Определение № 8561 от 16.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8561 гр. София, 16.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503528 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД срещу Определение № 5842/10.02.2026 г. по гр. д. № 43943/2025 г. по описа на СРС, 53-ти състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допълване на Разпореждане № 191347 от 18.12.2025 г., с произнасяне по отговорността за разноските, като се присъдят разноски на частния жалбоподател за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението по чл.248 ГПК. Жалбоподателят, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.К., счита, че му се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, въпреки, че производството по делото е прекратено на фаза редовност на исковата молба, доколкото съдебните книжа са му връчени за отговор по реда на чл.131 ГПК по разпореждане на съда от 21.08.2025 г. , връчено му на 26.08.2025 г., какъвто е подал на 26.09.2025 г. през ССЕВ.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и постанови ново, с което да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Претендира разноски.

Ответната страна "Минолби“ ООД взема становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

С обжалваното определение първоинстанционният съд е отказал да допълни 1 разпореждането си от 18.12.2025 г., с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е върнал исковата молба с приложенията и е прекратил производството по гр.д.№ 43943/2025 г. по описа на СРС, 53-ти състав, като присъди по реда на чл.78, ал.4 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника - частен жалбоподател в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ.

За по постанови обжалвания съдебен акт районният съд е приел за неоснователна молбата на ответника по чл.248 ГПК, тъй като делото е прекратено на фаза редовност на исковата молба, която не е връчена на ответника, поради което „в процеса ответник няма“ и той не е депозирал отговор на исковата молба.

Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на първинстанционния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения :

Действително, направените преди получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото разноски не се дължат, тъй като са направени без основание и не по повод на делото, защото до датата на получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото, ответникът няма основание да ангажира адвокат и да прави разноски за процесуалната си защита по делото, но настоящият случай не е такъв.

Противно на приетото от районния съд обаче, по делото се установява, че ответникът – жалбоподател в настоящото частно производство е извършил процесуални действия – подаването на отговора на исковата молба, и е представил доказателства, че е представляван от юрисконсулт, сред като исковата молба с приложенията са му били връчени по разпореждане на съда от 18.12.2025 г. и преди прекратяването на делото.

Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е подал отговор, при прекратяване на производството за него възниква правото да бъде обезщетен за сторените разноски. Той е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска, респ. юрисконсултска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии. Всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото – достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството, като се дължи сметка, че изискването за доказването на разноските е неприложимо спрямо юрисконсултските възнаграждения, тъй като последните представляват разход на страната, който тя реализира в рамките на трудовото правоотношение със съответното лице – процесуален представител по делото.

Предвид изложеното, постановеното от Софийския районен съд определение следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което на осн. чл.248, ал.1 ГПК бъде допълнено разпореждането от 18.12.2025 г., като в тежест на ищеца бъдат възложени 2 разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника по чл.78, ал. 8 и ал. 4 ГПК в размер на 50 евро, който размер при съобразяване на нормата на чл.37 от ЗПрП, настоящият състав намира за справедлив и съответен на положения труд.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5842/10.02.2026 г. по гр. д. № 43943/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 53-ти състав, и вместо него ПОСТАНОВИ :

ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 ГПК разпореждане № 191347 от 18.12.2025 г., постановено по гр. д. № 43943/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 53-ти състав, като:

ОСЪЖДА „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, да заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, на основание чл. 78, ал.4, вр. с чл.78, ал. 8 ГПК, сумата в размер на 50 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, сторени пред първа инстанция по гр.д. № 43943/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 53 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3