Присъда № 97 от 06.07.2026, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 97/06.07.2026 г., постановена по НДЧХ № 2262/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Съдебното производство е образувано въз основа на частна тъжба от М. Д. К., ЕГН **********, против Л. А. А., ЕГН: **********, с която срещу последната е повдигнато обвинение за това, че на 26.12.2024 г., в общ. Бургас, село М....., изрекла по телефона, по адрес на М. Д. К., унизителни за неговата чест и достойнството думи, както следва: „не знаех, че си такава путка“, „ти излезе голям идиот, това, че си идиот, идиот си“ престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане и предявения от М. Д. К. против Л. А. А. граждански иск за осъждане на подсъдимата да заплати на тъжителя сума в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 26.12.2024 г. до окончателното й заплащане. В същото съдебно заседание съдът конституира М. Д. К. в качеството на граждански ищец.

В хода съдебното следствие подсъдимата депозира обяснения по обвинението, като заяви, че действително на процесната дата и място е провела телефонен разговор с тъжителя, но пред детето и пред външни хора не употребявала нецензурни думи.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител и граждански ищец адв. К. от БАК, застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданския иск. В подкрепа на тезата си прави анализ на доказателствените материали и в частност на показанията на разпитаните свидетели, достигайки до извод за доказаност на обвинението.

Частният тъжител и граждански ищец не се явява в проведеното последно съдебно заседание.

Защитникът на подсъдимата - адв. М. от БАК, счита, че подзащитната й следва да бъде призната за невиновна. Излага подробни мотиви в подкрепа на позицията си, като акцентира, че обвинението не е доказано по безспорен начин. Посочва, че тъжителя се опитва да дискредитира подсъдимата, да подкопава нейния родителски авторитет и умишлено да я провокира. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимата също не се явява в проведеното последно съдебно заседание.

Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени относимите и необходими доказателствени материали.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата Л. А. А., с ЕГН: **********, е родена на .............................................

Тъжителят М. Д. К. и подсъдимата Л. А. А. са бивши съпрузи и имат дете М. М.в К..

На 26.12.2024 г., около 19:00 ч., в село М....., общ. Бургас, частният тъжител бил на гости на приятелка си С... заедно със сина си М. М.в К.. Б... се събрали с приятели по повод коледните празници. Около 19:20 ч. телефонът на частния тъжител позвънял и видял, че му звъни подсъдимата А.. След като вдигнал телефона, на високоговорител, подсъдимата А. започнала да му крещи и да го пита защо не е закарал детето им пред адреса й в 19:00 часа.

Тъжителят К. се опитал да обясни защо не е закарал детето и че спазва режима на лични отношения, утвърден със съдебно решение. По време на телефонния разговор подсъдимата 1

Л. А. А. изрекла по адрес на тъжителя М. Д. К. думите: „не знаех, че си такава путка“, „ти излезе голям идиот, това, че си идиот, идиот си“. В този момент телефонът на частния тъжител бил на високоговорител и разговора бил възприет от присъстващите хора, в това число и от свидетеля П... О.... След проведения разговор тъжителят тръгнал и закарал детето на подсъдимата.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От гласните доказателствени средства: от показанията на св. П... О... (л. 38), Ц... К.а (л. 36 - гръб - 37), частично от показанията на св. Л... А. (л. 74 - гръб - 75), частично от показанията на св. А... А. (л. 91 - гръб - 92) и частично от обясненията на подсъдимата Л. А.

(л. 82 - 83).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 22) и решения на РС- Бургас (л.

69-72).

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.

В конкретния случай свидетелските показания условно могат да се разделят в две групи. В първата влизат показанията на св. П... О..., който твърди, че ясно е чул отправените от страна на подсъдимата обиди спрямо тъжителя. Във втората група влизат показанията на свидетелите Л... А. и А... А., които заявяват, че не са чули такова нещо. За да прецени на кои свидетели да даде вяра съдът съпостави заявеното от тях с останалите доказателствени материали, както и с правилата на житейската логика, като достигна до извод, че в конкретния случай следва да се кредитира заявеното от св. П... О.... Това е така доколкото показанията на този свидетел са логични, последователни и убедителни. Свидетелят П... О... е бил в непосредствена близост до разигралите се събития и е имала обективна възможност да възприеме всичко случващо се, тъй като телефонът е бил на високоговорител, поради което и съдът приема с доверие заявеното от него, че подсъдимата се е обърнала към тъжителя с думите: „не знаех, че си такава путка“, „ти излезе голям идиот“, „че си идиот, идиот си“.

