Решение № 39 от 24.06.2022, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. С., 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело № 20215400900072 по описа за 2021 година

Производството е по частичен иск с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, с цена на иска 80 000лв..

ИЩЦАТА СТ. Т. Н., ЕГН ********** с адрес гр.С., бул.“Б.“ №17, чрез пълномощника и адв. С.Ч. от САК, твърди в исковата молба, че при ПТП, настъпило на 13.VІІІ.2017год., около 15.15часа, на главен път І-4 /София-Варна/, е причинена смъртта на Н.Т.Ж., ЕГН **********, която е нейна сестра, поради което търпи неимуществени вреди.

Обстоятелствата, при които е настъпило събитието, са следните: На 13.VІІІ.2017год., около 15.15часа, водачът И.К.Т., управлявайки лек автомобил марка „БВМ“, модел „320 Д“, с рег.№ВР **** ВН, на главен път І4, при км. 27+800, в посока гр.Варна- гр.София, е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, управлявал го е със скорост, несъобразена със законовите ограничения и конкретните пътни и атмосферни условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, характера и интензивността на движението и условията на видимост, и предприемайки изпреварване, без да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварването и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното МПС, не осигурявайки достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС, и при навлизане в насрещната пътна лента за движение, е създал опасност за движещите се в нея ППС, тъй като не 1 се е убедил, че движейки се с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време, използвайки пътната лента за насрещно движение, не можейки да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, в резултат на което е загубил контрол над автомобила и е реализирал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка „Фиат“, модел „Мареа“, с рег.№СА **** КВ. При удара е пострадала Н.Т.Ж., ЕГН **********, която на 21.VІІІ.2017год. е починала в болнично заведение. По случая било образувано ДП№27/2017год. по описа на ОСС- ОП гр.Ловеч и пр.пр.

№4071/2017год. по описа на Окръжна прокуратура гр.Ловеч. С влязла в сила присъда№15/19.VІ.2019год. по НОХД№533/2018год. на Ловешки окръжен съд, изменена с Решение№53/20.ІІ.2020год. по ВНОХД№364/2019год. на Апелативен съд Велико Търново, потвърдено с Решение№92/28.09.2021год. по к.н.д.№371/2020год. на ІІ НО на ВКС, водачът И.К.Т., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 13.VІІІ.2017год., около 16.00часа, на главен път І-4 /София-Варна/, при км. 27+800, в землището на с.Сопот, община Ловеч, при управление на лек автомобил марка „БВМ“ модел „320 Д“, с рег.

№ВР **** ВН, е нарушил правилата за движение- чл.42ал.2т.3 и чл.43т.4 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И.Ю., Н.Ю. и Н.Ж., както и средна телесна повреда на В.Ю.. Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда установява по категоричен и безспорен начин извършеното деяние /ПТП/, неговата противоправност и вината на дееца И.К.Т.. Смъртта на сестрата на ищцата Н.Т.Ж. е настъпила в резултат на причинените и при ПТП-то тежки телесни увреждания, несъвместими с живота. Т.е. установена е и причинно-следствената връзка между настъпилата смърт на Н.Ж.- сестра на ищцата и процесното противоправно деяние- ПТП. Ищцата С.Н. твърди, че е изпаднала в силен шок, след като научила за смъртта на сестра си Н.Ж..

Твърди, че двете със сестра и били изключително близки. Между тях съществувала изключително дълбока и трайна емоционална връзка. Двете сестри израснали заедно, били си опора в най-трудните моменти от живота, подкрепяли се материално и морално. Отношенията между двете сестри били изпълнени с обич, топлота и взаимна подкрепа. Разчитали взаимно една на друга, заедно посрещали празниците. След смъртта на сестра и, ищцата твърди, че сякаш една част от нея си е отишла. Тя загубила най-близкия си човек и единствения си близък родственик, останал след смъртта на родителите им. Ищцата живеела в едно домакинство със семейството на сестра си, което допринесло за силната привързаност на С.Н. към сестра и Н.Ж., така че смъртта и и е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тяхната родствена връзка. След смъртта на сестра и, С.Н. станала по-вглъбена, апатична и асоциална, изпаднала в депресия и имала непълноценен сън. В случая се касае до моралните болки и страдания, които ищцата търпи от 2 смъртта на нейната сестра Н.Ж., тъй като между тях приживе съществувала изключително тясна емоционална връзка, както и взаимно доверие и ежедневна подкрепа. Смъртта на Н.Ж. била внезапна и неочаквана за ищцата, и като такава е съпроводена с негативни изживявания, различни от настъпваща смърт след продължително боледуване. Тези негативни, дълбоко стресиращи и депресивни изживявания продължават и до днес, като интензитетът им не е намалял, а състоянието им се задълбочава. След загубата на сестра и, ищцата изпитва тъга, чувство за празнота, безнадеждност и безпомощност, които чувства ще изпитва до края на живота си. Тя се чувства сякаш е изгубила всичко. Всеки ден за нея е изпитание, страдание и безсилие. Вследствие на смъртта на сестра и Н.Ж., ищцата развила остра стресова реакция и душевно разстройство. От данните на Информационния център към Гаранционния фонд, ищцата е установила, че към датата на процесното ПТП, за лек автомобил марка „БВМ“, модел „320 Д“ с рег.№ВР **** ВН е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, учредено с полица№BG/07/117001786669, валидна от 26.VІ.2017год. до 22.VІ.2018год., сключена със ЗД “Евроинс“ АД гр.София, ЕИК121265113.

Ищцата счита настъпилото събитие /ПТП/, неговата противоправност и виновността на дееца за безспорно доказани, от което следва наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл.493ал.1 КЗ във връзка с чл.477ал.1 КЗ. Ищцата твърди, че има качество на увредено лице по смисъла на чл.478ал.2 КЗ и предвид постановеното ТР№1/2018год. по т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС, както и предвид факта, че е сестра на починалата Н.Т.Ж., с която са били в изключително близки отношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа. Болката от загубата на толкова близък човек е неизмерима, но въпреки това и предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди- душевни сътресения, дълбоката болка и мъка, както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, и с оглед изискванията на закона, ищцата счита за справедливо обезщетение на причинените и неимуществени вреди сумата от 120 000лв. По тази причина и при спазване на изискванията на чл.380ал.1 КЗ, на 23.VІІІ.2018год. ищцата депозирала пред ЗД“Евроинс“ АД гр.София застрахователна претенция вх.№15263, с искане да и бъде изплатено застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, болки и страдания, които са и причинени от смъртта на нейната сестра Н.Т.Ж., в размер на 120 000лв.. С уведомление изх.№15263/14.ІХ.2018год. застрахователят ЗД „Евроинс“ АД гр.София отказал да изплати обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищцата от смъртта на сестра и Н.Ж., настъпила в резултат на телесните увреждания при ПТП от 13.VІІІ.2017год., тъй като счита, че не е налице основание за това. След като застрахователят е отказал 3 да изплати претендираното застрахователно обезщетение, се е породил правния интерес на ищцата да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на сестра и Н.Ж., пряко от застрахователя на виновния водач ЗД “Евронс“ АДгр.София. Ето защо ищцата моли С.ският окръжен съд да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЕВРОИНС“ АД гр.София, ЕИК 121265113 да и заплати обезщетение в размер на 80 000лв., като част от дължимите 120 000лв., за причинените и неимуществени вреди, вследствие виновното причиняване на смъртта на Н.Т.Ж., на 21.VІІІ.2017год., настъпила в пряка причинноследствена връзка от ПТП от 13.VІІІ.2017год., причинено от водача И.К.Т., ведно със законните лихви за забава, считано от 21.VІІІ.2017год. /датата на смъртта на Н.Ж./ до окончателното изплащане на обезщетението, като и се присъдят и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция, а на процесуалния и представител адв. С.Ч. се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38ал.2 ЗА.

ОТВЕТНИКЪТ З. Д.

„ЕВРОИНС“

АД гр.София,

ЕИК

121265113, представлявано от изпълнителния директор Р.Г. Б. и прокуриста Д.С.Д., чрез пълномощника му юрисконсулт С.К., подава писмен отговор вх.№3551/14.ХІІ.2021год. на исковата молба /с дата на куриерското клеймо 14.ХІІ.2021год./. Ответникът счита предявения иск за процесуално допустим, но изцяло неоснователен по основание и размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „БМВ“, модел “320 Д“ с рег.№ВР **** ВН със ЗД“Евроинс“АДгр.София. Оспорва наличието на неимуществени вреди на ищцата. Твърди, че Върховният съд е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. В Постановления№4/1961год., №5/1969год. и №2/30.XI.1984год. по гр.д.№2/1984год. на Пленума на Върховния съд е посочен изчерпателно кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди.

Това са само най-близките на пострадалия в случай на неговата смъртнеговите възходящи, низходящи и съпруг. Установената практика въвежда два критерия, които трябва да са налице кумулативно за определяне на лицата, имащи право на обезщетение- единият е с оглед родството или близостта на лицата, а вторият е връзката между пострадалото лице и лицето, претендиращо претърпени вреди. Следва да бъде установено, че посочените 4 лица действително са претърпели неимуществени вреди. Затова нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения, защото е явно, че те не понасят неимуществени вреди. Обект на застраховане по задължителната застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство.

Третите лица следва да са увредени, за да имат право на обезщетение за вреди, причинени от моторни превозни средства. Неимуществените вреди са неизмерими в пари, а всяко увредено лице е в индивидуално отношение с пострадалия. Установената до момента практика въвежда два критерия, които трябва да са налице кумулативно за определяне на лицата, имащи право на обезщетение единият е с оглед родството или близостта на лицата, а вторият е наличието на съществувала трайна и непрекъсната духовна връзка между пострадалото лице и лицето, претендиращо претърпени вреди. Според ТР№1/2016год. на ОСГНТК на ВКС, следва да бъдат обезщетявани за вреди само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и по изключение други лица, включително възходящи и низходящи до втора степен, братята и сестрите, но само при положение, че е налице доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му сериозни неимуществени вреди.

Или следва да бъде доказана изключително дълбока и силна привързаност, духовна и емоционална близост между починалото лице и претендиращия застрахователно обезщетение, което представлява изключение от обичайната такава при подобен род взаимоотношения. Ответникът счита, че ищцата не попада в кръга на материално легитимираните лица да търси обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, емоционални болки и страдания, във връзка със смъртта на нейната сестра, тъй като в случая липсват каквито и да било доказателства в тази посока. В случая не може да се приеме, че е била налице твърдяната в исковата молба изключителна и дълбока емоционална привързаност между ищцата и пострадалата от ПТП Н.Т.Ж..