Определение № 3114 от 30.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3114 гр. София, 26.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Т.ова

Членове:

Христинка К.а

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Мирослава Т.ова Въззивно частно наказателно дело № 20231100605710 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Постъпил е частен протест на прокурор при СРП и жалба от особения представител на Б. И. К. срещу определение на СРС, НО, 12 състав, по н.о.х.д № 12150/2022 г. от 13.06.2023 г., с което е прекратено съдебното производство, а делото е върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.

В частния протест се твърди, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. Приема се за неправилна преценката на районния съд за това, че от обстоятелствената част и от диспозитива по т. 2 на обвинението на подс. Щ. не става ясно по какъв начин и в коя форма на изпълнителното деяние той е осъществил престъплението по чл. 212 НК. Излагат се доводи, че обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и може да постави началото на съдебната фаза на процеса, защото фактите за съставомерните елементи са изложени. Изтъква се, че в обстоятелствената част и в диспозитива е посочено, че деянието е извършено чрез използване на частен документ – пълномощно с упълномощен обв. Т. С., подписано от обв. Т. Щ.. Обв. Щ. действал в съучастие като съизвършител с обв. Т. С. с общност на умисъла за разпределение на действията относно участието в извършване на престъплението. На следващо място се признава, че при описанието на деятелността на обв. С. е посочено, че той е получил паричната сума, която представлява съставомерния вредоносен резултат, но при излагане на съставомерните факти на останалите съучастници е описан текстът на деянието, следвайки нормата на НК.

В частната жалба се поддържа, че обвинителният акт отговаря на всички процесуални изисквания. Излагат се доводи, че повдигнатите въпроси от защитата на подсъдимия Т. Щ. са по съществото на делото. Прави се искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Алтернативно се моли въззивният съд да даде конкретни и ясни указания за допуснатите нарушения, които следва да бъдат отстранени от прокурора.

Въззивният съд, като прецени изложените в частния протест и частната жалба доводи, съдържанието на атакуваното определение и на обвинителния акт, 1 намира следното.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано въз основа на обвинителен акт, изготвен от прокурор при СРП, с който се повдига обвинение на Т. Д.

Щ. за престъпление по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК и престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 НК, на Т. Б. С. за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и на Г. К. К. за престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

На подс. Щ. е повдигнато обвинение за две престъпления. За това, че:

1. на неустановена дата през месец декември 2007 г., в гр. София, ул. ****, в офис на Холдинг „Пътища” АД, съзнателно се ползвал от неистински официален документ за самоличност – лична карта № 162833157/2.10.2000 г., съдържаща данните на лицето В.П. И., ЕГН ********** и с фотоснимка на Т. Д. Щ., за да получи депозитарна разписка № 243912630 от 27.12.2007 г., издадена от „Централен депозитар“ АД за притежаваните от В.П. И. 25 броя акции на „Холдинг „Пътища” АД, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, пр. 1 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

2. за периода от 20.02.2008 г. до 27.02.2008 г., в гр. София, ул. **** – клон на „ПИБ“ АД, в съучастие,като съизвършител с Т. Б. С. – извършител и неустановено по делото лице – извършител, след като получил депозитарна разписка № 243912630 от 27.12.2007 г., издадена от „Централен депозитар“ АД за притежаваните от В.П. И. 25 броя акции на „Холдинг „Пътища” АД и неустановения извършител, е сключил договор-поръчка № 17045/20.02.2008 г. за борсови сделки-продажба на притежаваните от В.П. И. акции с инвестиционния посредник „А.И.” АД, а Т. Б. С., чрез използване на неистински частен документ – пълномощно с упълномощител В.П. И. и упълномощен Т. Б. С., подписано от Т. Д. Щ., заверено под peг. № 486/19.02.2008 г. от Славомир И. – нотариус peг. № 516 в регистъра на НК на РБ, с район на действие PC – гр. Трявна, с което му се предоставят права да открива на името на В.П. И. банкови сметки и да се разпорежда със суми по тях без ограничение, на 20.02.2008 г. открил в „ПИБ“ АД банкова сметка № IBAN BG91 **** на името на В.П. И., като Т. Щ. заверил копие на неистински документ – лична карта, съдържаща данните на лицето В.П. И. и с фотоснимка на Т. Д. Щ., приложено към набора от документи, представени пред банката и на 27.02.2008 г. Т. Б. С. получил паричната сума, преведена от инвестиционния посредник „А.И.“ АД при продажбата на акциите на В.П. И. – получил без правно основание чуждо движимо имущество – паричната сума в размер на 28 644 (двадесет и осем хиляди шестстотин; четиридесет и четири) лева от продажбата на акциите на В.П. И., с намерение да го присвои, като присвоеното имущество е в големи размери – престъпление по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 2 вр. чл.

