Определение № 1187 от 09.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1187 гр. София, 09.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20251100602238 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК, с правно основание чл. 341, ал. 2 вр. чл. 66 и чл. 386, ал. 2 НПК.

Образувано е по повод на депозирана от името на подсъдимия Й. М., чрез служебния му защитник в лицето на адв. А.В., частна жалба срещу протоколно определение от 24.03.2025г., постановено по н.о.х.д. № 2519 по описа на СРС НО, 94 – ти състав за 2025г., с което Софийски районен съд, като констатирал наличието на предпоставките по чл. 66 НПК, взел спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, с аргументи за прекомерната тежест на определената на подсъдимия мярка за неотклонение. Изтъква се липса на предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 63 НПК, тъй като нямало опасност М. да се укрие или да извърши друго престъпление, доколкото бил с установена самоличност и адрес. По тези съображения, счита, че целите на мерките за неотклонение биха могли да бъдат постигнати и с по- лека форма на държавна репресия, поради което моли за отмяна на атакуваното протоколно определение и постановяването на по – лека мярка за неотклонение.

Софийски градски съд, като се запозна с доводите, отразени в частната жалба и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:

На 10.12.2024г., непълнолетният Й. М. бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 1385/2024г., по описа на 06 РУ- СДВР, пр. преписка № 29969/2024г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл.

198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

Впоследствие, на 19.02.2025г., подс. М. бил предаден на съд по повдигнатото му обвинение.

Разпоредителното заседание по делото било насрочено за 24.03.2025г. от 16:00ч., а съобщението за насрочването му било връчено на 02.03.2025г., на 1

С.Л.М. – майка на подс. М., със задължение за предаване на съдебните книжа на адресата.

Във връзка със служебната дейност по администриране, съдебният деловодител на първоинстанционният съдебен състав, след проведен разговор с Директора на ВУИ „Ангел Узунов“, гр. Ракитово констатирал, че подсъдимият не се намирал във възпитателното училище, а бил при своята майка, както и, че лицето не било приведено в поправителния дом за непълнолетни младежи към Затвора в гр. Враца. От извършената от деловодителя телефонна справка се установило още, че Й. М. не се задържал в арестите и затворите в страната.

По делото била изискана и Характеристична справка от ВУИ „Ангел Узунов“, от която се констатирало, че към дата 10.03.2025г., подсъдимият не се намирал в специализираното заведение и бил обявен за общодържавно издирване.

По делото постъпила информация от СРП, според която, подсъдимият М., бил настанен при родителите си в гр. София, поради необходимостта от участието му в открити съдебни заседания по различни дела, последното, от които - на 26.02.2025г., след което подсъдимият следвало да се завърне във ВУИ, което не се случило. Освен престоя в интерната, М. изтърпявал и наказание „пробация“ при РС „ИН“ Пробация Пазарджик. Поради отсъствиуето си пред пробационните органи се наложило да бъде обявен за общодържавно издирване с телеграм № 5010/05.03.2025г., с мярка „задържане“.

Предвид невъзможността лицето да бъде открито, първоинстанционният съд постановил неговото принудително довеждане чрез органите на ГДО – София, което не било изпълнено, доколкото след посещение на адреса на подсъдимия, последният не бил открит. Според постъпилия доклад, при посещението на 24.03.2025г., бил проведен разговор с П.М. – баща на подсъдимия, който уведомил органите на ГДО, че подсъдимият отсъствал от адреса през последните две седмици и нямал известен телефон за контакт.

В проведеното на 24.03.2025г., открито разпоредително заседание М. не се явил. Не се явила и неговата майка.

Като съобразил постъпилата информация, първоинстанционният съд достигнал до извод, че местонахождението на М. е неизвестно, включително на неговите родители, поради което и единствена възможност за осигуряване на присъствието му в съдебно заседание би било възможно чрез налагането на най-тежката мярка за неотклонение.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира следното от правна страна:

Искането, с което е сезиран съда е подадено от процесуално легитимирана страна, в надлежна форма, в рамките на преклузивния седемдневен срок, поради което се явява допустимо. Разгледано по същество последното се явява неоснователно, по следните съображения:

Настоящият състав на Софийски градски съд намери за нужно да подчертае, че предмет на инстанционен контрол в настоящото производство е законността и основателността на актът, с който спрямо подсъдимия М. е взета мярка за неотклонение по реда на чл. 66 НПК, поради което изцяло извън предмета на настоящата проверка остават възраженията на служебния защитник касаещи липсата на визираните в чл. 63, ал. 1 НПК опасности от 2 укриване или извършване на друго престъпление и въззивният съд не следва да се занимава с тези въпроси по същество.

Основанията за вземане на мярка за неотклонение, на лице, на което такава не е определена след момента на неговото привличане са свързани с конкретна преценка на добросъвестността на неговото процесуално поведение /по арг. на чл. 66, ал. 1, предл. първо НПК /, респективно пропорционалността на намесата в правата на подсъдимия /с оглед обезпечаване законността на търпяната мярка за неотклонение/, спрямо преследваната цел /по смис. на чл. 57 НК /.

