Решение № 4242 от 26.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4242 гр. Варна, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110103159 по описа за 2025 година

Ищецът И. К. З. сочи, че с Присъда №53/25.09.2024г. по въззивно н.д.ч.х.№20243100600851 по описа за 2024г. на ОС Варна, III състав ответницата Д. М. Г. е призната за виновна в това, че на 13.04.2023г. в гр.Варна казала нещо унизително за честта и достойнството му в негово присъствие и публично в съдебно заседание по гр.д.№20213110116964/2021г. по описа на РС Варна, 51 състав, поради което и на основание чл.148, ал.1, т.1 във вр.чл.146 ал.1 от НК, вр. чл.78А от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000лв. в полза на държавата. Така постановената присъда е влязла в сила.

Първоинстанционното дело е н.д.ч.к. №20233110203517 по описа за 2023г. на Районен съд Варна, 36с., по което с Присъда №49/29.02.2024г. ответницата е призната за невиновна за гореописаното деяние. От деянието се е породила деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД за намиращите се в причинноследствена връзка неимуществени вреди, претърпени от мен, изразяващи се в засягане на доброто име на ищеца и е накърнен на престижа му пред трети лица. С деянието са наранени личната му чест и достойнство. Размерът на вредите е по-голям спрямо обичайния размер на вреди при аналогични случаи, предвид обстоятелството, че мястото на деянието е в Районен съд Варна, пред съдия, секретар, и колеги адвокати, деянието е било с изрази, насочени срещу личността му, подкопало е указваното му доверие от клиентите, всяло е съмнение в почтеността му пред колеги и съдии, срещу нравствените ми качества и добродетели. Това му е донесло терзания, безпокойство, затруднява контактите ми с близките и околните, загуба на концентрация при изпълнение на професионалните му ангажименти. Твърди, че е преживял интензивни и продължителни емоции на стрес, тревожност, обида, смут, възмущение и гняв. Обидата създала смут сред познатите, приятелите и колегите му и се отразила върху авторитета и доверието, градено 1 с години и спечелено с изключителни усилия и труд. Срамът и неудобството, които бил принуден да търпи от цитираните неистински твърдения смущавали нормалния му начин на живот и са го принудили да огранича социалните си контакти. Страхувал се, че лъжливите показания на ответницата ще станат достояние и на други колеги и клиенти, което ще съсипе дългогодишната му кариера и добро име, което е градил с големи усилия, и с което се ползва в обществото.

Моли, съда да осъди ответницата да му заплати за причинените му от извършеното на 13.04.2023г. деяние по чл.148, ал.1, т.1 във вр.чл.146 ал.1 от НК в съдебно заседание по гр.д.№20213110116964/2021г. по описа на РС Варна, 51 състав, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000лв., представляваща частична претенция от общия размер на неимуществени вреди в размер на 10000лв., ведно със законната лихва от момента на увреждането.

Ответницата е подала отговор по реда на чл.131 от ГПК в който сочи, че счита иска за допустим, но разгледан по същество същият се явява напълно неоснователен.

Оспорва исковата претенция по основание и размер. Сочи, че целта и не е била да унизи ищеца, а да покажа на съдебните органи, че той се опитва да я увреди във всеки смисъл - личен и имуществен. Сочи, че недвижимите които притежава са нейна лична собственост в резултата от печалба от спортния тотализатор, като тя е упражнила правото си на лична защита срещу предявените спрямо нея и имотите и претенции от страна на ищеца. Не е искала да го обиди. Не е целяла да унижи честа и достойнството му умишлено. Счита себе си за жертва на личността и действията на ищеца, смята, че той е готов на всякакви действия за да навреди на нея и имуществото й.

Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е твърде завишено и че е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредите, защото са във влошени отношения. Твърди, че всичко започнало когато на 13.12.2022г. в РС-Варна ищеца заявил, че тя е спечелила от тотото, но е комарджийка, зависима и пропаднала. През всичките тези години на водене на дела между страните била подложена на стрес и безпокойство. Понастоящем има подадена жалба до прокурор срещу нея и нейните свидетели по гражданско дело за лъжесвидетелстване, въпреки че делото е приключено и има постановено решене в нейна полза. Вече има две присъди за това деяние - обида по две наказателни дела. Не очаквала ищеца да заведе дело срещу нея по чл.45 от ЗЗД, тъй като по наказателното дело не заявил желание да встъпи като граждански ищец в процеса.

