Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 189 от 28.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 321/2024
Вид
Решение № 189
Подписан
28.10.2024
В сила
08.05.2025
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20245000500321 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н. В. Т. чрез процесуалния му представител адвокат Г. П. против решение № 491/10.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2551/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с., с което е отнето в полза на държавата незаконно придобито от него имущество на обща стойност 109 150 лв. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради извършена неправилна преценка от съда за наличието на значително несъответствие по смисъла на §. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ при липсата на доказателства за законен източник на доходи, като се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен искът. Претендират се разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищеца по чл. 38 от ЗА за двете инстанции.

Въззиваемият К. - С. оспорва въззивната жалба, като излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли да бъде потвърдено 1 решението на окръжния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от К. за о. ***** /К./ - София против Н. В. Т. иск по чл. 153 от ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на описаното в исковата молба имущество на ответника на обща стойност 109 150 лв. Ищецът твърди, че в ТД - София е постъпило уведомление от Специализирана прокуратура, регистрирано с вх. № УВКПК.978-6/25.07.2019 г., за това, че ответникът е привлечен като обвиняем по ДП № 52/2019 г. по описа на СО при СП и пр.пр. № 415/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура за това, че в периода януари 2016 г. 20.04.2019 г. на територията на Р. и К. ***** участвал в организирана престъпна група с цел извършване на престъпления по чл. 159а от НК, чл.

159б от НК, чл. 159г от НК и чл. 253 от НК, като в изпълнение на решение на организираната престъпна група транспортирал и приел лица с цел да бъдат използвани за просия, а с протоколно определение от 22.11.2019 г. по н.о.х.д.

№ 4316/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд било одобрено споразумение, по силата на което Т. бил признат за виновен за тези престъпления и му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца. Доколкото посочените престъпления попадат в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 5 и т. 23 от ЗПК., с решение № 2017/ 14.07.2021 г. било образувано производство по ЗПК. против Н. Т., а при образуваната проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника за периода 26.08.2009 г. - 26.08.2019 г. било установено, че проверяваното лице за проверявания период е реализирал доход в общ размер на 388,74 лв., а е имал разходи общо за 130 286,73 лв., т.е. е имал отрицателен нетен доход от 129 897,99 лв. и притежавано имущество в общ размер на 113 000 лв., поради което е налице значително несъответствие по смисъла на чл.

107, ал. 2 от ЗПК. във вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗПК. в размер на 242 897,99 лв. за 2 целия проверяван период. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да отнеме в полза на Държавата притежаваното от Н. Т. имущество на обща стойност 109 150 лв., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******** в гр. Пловдив по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16-1398/04.11.2009 г. на началника на СГКК- Пловдив, с адрес на имота: гр. П., ул. ********, който самостоятелен обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор ********, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, посочена в документа площ 64,17 кв.м., ведно с 1,75 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 12,53 кв.м., при описаните граници на имота. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Н. В. Т. оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Оспорва възприетия от ищеца подход за изчисляване на разходите за задграничните пътувания и на обичайните разходи.

С обжалваното решение е отнето в полза на Държавата незаконно придобитото от Н. В. Т. имущество в размер на 109 150 лв., а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, в гр. Пловдив по КККР, подробно описан в решението, а Н. В. Т. е осъден да заплати на К.та за о. на н. п. и. - София 2 710 лв. разноски за производството по делото и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив е осъден да заплати сумата 4 366 лв. дължима държавна такса.

Решението е обжалвано изцяло от ответника и в пълен обем то е предмет на въззивното производство.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

3

Постъпило е уведомление от Специализирана прокуратура вх. № УВКПК.-978/25.07.2019 г. за това, че е образувано ДП № 52/2019 г. по описа на СО при СП и пр.пр. № 415/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура, по което като обвиняем е привличен Н. Т. за престъпления по чл.

321, ал. 3, пр. 2 от НК във вр. с ал. 2 от НК, по чл. 159г, пр. 2 от НК във вр. с чл. 159б, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК във вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК, по чл. 159г, пр. 2 от НК във вр. с чл. 159б, ал. 2 от НК във вр. с ал.

1, пр. 1, пр. 2 от НК и пр. 4 във вр. с чл. 159а, ал. 2, пр. 1 от НК във вр. с ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК, по чл. 159г, пр. 2 от НК във вр. с чл. 159б, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК във вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК, по чл.