В конкретния случай, М. е предаден на съд за престъпление, за което законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, поради което по аргумент на чл. 269, ал. 1 НПК присъствието му в съдебно заседание е задължително. Подсъдимият не се е явил в съдебното заседание, проведено на 24.03.2025г., за което е бил редовно уведомен /чрез своята майка, близо 20 дни преди датата на заседанието, в рамките на период, за който не се твърди лицето да е отсъствало от адреса, както правилно е отбелязано и от първоинстанционния съд/, без да е ангажирал никакви доказателства относно смяната на местоживеенето си и след като е бил запознат със задължението си за явяване, респективно последиците от неизпълнението му.

Преценката в контекста на „добросъвестността на процесуалното поведените“ на Никодимов следва да обхване промяната на неговото местоживеене, без съответното необходимо уведомление до компетентните органи при смяната му.

Впечатление прави, че М. е настанен във ВУИ „Ангел Узунов“ за изтърпяване на възпитателна мярка, определена му по реда на чл. 64 НК, след замяната на наложено наказание „лишаване от свобода“. Ведно с това, М. изтърпявал и наказание „Пробация“ при РС „ИН“ Пробация Пазарджик.

Действително, по данни от органите на МВР – гр. Велинград /писма л.

60-63/ последният следвало да се завърне в специализирания интернат след приключването на участието си в открити съдебни заседания на 26.02.2025г., което свое задължение не изпълнил.

Не следва да бъде пренебрегвана и постъпилите от ОДМВР – Пазарджик характеристична справка, според която подсъдимият М. не спазва нормалните и етични правила в интерната, или Характеристичната справка от ВУИ „Ангел Узунов“, според която М. се държи невъзпитано и арогантно, нагло, не спазва, авторитети и не зачита йерархия, отнася се с неуважение към педагогическите съветници и не зачита техните препоръки.

На съобразяване, на следващо мято, подлежи и постъпилото писмо от МКБСППМН, район „Красна поляна“, според което на Й. М. са провеждани до 2022г., 21 броя възпитателни дела. През 2023г., били образувани още 13 такива, сроковете за чието провеждане изтекли, поради невъзможността М. да бъде открит на известния си адрес.

Според постъпилият социален доклад от Директора на Дирекция Социално подпомагане, родителите на М. изпитвали затруднения в упражняването на родителски контрол, тъй като М. не зачитал техния авторитет. Въпреки грижите, родителите не били в състояние да повлияят на поведението на подсъдимия, защото той отказвал да ги слуша. Й. М. бил отпаднал от образователната система, поради непосещение на училище, а след 3 опити на социалните служби за реинтеграция, последният отново не посещщавал училището, в което бил записан.

Не на последно място, видно от приложената справка съдимост М., независимо от крехката си възраст вече е многократно осъждан, за престъпления против собствеността, което според нястоящия състав характеризира личността му в негативна светлина.

Обобщението на изложеното до тук налага следните изводи:

Спрямо подсъдимият М., понастоящем се изпълняват възпитателни мерки, чрез настаняването му във възпитателно училище-интернат като именно по адреса на специализираното заведение, последният търпи и наложено наказание „пробация“. Понастоящем нито неговото семейство, нито държавните органи, на които са възложени надзорни функции спрямо него имат данни за неговото местонахождение, доколкото не се е завърнал във ВУИ „Ангел Узунов“, нито се намира на домашния си адрес, поради което настоящият състав напълно споделя изводите на първия съд, че М. целенасочено е променил местонахождението си, без да уведоми съответните органи за това.

При тези констатации, няма как да не бъде споделено и виждането на районния съд, че единствената възможност да бъде обезпечено присъствието му по делото е именно посредством най – тежката мярка за неотклонение.

Последната, преценена спрямо преследваната цел: обезпечаване ритмичния развой на съдебното производство, а в процесния случай, включително и за установяване на подсъдимия от морални съображения, предвид неговата възраст /той е непълнолетен/, мотивира мнението на въззивният съд, че формата на държавна принуда се явява пропорционална и съответна на целта.

Доколкото се касае за непълнолетен подсъдим, спрямо когото следва да бъде упражнена държавна принуда в най – тежката и форма, всякога следва да бъде извършвана преценка касаеща „изключителността“ на случая, в която насока, районният съд търпи известна критика, поради пропуска си.

За настоящия състав няма съмнение, че е налице и предпоставката на чл.

386, ал. 2 НПК, доколкото случаят е изключителен с оглед тежкото обременено съдебно минало на подсъдимия, преценено в светлината на укриването му от органите на пробационна служба и тези на ВУИ „Ангел Узунов“, липсата на родителски капацитет в неговите родители да въздействат благоприятно върху процесуалното му поведение, невъзможността за упражняване на достатъчен контрол и немотивирането на непълнолетния да учи.

Нещо повече, предвид изложените до тук констатации, всички останали мерки за процесуална принуда, визирани в чл. 386, ал. 1 НПК, с оглед на констатирания вече нисък родителски капацитет и демонстративното незачитане на авторитета на възпитателните органи, на които лицето понастоящем е поверено, биха били недостатъчни за гарантиране участието на подсъдимия в съдебното производство.

По тези съображения, според Софийски градски съд, засягането на правото на подсъдимия на свободно придвижване, посредством мярката за неотклонение „Задържане под стража“, независимо от неговото непълнолетие, се явява оправдано, с оглед необходимостта от установяване местонахождението и гарантиране на неговото участие в производството.

4

Мотивиран от изложеното до тук, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VI-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.03.2025г., постановено по н.о.х.д. № 2519 по описа на СРС НО, 94 –ти състав за 2025г., с което спрямо подсъдимия Й. С. М. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________