. София, 14.08.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Йоана Ст. Адова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508090 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. с чл. 130 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 162451/20.05.2026 г. от З. В. К., чрез адв. В.Х., срещу Определение № 13252/03.04.2026 г., постановено по гр. д. № 40148/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 91-и състав, с което исковата молба е върната на ищцата и производството по делото е прекратено. Постъпила е и частна жалба с вх. № 162564/21.05.2026 г. от З. К., идентична по съдържание на горепосочената частна жалба.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Аргументира се, че първоинстанционният съд неправилно достигнал до извода, че З. К., в качеството й на прабаба на детето, не разполага с процесуалната легитимация да предяви иск по чл. 128, ал.
1 от СК, тъй такава притежавали единствено бабата и дядото на детето. Изтъкнати са доводи, че жалбоподателката полага грижи за отглеждане на детето в продължение на 8 години, живеели в едно домакинство, а след предоставяне отглеждането на детето на неговия баща не можела да вижда внучката си. Релевират се съображения за влошаване на емоционалното състояние на детето вследствие липсата на контакт с прабаба му. Твърди се, че районният съд не е установил дали е в интерес на детето да се вижда с неговата прабаба, противно на целта на чл. 128, ал. 1 от СК да бъде съхранена връзката между внучка и роднината по права линия. Моли съда да отмени обжалваното определение.
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК особеният представител на ответницата Й.О.Д. – адв. Г.Р., е подала отговор на частната жалба, в която се поддържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Застъпва се тезата, че жалбоподателката не е процесуално и материалноправно легитимирана страна да иска определяне на мерки за лични отношения с нейната правнучка, а в нормата са лимитативно 1 определени лицата с право на иск. Аргументира се невъзможността на прародителя самостоятелно да посрещне нуждите и грижите за малолетното дете. Моли се съдът да потвърди обжалвания акт.
Ответникът В.Р.С. не депозира отговор на частната жалба.
Софийски градски съд, след като се запозна с частната жалба и отговора към нея, намира следното:
Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена искова молба от З. В. К., с която е предявила искове по чл. 59, ал. 7 от СК, чл. 323, ал. 1 от ГПК, а в условията на алтернативност – иск по чл. 128 от СК, срещу В.Р.С. и Й.О.Д., родители на детето З.В.С.. С определение № 31756/28.07.2025 г. по гр. д. № 40148/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 91-и състав съдията оставил без разглеждане молбата относно искането на ищцата за определяне на привременни мерки. С последващо определение № 8645/04.03.2026 г. на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК съдът върнал исковата молба в частта, с която е предявен иск по чл. 59, ал. 1 от СК поради липса на активна легитимация на прабабата. С обжалваното по настоящото дело определение Софийски районен съд е приел, че активно легитимираните да предявят иск по чл. 128, ал. 1 от СК са само лимитативно изброените в разпоредбата лица – баба и дядо на детето, каквато ищцата, като прабаба на детето, не е. Производството било прекратено, а исковата молба - върната.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК по искане на бабата или на дядото на детето могат да се определят мерки за лични отношения с детето, ако това е в негов интерес. Разпоредбата урежда изчерпателно кръга на правните субекти, легитимирани да отправят такова искане до районния съд по настоящия адрес на детето, като прабабата не е изрично посочена.
Заглавието на нормата „лични отношения с близки“ не обосновава противното тълкуване, доколкото преценката на интереса на детето изключва разширителното тълкуване. Следва да се приеме, че законодателят има предвид само възходящите от втора степен на родство по права линия, а не и от следваща степен. Аргумент за това тълкуване е, че понятията „баба“ и „дядо“, употребени и в други разпоредби на СК, се отнасят именно до тази категория възходящи, като в случаите на родство от по-горна степен това изрично е посочено (например чл. 140, ал. 1 и чл. 141 от СК).
Традиционните отношения в българското общество поставят прародителите (баба и дядо) сред родствениците от т.нар. разширен семеен кръг, с които децата се намират в найтясна връзка след техните родители, доколкото именно те участват в отглеждането и възпитанието на децата, а създадените помежду им лични отношения се характеризират със съдържание, сходно с това между родители и деца. Законодателят е отчел тази близост и необходимостта от изрична правна уредба на личните отношения между децата и тази именно категория техни родственици по майчина и по бащина линия в хипотези, когато поради различни житейски обстоятелства връзката помежду им е прекъсната или нарушена.
2
Различният прочит на чл. 128, ал. 1 от СК в смисъл и прабабата да е носител на правото да поиска определяне на мерки за лични отношения с детето би довел до хипотеза правораздавателният орган да допусне и лица извън най-близкия семеен кръг да предявяват претенции, посредством които да засегнат сочените отношения и най-добрия интерес на детето.
Когато законодателят изрично ограничава кръга от лица, които могат да търсят защита на свои субективни права, ограничението касае правото на иск като предпоставка за допустимост на исковата молба. Подобно на исковите производства, тези по спорна съдебна администрация могат да бъдат инициирани само от процесуално легитимирани лица. Съдът дължи служебно да извърши проверка на това обстоятелство и когато легитимацията липсва – да приложи последицата, уредена в чл. 130 от ГПК. Активната процесуална легитимация на ищеца се извежда от съдържащите се в исковата молба твърдения. Следователно, при наведени твърдения, че ищецът е субект извън кръга от лица с право на иск, уреден в чл.
128, ал. 1 от СК, процесуалното правоотношение не е валидно възникнало и делото подлежи на прекратяване на посоченото основание.
Софийски градски съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба - да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 278, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 162451/20.05.2026 г. и частна жалба с вх. № 162564/21.05.2026 г., подадени от З. В. К., ЕГН **********, чрез адв. В.Х., срещу Определение № 13252/03.04.2026 г., постановено по гр. д. № 40148/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 91-и състав, с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото в частта по иска на З. В. К. с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК за определяне на мерки на лични отношения с детето З.В.С..
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3