Заявеното от свидетеля П... О... се подкрепя и от показанията на св. Ц... К.а, която се е чула по телефона с тъжителя непосредствено след проведения разговор с подсъдимата, и който й е разказал за случилото се и за изречените от подсъдимата обидни думи по негов адрес. Да, действително свидетелката Ц... К.а не е пряк очевидци на изречените думи, но показанията й са ценни от гледна точка на това, че възпроизвеждат възприятията на пострадалия незабавно след случилото се. Относно главния факт - нанесените обиди, показанията на свидетеля Ц... К.а се явяват производно доказателство, доколкото възпроизвеждат не лични възприятия, а преразказ на казаното от пострадалия, но вярно е също така, че практиката на касационната инстанция (Решение № 282/09.03.17 г. по д. № 1222/2016 г., I н.о., ВКС) се е ориентирала във виждането, че производните доказателства могат да послужат като средство за разкриване и проверка на първичните доказателства ... да ги заменят тогава, когато първичните доказателства са недостъпни. Следва да се отбележи и че действително свидетелката Ц... К.а се явява пряко заинтересована от изхода на настоящия спор, доколкото е майка на тъжителя, но тази роднинска връзка не може автоматично да изключи изложеното от нея. Напротив, съдът приема показанията й за достоверни, защото същите са логични, подробни, вътрешно непротиворечиви и във взаимна връзка с казаното от свидетеля П... О..., като същите описват и цялата последователност на разигралите се събития и добре обяснява конфликтната ситуация, в чиято основа стоят техните обтегнати лични отношения и в частност момента с вземането и предаването на 2 детето, по повод режима на лични отношения с бащата, поради което и съдът ги поставя в основата на своята присъда.

Съдът кредитира в основните им части показанията на свидетелите Л... А. и А... А., с изключение на изявленията, че подсъдимата не е отправяла обиди спрямо тъжителя.

Досежно този главен факт съдът отчита следното. На първо място, свидетелите Л... А. и А...

А. се явяват пряко заинтересовани от изхода на това дело, тъй като са родители на подсъдимата и по мнение на съда, в настоящия случай, това обстоятелство сочи на субективност и пристрастност за представяне на фактите в максимално изгодна светлина за нея. На второ място, самите показания на свидетелите Л... А. и А... А. не са така категорични, както тези на св. О..., като когато св. Л... А. заявява, че „Не е казвала думите, че е идиот, че е путка…“, изрично допълва, че: „…аз не съм чула такива думи...“, а когато св.

А... А. казва, че възпитанието на дъщеря му не може да позволи да говори нестандартни думи добавя „… и второ не съм чул да говори така…“, също и „…Трудно ще възпроизведа разговора, тъй като тя каза защо не се обажда и кога ще се видят, това си спомням…“. Дори свидетелите да не са чули подсъдимата да обижда пострадалия, това съвсем не означава, че обидните думи не са изречени и това се е случило, като причините за това могат да са найразлични и въобще да не са възприели разговора ... част от него, ... казано с други думи да е била налице обективна причина пред свидетелите да възприемат точните думи на подсъдимата, поради което и показанията им да са нетолкова пълни и достоверни, както показанията на св. П... О.... В тази връзка показанията им, с които се опитват да оневинят своята дъщеря, са в пълно противоречие и със събрания по делото доказателствен материал.

Видно от показанията на св. П... О..., който е пряк очевидец на проведения телефонен разговор, съвсем ясно е чул как подсъдимата, на висок глас, се е обърнала към тъжителя с думите: „не знаех, че си такава путка“, „ти излезе голям идиот“, „че си идиот, идиот си“, от които думи тъжителят се засегнал и ги е приел тежко. Нещо повече, свидетелят О... установи в хода на делото и че самото дете на страните е присъствало на разговора и е възприело думите на майка си и след това е попитало „мама защо говори по този начин“ (л. 38).

Именно поради тези причини съдът кредитира заявеното от свидетеля П... О... и св. Ц... К.а, досежно отправените обиди.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимата досежно обстоятелствата, че на въпросната дата и час са се б... събрали с роднини да празнуват, че е провела по телефона разговор с тъжителя за вземане на детето и след това е отишла да го прибере и са се върнали на събирането, доколкото в тези части обясненията намират своята подкрепа в останалия доказателствен материал. Неотклонно в теорията и практиката се приема, че обясненията имат двойствена природа - на доказателствено средство и на основен инструмент за упражняване на правото на защита. В случая, обясненията на подсъдимата, че не е изричала нецензурни думи, категорично се оборват от показанията на св. П... О..., поради което и съдът ги оценя като опит за изграждане на защитна позиция, която не може да бъде споделена.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимата не е осъждана, а от решенията на РС – Бургас, че страните са бивши съпрузи, чиито брак е бил прекратен с развод, както и че имат дете М. М.в К.. Съдът цени описани писмени доказателства като достоверни, тъй като са приобщени по надлежния ред и не са оспорени от страните.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 146, 3 ал. 1 от НК, като на инкриминираната дата и място изрекла по телефона, по адрес на М. Д.

К., унизителни за неговата чест и достойнството думи, както следва: „не знаех, че си такава путка“, „ти излезе голям идиот, това, че си идиот, идиот си“.

Непосредственият обект на престъплението обида се явяват обществените отношения, свързани с честта и достойнството на личността.

Законът не уточнява и не ограничава обидното действие ... бездействие, достатъчно е чрез него да се унизява честта ... достойнството на друго лице и то да е казано ... извършено в негово присъствие независимо от начина и формата на казването ... извършването. В правната доктрина се приема, че обидата е умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице посредством непр...чно, противоречащо на правилата на морала отнасяне с него (Н..., И., Наказателно право, особена част, том I, с. 428).