159г, пр. 2 от НК във вр. с чл. 159б, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК във вр. с чл.

159а, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 4 от НК.

Образуваното н.о.х.д. № 4316/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд е приключило с одобрено с протоколно определение от 22.11.2019 г. споразумение, по силата на което Н. Т. е признат за виновен по повдигнатите му обвинения и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца при общ режим на изтърпяване на наказанието. Споразумението е влязло в сила на 22.11.2019 г.

Въз основа на уведомлението с протокол № 5289/26.08.2019 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Н. В. Т. за периода от 26.08.2009 г. до 26.08.2019 г., като в нейния ход е установено, че проверяваното лице е реализирало доходи в общ размер на 388,74 лв. и разходи в общ размер на 130 286,73 лв., формиран е нетен доход в отрицателен размер на 129 897,99 лв. и е установено, че лицето притежава имущество на обща стойност 113 000 лв., поради което е направен извод за наличие на значително несъответствие по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ във вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ в размер на 242 897,99 лв. за целия проверяван период и с решение № 2017/14.07.2021 г. на К. е инициирано производство за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу ответника и за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото му.

С определение № 576/21.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1881/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху притежавания от ответника недвижим имот, подробно описан в съдебния акт.

4

По делото са приложени изпратените до ответника покани за представяне на декларация по чл. 136 от ЗОНПИ до неговия постоянен и настоящ адрес, които не са му връчени с отбелязване, че лицето не пребивава на посочените адреси и се намира в К. *****, където работи, като няма информация за завръщането му на територията на страната.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице инж. В. С., неоспорено от страните и което заключение съдът като компетентно изготвено възприема, се установява, че средната пазарна стойност на лек автомобил марка „Б., модел ******** към датата на придобиване 02.04.2014 г. е била 19 251 лв. и към датата на отчуждаването му 08.04.2014 г. - 19 215 лв., а средната пазарна стойност на лек автомобил марка „********* към датата на придобиване 06.04.2015 г. е била 24 464 лв. и към датата на отчуждаването му 08.08.2016 г. 20 001 лв.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническа оценъчна експертиза с вещо лице И Г, неоспорено от страните и което съдът възприема като компетентно изготвено възприема, се установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот към датата на придобиването му 23.01.2019 г. е 108 880 лв., а към датата на подаване на исковата молба 05.10.2021 г. е 109 150 лв.

От приетите в първоинстанционното производство основно и допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Т Р, които съдът като компетентно изготвени възприема, е видно, че за проверявания период от 26.08.2009 г. до 26.08.2019 г. ответникът е имал приходи в общ размер 388,74 лв., а за същия период обичайните и извънредните му разходи възлизат общо на 174 018,28 лв., като в тях са включени разходи за издръжка на домакинство съгласно данните на Националния статистически институт, разходи за пътувания в чужбина, разходи за покупка на МПС, които са отчуждени и не са налични в края на периода и разход за покупка на недвижимия имот в размер на 108 880 лв., което води до извод за установен отрицателен нетен доход за проверявания период от 173 629,54 лв. и несъответствие между придобитото имущество и определения нетен доход в размер на минус 282 509,54 лв.

За да бъде отнето имущество в полза на Държавата по реда на ЗОНПИ, 5 е необходимо то да е придобито през проверявания период от лица, на които е повдигнато обвинения за извършване на престъпления, визирани в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона, да е установено значително несъответствие между придобитото от ответника имущество и нетния му доход /над 150 000 лв. несъответствие между тях за целия проверяван период чл. 107, ал. 2 във вр. с § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, при съобразяване с легалните дефиниции на понятията „доходи, приходи и източници на финансиране“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ, „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и „нетни доходи“ по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ/, като законът презумира, че едно имущество е придобито незаконно, ако не е установен законен източник на доходите за придобиването му /чл. 5, ал. 1 от закона/.

По делото е безспорно установено, че Н. Т. е привлечен като обвиняем за горепосочените престъпления, попадащи в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 5 и т.

23 от ЗОНПИ, като наказателното производство е приключило със споразумение, равняващо се по правни последици на осъдителна присъда, влязло в сила на 22.11.2019 г.

Както вече беше посочено, за да бъде уважен иск за отнемане в полза на Дължавата на незаконно придобито имущество, е необходимо да бъдат изследвани понятията „имущество“ и „нетен доход“, като бъде установено значително надвишаване на първото над второто с повече от 150 000 лв.