Почувствала се много зле, започнала да приема медикаменти. Изпитва тревожност, депресия, болка и страдание от действията му.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.45 от ЗЗД.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е представил копие от присъда №53/25.09.2024г. на ОС Варна по н.д.ч.х. №20243100600851 и мотиви към същата по силата на която настоящата ответница в качеството си на подсъдима е призната за виновна за 2 това, че на 13.04.2023г. в гр.Варна, казала нещо унизително за честта и достойнството на настоящия ищец в негово присъствие и публично в съдебно заседание по гр.д.№20213110116964 на ВРС, като Г. е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба.

Посочената присъда е окончателна и на осн. чл.300 от ГПК има обвързваща настоящия състав сила относно това дали ответницата е извършила соченото деяние, дали то е противоправно и нейната виновност, като по този начин за изследване в настоящото производство остава само въпроса за настъпилите за ищеца вреди. По делото за доказване настъпването на неимуществените вреди ищецът е ангажирал показанията на двама свидетели които са негови клиенти в качеството му на адвокат. Двамата свидетели М. П. и Б. П. сочат единодушно, че ищецът е споделил с тях за деянието на ответницата, както и че са забелязали затруднения в концентрацията му и състояние на притеснение и потиснатост, които той е обяснил пред тях с постъпката на ответницата. Свидетелят М.П. сочи, че не е усетил тези състояния у ищеца да са преминали.

Съставът намира, че се установява несъответствие между твърденията на ищеца, че е изпитвал тревожност и притеснение от евентуалното разпространение на твърденията на ищцата отправени по негов адрес в о.с.з. проведено на 13.04.2023г. по гр.д.№16964/21г. на ВРС от една страна и факта, че той сам според свидетелските показания е споделил пред свидетелите в качеството им на негови клиенти за случилото се. При това положение съставът приема, че думите на ищцата „Измамник си бил винаги“ не са достигнали до други лица освен съдебният секретар и съставът на съда, тъй като за тях е безспорно, че са присъствали в о.с.з. в което са произнесени. Това, че ищецът е споделил пред трети лица и то клиенти, а не близки роднини за постъпката на ответницата не може да се вменява във вина на същата. От друга страна свидетелските показания предвид своето съвпадане и допълване следва да се възприемат като доказващи наличието на промяна в поведението на ищеца, като същата следва да се приема, като произтичаща от действието на ответницата.

Съставът не установява наличие на действия от страна на ищеца които да могат да се възприемат като съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат.

Що се отнася до свидетелските показания на ответната страна, то същите не установяват обстоятелства които да могат да повлияят на крайния извод на съда.

При това положение и в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът като взе предвид, че постъпката на ответницата е била еднократна, кръгът на свидетелите на същата е бил малък, и че постановяването на осъдителна присъда спрямо нея е публичен акт следва да се приеме, че справедливият размер на обезщетението дължимо се за причинените неудобства на ищеца следва да се определи на 1 000лв., като за разликата над тази сума до претендираните 4 000лв. като частичен иск от иск целият в размер на 10 000лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.

Предвид частичното уважаване на претенцията и направеното искане ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата от 175лв. разноски по делото, а той от своя страна следва да и заплати 975лв. разноски по отхвърлителната част от претенцията.

3

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 40лв. държавна такса по уважената част от претенцията.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. М. Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на И. К.

З. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 1 000лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди от негативни емоции настъпили от деяние на ответницата извършено на 13.04.2023г. в о.с.з. по гр.д.

№16964/2021г. на ВРС, за което е призната за виновна с присъда №53/25.09.2024г. на ОС Варна по н.д.ч.х. №20243100600851, заедно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.45 от ЗЗД, като отхвърля иска за разликата до търсените 4 000лв. заявени като частичен иск от иск целият в размер на 10 000лв.

ОСЪЖДА Д. М. Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на И. К.

З. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 175лв. разноски по делото, на осн. чл.78 от ГПК.

ОСЪЖДА И. К. З. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на Д. М.

Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на сумата от 975лв. разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Д. М. Г. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна сумата от 40лв. държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4