Решение № 744 от 06.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20231001000505 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника – ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, чрез адв. Д. срещу решение № 260049 от 23.01.2023г., постановено по т.д. № 505/2021г., по описа на СГС, в частта, с която по договор за застраховка „Имущества всички рискове“, сключен с полица № 0888017210000016 и настъпило застрахователно събитие на 18.05.2017г., е осъден да заплати на ищеца – „Стомана индъстри“ АД сума в общ размер на 35 796,48 евро, от които: 9 706,63 евро направени разходи за външни услуги, 19 313,25 евро направени разходи за ремонт на ЕДП 3 и 6 776,60 евро направени разходи за огнеупорни материали, необходими за ремонт на ЕДП 3, ведно със законната лихва върху тези главници считано от 18.05.2020г. до окончателното им заплащане и е осъден да заплати 4 252,21 лева разноски по делото.

Въззивникът/ответникът - ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ счита, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Твърди, че от приетата по делото комплексна експертиза се установявало, че разходите за външни услуги и собствени материали били в по-малък размер от доброволно изплатеното застрахователно обезщетение. Според вещото лице Н., признатите разходи за услуги и резервни части били в размер на 102 079,82 евро. Относно разходите за вложени материали, вещото лице Н. сочил, че средната разумна стойност на ремонта е 120 000 130 000 лева/средно около 65 000 евро/. Според въззивника, съдът не е съобразил клаузата 1 на р. VІІ, т. 4 от Общите условия към застрахователната полица, че при частична загуба обезщетението не можело да надхвърля разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му към датата на застрахователното събитие. Относно разходите за огнеупорни материали, СГС също не е обсъдил клаузата на р. VІІ, т. 4 от Общите условия към застрахователната полица. На следващо място твърди, че били неправилни изводите на първоинстанционния съд за неприлагането на клаузата подзастраховане на „Машини, съоръжения и оборудване“ и „Загуба на материал“, поради застрахована съвкупност по смисъла на чл. 401 от Кодекса на застраховането/КЗ/. Относно наличието/липсата на подзастраховане приложение следвало да намери клаузата на р. VІІ, т.

3 вр. с р. ІІІ, т. 1 от Общите условия към застрахователната полица. Коефициентът на подзастраховане е 0,6143%, който трябвало да бъде приложен към направените разходи за възстановяване на щетите. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, от „Стомана индъстри“ АД чрез адв. Д. К.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Излага подробни правни доводи по всяко едно от твърденията на този въззивник, които ще бъдат разгледани при обсъждане на доводите във въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Подадена е въззивна жалба и от ответника – ЗАД „Алианц България“, чрез адв. М. К. срещу решение № 260049 от 23.01.2023г., постановено по т.д. № 505/2021г., по описа на СГС, в частта, с която по договор за застраховка „Имущества всички рискове“, сключен с полица № 0888017210000016 и настъпило застрахователно събитие на 18.05.2017г., е осъден да заплати на ищеца – „Стомана индъстри“ АД сума в общ размер на 49 374,44 евро, от които:

13 388,45 евро направени разходи за външни услуги, 26 638,96 евро направени разходи за ремонт на ЕДП 3 и 9 347,03 евро направени разходи за огнеупорни материали, необходими за ремонт на ЕДП 3, ведно със законната лихва върху тези главници считано от 18.05.2020г. до окончателното им заплащане и е осъден да заплати 5 856,12 лева разноски по делото.

Въззивникът/ответникът - ЗАД „Алианц България“ счита, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост на правните изводи. Твърди, че посочената в полицата застрахователна сума от 178 160 000 евро за машини съоръжения и оборудване/МСО/ била подадена от застрахования единствено за нуждите на сключване на застрахователния договор и не съответствала на стойността на активите по предоставения от ищеца амортизационен план. Според този ответник, ищецът не е доказал, че застрахованото имущество включвало конкретни вещи с обща стойност 567 223 414,50 лева.

Правните изводи на съда относно вида на процесния застрахователен договор и липсата на предпоставки да се приложи подзастраховане, били лаконични и необосновани. Твърди, че при уговорена в застрахователния договор сума по имуществена застраховка, която е по 2 ниска от застрахователната стойност на веща, винаги е налице подзастраховане. Според практиката на ВКС, подзастраховане било неприложимо само в случаи при застраховка на бъдеща реколта/решение № 161 от 24.11.2010г., по т.д. № 724/2009г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и решение № 128 от 12.07.2010г., по т.д. № 969/2009г. по описа на ВКС, ІІ т.о./. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба на ЗАД „Алианц България“, от „Стомана индъстри“ АД чрез адв. Д. К.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Излага подробни правни доводи по всяко едно от твърденията на този въззивник, които ще бъдат разгледани при обсъждане на доводите във въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство.

Подадена е въззивна жалба и от ответника – „Дженерали застраховане“ АД, чрез юр. Т. срещу решение № 260049 от 23.01.2023г., постановено по т.д. № 505/2021г., по описа на СГС, в частта, с която по договор за застраховка „Имущества всички рискове“, сключен с полица № 0888017210000016 и настъпило застрахователно събитие на 18.05.2017г., е осъден да заплати на ищеца – „Стомана индъстри“ АД сума в общ размер на 49 374,44 евро, от които: 13 388,45 евро направени разходи за външни услуги, 26 638,96 евро направени разходи за ремонт на ЕДП 3 и 9 347,03 евро направени разходи за огнеупорни материали, необходими за ремонт на ЕДП 3, ведно със законната лихва върху тези главници считано от 18.05.2020г. до окончателното им заплащане и е осъден да заплати 5 856,12 лева разноски по делото.

Въззивникът/ответникът - „Дженерали застраховане“ АД счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. На първо място твърди, че на основание чл. 376, ал. 6 от Кодекс на застраховането/КЗ/, застрахованият имал право да претендира застрахователно обезщетение само от водещия застраховател, който единствено притежавал активна процесуална легитимация. Липсвала правна логика, когато законът ти давал право да водиш дело само срещу водещия застраховател, да се води дело срещу останалите съзастрахователи. На следващо място твърди, че обжалваното решение е неправилно поради липса на пасивна материално правна легитимация, на горепосоченото основание. Твърди, че съгласието от третите ползващи се от застраховката лица, се отнасяли единствено и само до размера на доброволно заплатеното обезщетение от водещия застраховател. За търсената от ищеца горница, липсвало съгласие от лицата материално правно легитимирани да я претендират и получат. На следващо място твърди, че правилно бил определен процентът на подзастраховане от водещия застраховател по смисъла на чл. 389, ал. 2 вр. с чл. 401 КЗ. На последно място твърди, че липсвали мотиви досежно основателността на претенцията за законна лихва. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Постъпил е в срок отговор на тази въззивна жалба, от „Стомана индъстри“ АД чрез адв. Д.

3

К.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а решението в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Излага подробни правни доводи по всяко едно от твърденията на този въззивник, които ще бъдат разгледани при обсъждане на доводите във въззивната жалба.

Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за въззивното производство.

Подадена е въззивна жалба и от ответника – „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. И.-С. срещу решение № 260049 от 23.01.2023г., постановено по т.д. № 505/2021г., по описа на СГС, в частта, с която по договор за застраховка „Имущества всички рискове“, сключен с полица № 0888017210000016 и настъпило застрахователно събитие на 18.05.2017г., е осъден да заплати на ищеца – „Стомана индъстри“ АД сума в общ размер на 25 921,57 евро, от които: 7 028,93 евро направени разходи за външни услуги, 13 985,45 евро направени разходи за ремонт на ЕДП 3 и 4 907,19 евро направени разходи за огнеупорни материали, необходими за ремонт на ЕДП 3, ведно със законната лихва върху тези главници считано от 18.05.2020г. до окончателното им заплащане и е осъден да заплати 3 079,19 лева разноски по делото.

Въззивникът/ответникът - „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД счита, че решението в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано. На първо място твърди, че съдът неправилно приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение, тъй като договорът за застраховка бил сключен в полза на трети лица и нямало отмяна на тази уговорка. Видно от писмо съгласие от 30.10.2019г., International Finance corporation /IFC/ е дал съгласие само сумата от 502 622,42 евро да бъде платена по банкова сметка на ищеца. IFC не възразявал „Стомана индъстри“ АД да упражнява правата по полицата, но не е предоставил правото да претендира и получи застрахователното обезщетение. Ето защо само IFC е активно легитимиран да получи застрахователното обезщетение, на основание чл. 398, ал. 5 КЗ. На следващо място твърди, че съдът неправилно приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение от „ДЗИ общо застраховане“ ЕАД, тъй като по делото нямало отказ или представено съгласие от бенефициентите за получаване на застрахователно обезщетение и за предявяване на иск срещу него от „Стомана индъстри“ АД. На следващо място твърди, че по делото не били доказани безспорно настъпилите вреди, за които се търсило допълнително обезщетение по съдебен ред, над доброволно изплатеното такова. В решението липсвала преценка на доказателствената съвкупност за подлежащите на установяване факти от ищеца. Според него, съдът следвало да съобрази заключението на комплексната експертиза, с разяснението на вещото лице Н., че разходите за външни услуги били на стойност 102 079,82 евро. Останалите разходи не били необходими и относими разходи, защото били общо оформени, не касаели електродъговата пещ и били прекомерни, както и повторно фактурирани. Съдът неправилно присъдил обезщетение за огнеупорни материали, които са консуматив и се подменяли обичайно в определен период, според това колко време е работила пеща. Според въззивника, 4 неправилно и в противоречие с р. VІІ, т. 4 от Общите условия по договора за застраховка, че обезщетението при частична загуба не можело да надхвърля разходите за възстановяването му към деня на настъпване на застрахователното събитие. Счита, за неправилен изводът на съда за неприложимост на уговореното подзастраховане, като се смесвали правилата на чл.