Акт от 08.04.2019, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93 гр. Перник, 08.04.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник в открито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Слава Георгиева при секретаря Валентина Христова и при участието на прокурор Моника Любомирова при Окръжна прокуратура-*, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 39 по описа на Административен съд-Перник за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.

203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.

1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от Р.Г.Р., с адрес *** чрез адв. Я.С.,*** против Национална агенция по приходите. Претендира се заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 12 400.60лв. /дванадесет хиляди и четиристотин лева и шестдесет ст./ лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения по повод оспорване на наказателно постановление № *** от 10.11.2017г., издадено от директор на офис „*“ при ТД на НАП-София, по което е образувано АНД № 63/2018г. по описа на Районен съд-*. С решение № 167 от 08.06.2018г., постановено по АНД № 63/2018г., е отменено изцяло като незаконосъобразно оспореното наказателно постановление. Срещу първоинстанционното решение е подадена касационна жалба и е образувано КАНД № 393/2018г. по описа на Административен съд-*. С решение № 327 от 20.09.2018г., постановено по КАНД № 393/2018г., е оставено в сила решение № 167 от 08.06.2018г., постановено по АНД № 63/2018г. по описа на районен съд-*.

В исковата молба се сочи, че в производството пред въззивната и пред касационната инстанция ищецът бил защитаван от адвокат, на когото заплатил адвокатски възнаграждения пред двете инстанции в размер на 12 400.60лв./по 6 200.30лв. за всяка инстанция/, съгласно сключени договори за правна защита и съдействие. С исковата молба се иска и присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца, адвокат Я.С.,*** излага доводи, че искът е доказан по основание и размер. Пледира искът да се уважи, както и да се присъдят сторените по делото разноски, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът– Национална агенция по приходите, чрез процесуалния си представител–главен юрисконсулт М. К., в срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, представя писмен отговор. В него се сочи, че претендираното обезщетение е прекомерно и не съответства на минималния размер предвиден в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Оспорва реалното заплащане на адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание поддържа отговора. Пледира исковата молба да се отхвърли като недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в настоящето производство. Алтернативно пледира ако исковете бъдат уважени същите да се намалят и приведат в минимален размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура–* намира иска за основателен и доказан. Счита, че в случая е осъществен фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Исковата претенция е доказана по основание и размер, поради което предлага искът да се уважи.

Административен съд–*, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С наказателно постановление

№ *** от 10.11.2017г., издадено от директор на офис „*“ при ТД на НАП-София на ищеца Р.Р. за извършени административни нарушения по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ са били наложени на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ административни наказания глоби, както следва: 1.глоба в размер на 43 200.00лв.;

2. Глоба в размер на 56 810.00лв.; 3.глоба в размер на 42 000.00лв.;

4. Глоба в размер на 5 800.00лв. и 5. глоба в размер на 700.00, всичките във връзка с недекларирани суми, представляващи непогасени остатъци по представени в предходната и през текущата година договори за заем с различни юридически лица.

Наказателното постановление е обжалвано и е образувано АНД № 63/2018г. по описа на районен съд-*. Пред районен съд-* Р.Р. е ползвал адвокатска защита в лицето на адв. К.

С. от АК-*, съгласно представено по делото пълномощно. Съгласно договор за правна защита и съдействие, представен по делото и направено в същия отбелязване, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд-* е определено по реда на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на: по т. 1 от

НП-1826.00лв.; по т. 2 от НП-2234.30лв., по т. 3 от НП-1790.00лв.; по т. 4 от НП-620.00лв. и по т. 5 от НП-300.00лв. или общо 6 200.30 лева. С Решение № 167/08.06.2018г., постановено по АНД № 63/2018г. по описа на Районен съд–*, наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно.

Настоящият ответник е останал недоволен от постановеното съдебно решение и е депозирал касационна жалба пред Административен съд-*. Образувано е КАНД № 393/2018г. по описа на Административен съд-*. По това дело Р. Р. е ползвал адвокатска защита в лицето на адв. К.

С., съгласно представено по делото пълномощно. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.09.2018г., представен по делото и направено в същия отбелязване, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото на Административен съд-* е общо в размер на 6200.30 лева, като за всяка една точка от наложените административни наказания е посочена конкретна сума в лева. С Решение № 327/20.09.2018г., постановено по КАНД № 393/2018 г. по описа на Административен съд-*, образувано по повод касационна жалба от страна на ТД на НАП, решението на районния съд, с което е било отменено наказателно постановление № *** от 10.11.2017г., издадено от директор на офис „*“ при ТД на НАП-София е оставено в сила.

Видно от протоколите от проведените съдебни заседания, както и намиращите се в кориците на АНД № 63/2018г. по описа на РС-* и КАНД № 393/2018г. на АС-* и приложените към исковата молба договори за правна защита и съдействие, процесуалното представителство и защита на настоящия ищец е осъществено от адв. К. С.. В договорите за правна защита е визиран предмет: оказване на правна защита и съдействие за изготвяне на жалба и за образуване на съдебно производство пред районен съд-* във връзка с наказателно постановление № *** от 10.11.2017г., издадено от директор на офис „*“ при ТД на НАП-София и за процесуално представителство пред първоинстанционния и в последствие пред Административен съд-*. По двата договора е уговорено възнаграждение. Договорите са своевременно представени в производствата пред въззивната и касационната инстанция, а уговореното в тях адвокатско възнаграждение е отбелязано като изплатено в брой в момента на подписването им.

Горните обстоятелства се установяват и от доказателствата, събрани в хода на производствата по АНД № 63/2018г. по описа на РС–* и по КАНД № 393/2018г. на АС-*, приложени по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Изпълнено е условието на чл.

204, ал. 1 от АПК-искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. ТД на НАП-София е органът, издал незаконосъобразния акт, но същото не е самостоятелно юридическо лице, а такова е НАП, съгласно чл.

2, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите. НАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София и съобразно чл. 205 от АПК искът е предявен срещу надлежен ответник.

Искът за обезщетение е предявен пред съда по място на увреждането, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, с което се приема, че Административен съд-* е компетентният съд, който да разгледа и да се произнесе по исковите претенции.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление, издадено от директор на офис „*“ при ТД на НАП-София. По отношение на характера на дейността по административното наказване, е прието

Тълкувателно постановление №

2/19.05.2015г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

По изложените съображения и тъй като в случая се установи, че процесното наказателно постановление е отменено с решение на районен съд-*, оставено в сила с окончателно решение на АС-*, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл.

1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна. Доводите в тази връзка са следните:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. За да възникне право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на административен орган; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, така както му е указано с определението за насрочване на делото.

Налице е първата от визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки, а именно отменен като незаконосъобразен акт-наказателно постановление, отменено с влязло в сила съдебно решение.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 12 400.60 лв., представляващи платени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и защита от постановения незаконосъобразен акт. Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на наказателното постановление и решението на районен съд-*, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар общо в размер на 12 400.60 лв., уговорен и изплатен, според представените договори за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на акта. В този смисъл, издаденият от административния орган акт е необходимо условие за съществуване на договорите за правна помощ и съдействие, сключени именно с цел защита срещу конкретния акт.