20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

С определение от 13.06.2023 г., предмет на въззивната проверка, първостепенният съд приема, че в обвинителния акт по отношение на обвинението по т. 2 на подс. Щ. е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото му на защита. Посочва, че нито от описателната част, нито от диспозитива става ясно по какъв начин и в коя форма на изпълнително деяние Щ. е осъществил твърдяното престъпление по чл. 212 НК, доколкото самият диспозитив представлявал излагане на хронология от факти с отбелязване, че инкриминираната парична сума е получена от подсъдимия С., но без уточнение дали се твърди, че подсъдимият Щ. е получил инкриминираната сума или алтернативно е дал възможност на друго лице да я получи.

С тези мотиви районният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на недостатъците на обвинителния акт.

2

Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по делото, намира, че изводите на първостепенния съд за допуснати в обвинителния акт съществени отстраними процесуални нарушения са незаконосъобразни.

Изискуемото съдържание на обвинителния акт по чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК във всеки конкретен случай зависи от специфичната съставомерност на престъплението, което се твърди, че обвиняемият е извършил. В процесния случай е видно, че в диспозитива на обвинителния акт са изложени не са само елементите на фактическия състав на престъплението, инкриминирано по т. 2 на обвинението на подс. Щ., а е отразена фактологията за целия механизъм на извършване на твърдяното престъпление, така както следва тя да бъде изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това означава, че не е налице неяснота относно това кои конкретни действия на подс. Щ. са възведени в обвинението му. Както правилно е изтъкнал районният съд, налице е яснота и относно твърдението, че другият подсъдим Т. С. фактически е получил паричната сума, която се твърди, че представлява предмет на престъплението. Оттук нататък е формулирана правната оценка на инкриминираните факти, а именно – че чрез действията си подс. Щ. получил без правно основание чуждо движимо имущество – паричната сума в размер на 28 644 лева от продажбата на акциите на В.П. И., с намерение да го присвои, като присвоеното имущество е в големи размери.

Следователно обвинителната теза е ясна, очертава недвусмислено фактическата рамка на обвинението и сочи правната квалификация, по чиято материална законосъобразност съдът ще се произнесе с присъдата. В този смисъл неправилен е изводът на районния съд, че нито от описателната част на обвинителния акт, нито от диспозитива му ставало ясно дали се твърди подс. Щ. да е получил инкриминираната сума или алтернативно да е дал възможност на друго лице да я получи. Посочено е, че механизмът за извършване на твърдяната документна измама включва действия на три лица, включително фактическо получаване на посочените пари от обв. С., като в пряка и непосредствена последица настъпил вредоносният резултат – обвиняемият получил без правно основание сумата с намерение да я присвои. Фактическото описание на обвинението на другия съучастник с установена самоличност – Т. С., кореспондира на обвинението на Т. Щ., като му е дадена същата правна оценка – че чрез изброените за него действия и в съучастие с другите извършители, чието поведение също е конкретизирано, получил без правно основание инкриминираната сума с намерение да я присвои. Така формулирано обвинението позволява разгръщането на всички начала на наказателния процес в съдебната фаза, включително – ефективна състезателност, като осигурява възможността на подс. Щ., в случай че желае, да опровергава верността на твърденията и да оспорва тяхната материалноправна оценка. Наред с това, следва да бъде отбелязано и това, че се твърди деянието да е извършено преди повече от 15 години, което обосновава допълнително липсата на процесуален резон след период с такава продължителност процесът да се връща в досъдебната фаза за формулиране на обвинението, тъй като е неоправдано очакването прокурорът да направи нещо повече в указаната му насока.

При това положение, след като твърденията за мястото, времето, предмета, естеството на инкриминираното поведение са ясни и именно те са приети от прокурора като обосноваващи съставомерността на деянието на подс. Щ. по т. 2, това означава, че оттук нататък обвинителният акт може да бъде разглеждан по същество. Както беше посочено, дали правната оценка на инкриминираните твърдения е правилна и съответства на вярно разбиране за материалния закон е въпрос, който не е свързан с процесуалната годност на обвинението да инициира съдебната фаза. По отношение на процесуалната законосъобразност на повдигнатото обвинение от значение е 3 единствено това, че е недвусмислено ясно на кои твърдения прокурорът придава правно значение и какво престъпление според него твърдените факти осъществяват.

С оглед изтъкнатите съображения въззивният съд прие, че протестираното и обжалвано определение е незаконосъобразно, тъй като в досъдебното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, накърнило правото на защита на обвиняемия, поради което следва да бъде отменено и делото бъде върнато за продължаване на разглеждането му в съдебно заседание.

Така мотивиран на основание чл. 345, ал. 2 НПК Софийският градски съд, III въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на СРС, НО, 12 състав, от 13.06.2023 г. по н.о.х.д. № 12150/22 г., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4