Решение № 625 от 23.11.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Благоевград, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500529 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е пред съда въззивна жалба от адв. М. У., като пълномощник на Б. Г. Ш., от гр.

Б., ул. „Д.“, № *, вх. *, ап. *- ищец пред първоинстанционния съд, срещу Решение № 151/05.04.2022г., постановено по гр.д. № 2824/2021г. по описа на РС Благоевград, с което е отхвърлен предявения срещу „Ф...” Е., ЕИК * отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Навадени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност по отношение на обжалваното решение на РС Благоевград, като постановено в противоречие със събраните доказателства по делото, както и с установената трайна съдебна практика.

Поддържа се с въззивната жалба, че основен за решението по настоящия казус е даденото разяснение с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК, според което искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го изпълни, като давността се прекъсва с предприемането на всяко изпълнително действие за принудително изпълнение в рамките на поискания изпълнителен способ.

Във връзка с оплакването за неправилност, оспорва се с въззивната жалба извода на първоинстанционния съд, че първото изпълнително действие с което е прекъсната давността, което е прието за началото на нов 5 годишен срок за погасяване на вземането, е 1 образуването на 08.09.2016г. на изп. дело № 753/2016г. по описа на ЧСИ Б. В.. Оспорва се извода на съда и относно следващото действие което е прекъснало течението на давносттаподаване на молба от взискателя на 23.06.2021г., с която е поискана от ЧСИ извършването на конкретен изпълнителен способ и са возлъжени на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, за което съдът се е позовал на Решение № 1747/2020г. на ВКС на IV г.о. на ГК.

Сочи се с въззивната жалба, че първоинстанционния съд не е отчел че исканията на взискателя са действия които могат да прекъснат давността, но с ефекта на поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина за която взискателят отговаря.

Поддържа се необоснованост на обжалваното решение, тъй като в настоящия казус съдът не е изследвал въпроса дали взискателят не е отказал съдействие за извършване на изпълнителни действия на ЧСИ. Изложени са доводи от въззивната страна, че в настоящия случай, след подаване на молбата от взискателя на 23.06.2021г., съдебният изпълнител е извършил действия въз основа на тази молба, като е наложил запори върпу ППС, собственост на длъжника, а наложеното задължение за взискателя да заплати сумата от 72лв. държавна такса за вече извършените действия, не биха могли да доведат до обезсилване на действията на ЧСИ.

С въззивната жалба се поддържа, че плащането на такси след извършването на изпълнителните действия въз основа на подадената молба от взискателя, не може да върне прекъсването на давността към датата на подаване на молбата от 23.06.2021г. Изложени са правни доводи, че на осн. чл. 116 б. „в” от ГПК, следва да се приеме че давността се прекъсва с извършването на всяко принудително действие в рамките на изпълнителното производство, като в случая давността е прекъсната с налагането на запор на 12.10.2021г.

Поддържа се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че от последното валидно извършено изпълнително действие от ЧСИ, което е налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника на 04.10.2016г., до налагането на запора на 12.10.2021г. е изминал период по- дълъг от 5 години, поради което вземането на „Ф...” Е. от длъжника Б. Г.

Ш., е погасено по давност.

При изложените съображения от въззивника, иска се от въззивния съд да отмени решението на РС Благоевград като неправилно и необосновано и да постанови ново, с което да уважи предявения от ищеца установителен иск по чл. 439 от ГПК, като доказан и основателен.

Претендират се и разноските пред двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от „Ф...” Е., чрез пълномощника юрк. Ваня Цвяткова, с който се оспорва депозираната въззивна жалба от Б. Г. Ш., като допустима, но по съществото си неоснователна.

Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното решение на РС Благоевград е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и с тълкувателната практика на съдилищата в съответствие с приетите становища на ВКС.

2

С писмения отговор на жалбата поддържа се, че обжалваното решение на РС Благоевград е правилно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Подкрепят се изводите на състава на РС Благоевград, че молбата от взискателят от 08.09.2016г., с която е поискано извършване на конкретен изпълнителен способ и е извършено възлагане на ЧСИ по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, е прекъснало давността и е започнал да тече срока на нова погасителна давност. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че налагането на запор върху трудовото възнаграждение ищеца при работодателя му „А...” Е., на 04.10.2016г., е следващото валидно изпълнително действие, което е прекъснало срока на давността, но към този момент 5 годишния давностен срок не е бил изтекъл.

С писмения отговор са изложени правни доводи, основани на разрешенията дадени с Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г. IV г.о. на ГК, с които се приема че когато кредиторът направи искане за предприемане на изпълнително действие, се прекъсва давностния срок, дори същинското действие да бъде извършено след изтичане на срока на давността, като поддържа се от въззиваемата страна са отговора на в. жалба, че правилно в настоящия казус първоинстанционния съд е приел, че забавянето на предприетото изпълнително действие в процесния случай е по причина, за която взискателят не отговаря, тъй като след дадените задължителни указания от ЧСИ, взискателят е внесъл дължимата държавна такса за извършените действия. В този смисъл изпълнено е разпореждането на оторизирания от държавата орган за принудително изпълнение, като същото е изпълнено от взискателя съгласно дадените му указания и в указания от съдебния изпълнител срок, като е оказал дължимото съдействие.

Отделно са изложени съображения че според чл. 79 от ГПК, разноските в изпълнителното се дължат от длъжника, като се внасят авансово от взискателя, така че дори и дължимата такса да е внесена след указания от ЧСИ срок, то изпълнителното действие на взискателят се счита за валидно извършено.

При така развите правни доводи с отговора на въззивната жалба, застъпва се становището че по отношение на настоящия казус приложимо е приетото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

При изложените съображения, иска се от съда да остави въззивната жалба на Б. Г. Ш. без уважение, като въззивният съд остави в сила обжалваното решение на РС Благоевград като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсулстко възнаграждение на осн. чл. 78 ал 8 от ГПК и във вр. с чл. 37 ал.1 от Закона за правната помощ, в размер на 100лв.

Направено е с отговора на въззивната жалба и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждения на насрещната страна, съобразно фактическата и правна сложност на делото, на осн. чл. 78 ал.5 от ГПК.

В становищата си по съществото на делото, пълномощниците на страните поддържат доводите изложени с въззивната жалба и отговора към нея.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след като анализира и обсъди 3 събраните доказателства от първоинстанционния съд поотделно и в тяхната съвкупност и като взе в предвид доводите на страните, в рамките на компетентността си на въззивна инстанция, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на ИМ от Б. Г. Ш., ЕГН **********, на адрес гр. Б., ул. „Д.“, № *, вх. *, ап. *, чрез адв. М. У., срещу „Ф...” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х. И.“, № *, представлявано от Л. К. Д..

Съдът е сезиран с отрицателел установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с който се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Ф...” Е., че Б. Г. Ш. не дължи на дружеството ответник, сумите по изп. лист от 18.11.2015г., издаден по ч.гр.д. № 1779/2015г. по описа на РС Благоевград, съставляващи неизплатени суми по Договор за паричен заем № *, сключен през месец 04.2010г. между *** и Б. Г. Ш., което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 08.07.2014г. на цесионера„Ф...” Е. и за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

С исковата молба се поддържа пред първоинстанционния съд, че длъжника Б. Г. Ш., не дължи сумите установени с горецитирания изпълнителен лист и за които е било образувано изп. дело № 686/2021г. по описа на ЧСИ Б. В., тъй като претендираното вземане е погасено по давност.

Поддържа се становище от ищцовата страна, че вземането е погасено по давност към 28.09.2021г., тъй като към този момент е изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД пет годишен давностен срок. Излагат се доводи, че давността не е прекъсвана с годно извършено от ЧСИ изпълнително действие, след последното валидно изпълнително действие- налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. Г. Ш., със запорно съобщение изпратено до „А...” Е., което е извършено по искане на взискателя, по първоначално образуваното изп. дело № 753/2016г. по описа на ЧСИ Б. В.. Същото е било прекратено от съдебния изпълнител поради перемция, на осн. чл. 488 ал.1 т. 8 , с постановление от 05.04.2021г.

Излагат се с ИМ правни съображения, че съгласно чл. 116 ал. 3 ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на съответното действие за принудително изпълнение. С т. 10 от ТР № 3 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС е прието, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Поддържа се от ищеца с ИМ и в хода на първоинстанционното производство пред РС Благоевград, че по образуваното ново изп. дело № 686/2021г. по описа на ЧСИ Б. В., по молба на взискателя „Ф...” Е. от 23.06.2021г., са били извършени от съдебния изпълнител редица изпълнителни действия- налагане на запори върху банковите сметки на длъжника; на запор върху притежаваните от него ППС и запор върху трудовото му възнаграждение при новия му работодател, но същите са извършени след 05.10.2021г. и макар да съставляващ същински изпълнителни действия, не са могли да прекъснат давността, тъй като 5 годишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД е бил вече изтекъл на дата- 28.09.2021г. и вземането на кредитора вече е било погасено по давност.

4

В срока по чл. 131 от ГПК, постъпил е отговор на исковата молба от ответника- „Ф...” Е., с който се оспорва предявения иск, като се поддържа становище за неоснователност и се иска отхвърлянето му. Претендират се разноските пред първата съдебна инстанция.

Поддържа се от ответника пред първоинстанционния съд, че „Ф...” Е. е кредитор на Б. Г. Ш., за вземане прехвърлено на дружеството ответник чрез Договор за цесия от 08.07.2014г., сключен между цедента *** и цесионер- „Ф...” Е., като е налице редовно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането. С очи се с писмения отговор от ответника пред първоинстационния съд, че вземането е за суми съставляващи неизплатени главница, договорна лихва, такси и разноски по Договор за паричен заем № *, за което има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 1779/2015г. по описа на РС Благоевград, по искане на взискателя *** ЕАД.

Не се оспорва и твърдението на ищеца пред РС Благоевград- че въз основа на молба от взискателя „Ф...” Е., първоначално е обраувано изп. дело № 735/2016г. по описа на ЧСИ Б.