Решение № 838 от 25.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Пловдив, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330101183 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от М. Н., ЛНЧ **********, с гражданство:

У., дата на раждане: ****** г., притежаващ Регистрационна карта от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет № ******, издадена на 12.03.2024 година със срок на валидност до 04.03.2025 година, с настоящ адрес: ******, чрез адв. Т. Ч., срещу „С ЕНД И ГРУП -2“ ЕООД, ЕИК 207404314, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Сарафово, ул.

„Ангел Д.“ № 52, ет. 2, ап. 3, представлявано от О. Б., с която са предявени кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Предвид ноторния факт за смяна на националната валута в Република България на дата 01.01.2026 г. от лева в евро и с оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, присъдени с настоящото решение са посочени в евро. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, то насетне в мотивите, както и в диспозитива на настоящото решение, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

1

Ищецът твърди, че на 07.08.2023 г. бил сключил трудов договор с „С Енд И Груп -2“ ЕООД на основание чл. 67, ал.1, т.1 във връзка с чл. 70 от Кодекса на труда. Съгласно сключения договор той бил назначен на длъжност „******“ при нормална продължителност на работното време от осем часа и при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева с равностойност от 398,81 евро, изплащано до 25- то число на месеца, следващ месеца на начисляване на работната заплата. С Допълнително споразумение от 02.01.2024 г. било изменено мястото на работа в *********, както и било изменено основното месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева с равностойност от 477,04 евро. Сочи, че на 18.12.2024 г. била издадена Заповед № ****** за прекратяване на трудовото правоотношение на М. Н. на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ, като в заповедта било записано, че причините за прекратяване на трудовото правоотношение са трайно неизпълнение на трудовите задължения, постоянно неизпълнение на зададените задачи, чести закъснения, липса на умения за работа в екип.

Поддържа се от ищеца, че извършеното едностранно прекратяване на трудовото правоотношение било незаконосъобразно, тъй като не било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, а издадената заповед била немотивирана, доколкото не съдържала никакви конкретни обстоятелства, обосноваващи наличието на соченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази насока сочи, че при прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ - липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, работодателят следвало да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества на работника или служителя, които да са съобразени и с изискванията на длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. В процесната заповед това не било сторено, а се сочат причини, некореспондиращи със соченото в заповедта основание за уволнение. Последното препятствало работника адекватно да се защити срещу заповедта за уволнение, като липсата на коректно, точно и ясно посочване на фактите, обуславящи извод за липса на качества за заеманата длъжност, било самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта. Поддържа се, че доколкото основанието за уволнение по чл.328 ал.1 т.5 КТ предполагало обективно и безвиновно състояние, водещо до трайна неспособност на работника да изпълнява ефективно възложените му трудови задължения, то в тежест на работодателя било да установи тези предпоставки. Предвид незаконното уволнение за ищеца били настъпили вреди, изразяващи се в липса на трудово възнаграждение за периода, през който той е останал без работа, а именно - от 18.12.2024 г. до предявяване на иска, като била налице и причинна връзка между незаконното уволнение и вредата. След уволнението и до предявяване на иска М. Н. не бил започнал друга работа по трудово правоотношение.

С оглед гореизложеното се моли да се признаете уволнението за незаконно и да се отмени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225 от КТ да се осъдите ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5 598 лева, с 2 равностойност от 2 862,21 евро, представляваща обезщетение за периода от 18.12.2024 г. до 18.06.2025 г. -включително, през който период ищецът е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на задължението. Моли са присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „С Енд И Груп -2“ ЕООД. За първото по делото открито съдебно заседание е постъпило становище от ответното дружество, в което са изложени съображения по същество на спора, с които се оспорва исковата претенцията. Поддържа се, че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение. Оспорват се твърденията, че ищецът е останал без работа за процесния период. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца бе да установи наличието на твърдяното трудово правоотношение между страните, както и че същото е било прекратено едностранно от работодателя – ответник по делото, на чл.328 ал.1 т.5 КТ с посочената в исковата молба заповед. Ответното дружество от своя страна следваше да докаже, че са били налице условията и е спазен реда за издаване на процесната заповед за уволнение на ищеца.

