Решение № 135 от 10.08.2026, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Поля М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20251450101535 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

В. Н. Н. с ЕГН **********, с адрес: с. Моравица, чрез адв. Ж. Д. Димова от АКВелико Търново, е депозирала искова молба против „***" АД, с ЕИК 131576434, с искане да бъде прогласен за недействителен Договор за потребителски кредит № 5260181 от 25.10.2024 год., сключен с В. Н. Н. и „***" АД на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. т. 7, 10 и т. 20 от ЗПК. Претендират се и разноски.

Ответникът оспорва исковата молба изцяло.

Предявеният иск е с правно основание с чл. 26 ал.1 , пр.1 ЗЗД във вр чл.22 ЗПК, вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК във вр с1 ал.1 т.7, т.10 ит.20 ЗКП. чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.

По делото са събрани писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че между ищцата В. Н. Н., в качеството й на кредитополучател и „***" АД, с ЕИК 131576434 в качеството му на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № 5260181 от 25.10.2024 год. за сумата от 2 600 лева, като в чл. 6 от договора е посочен годишен лихвен процент от 40.00 %, а в чл. 8 от договора годишен процент на разходите от 45.48 %.

Съгласно договора, след изтичане на неговия срок ищцата следва да върне сумата от 4 152 лева, като в тази сума (без да е посочена от ГПР) е включено и възнаграждение за предоставяне на гаранция в общ размер на 1 041.36 лева в случай че не предостави обезпечение под формата на две физически лица или банкова гаранция.

Ищцата е заплатила на ответното дружество пет вноски, всяка от които в размер на 519 лева и една вноска в размер на 26.71 лева, като общата платена сума по процесния кредит е в размер на 2 621.71 лева. Същата счита, че не дължи други плащания по процесния договор поради неговата недействителност.

1

Ищцата има качеството си на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална и търговска дейност.

Според изложеното в исковата молба съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7 - 12, т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на ГПР при определения в Приложение 1 начин.

Сключеният между ищцата и ответното дружество договор е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК поради неправилно посочване на ГПР. И това е така, тъй като в договора изрично е посочено, че ГПР е 45.48 %, но в него не е включено възнаграждението за предоставяне на гаранция в размер на 1 041.36 лева, което кредитополучателката дължи чрез заплащането на месечни вноски, всяка от които в размер на 130.17 лева за срока на действие на кредитния договор.

Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68 д, ал.1 и ал. 2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Уговореното възнаграждение за предоставяне на гаранция е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита на потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за предоставяне на гаранция от страна на кредитополучателя, за което дължи възнаграждение в общ размер на 1 041.36 лева, а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „***" АД. Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определени с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 0,1 %, плюс 10 %/, 2 което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за предоставяне на гаранция в размер на 1 041.36 лева в записания в договор размер на ГПР от 45.48 %..

Поради това, че възнаграждението за предоставяне на гаранция намира основанието си в противоречащата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК клауза на ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР прилаган в отношенията между страните. По тази начин за потребителя се създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.

В съдебната практика на всички съдилища в Република България и в Решение на СЕС (С 714/2022 г.) изрично се приема, че неточното посочване на ГПР в договорите за потребителски кредити се приравнява на не посочен ГПР и следователно това влече нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С депозирания отговор изцяло са оспорени твърденията на ищеца за нищожност на процесния договор за паричен заем. Договорът за паричен заем е валиден и е сключен при спазване на всички изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Годишният процент на разходите (ГПР) е изчислен коректно и включва всички разходи по кредита, които са изискуеми съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Според ответника възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне на гаранция, не представлява разход по кредита по смисъла на Закона за потребителския кредит и не следва да бъде включвано при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен заем. Договорът за предоставяне на гаранция е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице - „Файненшъл България“ ЕООД, което гарантира изпълнението на задълженията на заемателя. Тази услуга е отделна от договора за заем и не е пряко свързана с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаването.

Неоснователни са твърденията за заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Изискването за обезпечение е стандартна практика при отпускане на кредити и цели намаляване на кредитния риск за заемодателя. На ищеца са били предоставени няколко възможности за обезпечение, включително предоставяне на двама физически лицапоръчители или банкова гаранция. Изборът на дружество-гарант е бил една от възможностите, предоставени на заемателя, и е резултат от неговата свободна воля.

Договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т.

10 ЗПК. В съответствие с тази разпоредбата в процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата сума дължима от потребителя, взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от договора: “договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за изпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор“).

Според ответника с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК се дава определение на 3 понятието годишен процент на разходите, а не се въвежда законово изискване за описване на компонентите на ГПР. Както се вижда от разпоредбата годишният процент на разходите е цифрова стойност, съотношение между разходите по кредита и размера на предоставения кредит, изразено като процент. Целта на посочването на ГПР е да се предостави числово и сравнимо представяне на разходите за кредита за потребителя. Както е посочил СЕС в т. 29 от Решението по дело С-290/19

С оглед както на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО, задължението за посочване на ГПР се изчерпва с посочването на цифровата стойност с точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула.

Според ответника „Компонентите, които влияят на образуването на ГПР“ или основните данни, които служат за изчисление на ГПР са размер на усвоената сума (чл. 2), броя на усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14), дата на плащане на всяка вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7) и тези данни се съдържат в договора за паричен заем.

Разликата в стойностите на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите се дължи на разликата в естеството на ГПР и ГЛП

Размерът на ГПР с оглед дадената по-горе формула би се равнявал на лихвения процент, единствено при хипотеза, в която е уговорено, че цялата дължима сума, включваща главница и начислена върху нея лихва, се плащат еднократно и след едногодишен период.

Настоящият случай, очевидно, не е такъв.

Твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следва да се включи възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, който той е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД е несъстоятелно.

Дружеството няма основание да включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК.

Предоставянето на обезпечения по свободна воля на заемателя с цел получаване на кредитно предимство не попада в понятието „общи разходи по кредита“ по смисъла на буква „ж” на чл.З от Директива 2008/48/ЕО. Обезпечението в различните му форми - залог, ипотека, поръчителство и/или друго, нито може да се приеме, че е разход, известен на кредитора, защото всеки вид обезпечение има различна стойност и изборът на конкретния вид обезпечение е резултат от свободната воля на заемателя, нито е „услуга“, свързана с договора за кредит, а необходим елемент за надграждане на кредитоспособността на заемателя.

Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем.

Възнаграждението на дружеството-гарант, което ищецът и дружеството-гарант са уговорили, не е част от заемното правоотношение по Договора за заем и не представлява 4 пряк разход, свързан с кредита.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита.

Отделно от това възнагражданието по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на Файненшъл България" ЕООД ще бъде активирана или не от действията на заемателя. Същият е подписан след сключването на договора за паричен заем и след получаване на заемната сума.