От представените с исковата молба трудов договор № ****** и допълнително споразумение № ****** към трудовия договор, е видно, че между страните са съществували визираните в исковата молба трудови правоотношения. По силата същите ищецът М. Н. е бил назначен като „******“ при ответното предприятие „С Енд И Груп -2“ ЕООД, на 8-часов работен ден, като е уговорен срок за изпитване от 6 месеца, считано от 08.08.2023 г. Първоначалното договореното възнаграждение на работника е било 780 лева с равностойност от 398,81 евро, а впоследствие същото е завишено с допълнителното споразумение от 02.01.2024 г. на 933 лева с равностойност от 477,04 евро. За място на работа е определено помещение/цех на работодателя в *****

По делото е представено и цялото трудово досие на ищеца при ответното дружество, в което се съдържат заявлението от М. Н. за започване на работа при „С Енд И Груп -2“ ЕООД, цитираните вече трудов договор и допълнително споразумение към него, длъжностната характеристика на работника, както и Предизвестие № ****** за прекратяване на трудовото правоотношение с М. Н., подписано от представител на „С Енд И Груп -2“ ЕООД и от самия работник, настоящ ищец. Досежно подписа на М. Н. върху предизвестието е заявено оспорване на автентичността на документа и е проведено производство по чл. 193 ГПК. Оспорването обаче се намира за неуспешно, доколкото от изслушаното по делото заключение по съдебнопочеркова експертиза категорично се установява, че именно М. Н. се е 3 подписал във въпросния документ. Поради това и съдът намира, че Предизвестие № ****** е автентичен документ, като предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е връчено на работника Н. на отразената в документа дата – 19.11.2024 г.

При това положение съдът намира за доказано наличието на визираното в исковата молба трудово правоотношение между страните. Същото е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ със Заповед № ******, копие от която е представено с исковата молба. Видно от датата, от която се прекратява правоотношението, то се прави положителен извод за спазен едномесечния срок на предизвестието по чл. 328, ал. 1 КТ. Като причина за прекратяването е отразено в заповедта - трайно неизпълнение на трудовите задължения, постоянно неизпълнение на зададените задачи, чести закъснения, липса на умения за работа в екип. Следва обаче да се посочи, че при доказателствена тежест за дружеството-работодател, по делото не се ангажираха доказателства, в предвидените за това преклузивни срокове по ГПК, които да установят фактическото наличие на изтъкнатите в заповедта липсващи качества на работника за ефективно изпълнение на работата. В съдебната практика се приема, че когато неизпълнението на трудовите функции не се дължи на виновно поведение на работника или служителя, а на недостатъчни професионални знания, умения, навици, на недостатъчен опит или на физическите му дадености, то се касае до обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение на работника или служителя. В този случай трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя по реда на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Но в тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните качества. Така Решение № 165 от 6.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1611/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 195 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2011 г., III г. о., ГК и Решение № 195 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2011 г., III г. о., ГК. Както се посочи погоре в настоящите мотиви, конкретни доказателства за липса на качества у ищеца за осъществяването на трудовите му задължения не са ангажирани, нито се извеждат данни в този смисъл от съвкупния доказателствен материал по делото. При спор за законността на уволнение, извършено на основание чл.

328, ал. 1, т. 5 КТ, преценката на съда се свежда до това дали констатациите на работодателя за липса на качества за ефективно изпълнение на работата отговаря на действителните факти – така Решение № 420 от 8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 120 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5128/2013 г., IV г. о., ГК и др. При настоящата хипотеза, предвид данните, установени по делото, не може да се направи заключение, подкрепящо съществуването на визираното основание в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа.

С оглед на гореизложеното издадената Заповед № ****** се намира за незаконосъобразна, поради което осъщественото чрез нея уволнение следва да се отмени, като предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се уважи.

Доколкото обуславящата претенция относно законността на уволнение 4 се намира за основателна, то следва да се разгледа и обусловеният иск за дължимото обезщетението за незаконното уволнение. За уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца бе да установи наличието на твърдяното трудово правоотношение между страните, че същото е било прекратено едностранно от работодателя – ответник по делото, на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ с посочената в исковата молба заповед, че за процесния период е останал без работа заради уволнението, както и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението.